Велизар Величков едва ли има нужда от представяне по обичайните начини – познавате го както от малкия екран - "Домашен Арест" по bTV, така и от театралната сцена. Но дали знаете, че той не съвсем случайно е и търговски директор на Grabo.bg за град София? Да, той е част от екипа от самото начало, и то каква!

Откъде идваш и накъде си се запътил?

Идвам от Пловдив и съм се запътил към космоса. :)

НАТФИЗ е място, изпълнено с предизвикателства, плахи погледи през рамо и уверени стъпки нагоре по стълбицата. Как се вместваше ти в тази обстановка?

НАТФИЗ беше нещо като казарма, изпълнена с много лишения от една страна, а от друга смях и безумни хора, които рядко можеш да срещнеш по улицата. Аз съм по-прагматичен човек и първоначално обстановката доста ме стресира, но впоследствие свикнах с чудатите хора, които всъщност се оказаха приятни, интелигентни, различни и будни личности, от които можеш да научиш много.



Сцената ли изгражда актьора, или актьорът „променя” сцената, на която играе?

Всеки актьор би желал да „променя” сцената, но в повечето случаи сцената променя него. :) Едно от първите неща, които научих в НАТФИЗ беше, че сцената е една стая с четири ъгъла, на която просто й липсва едната стена и е малко по-високо от всичко останало. Ако човек се чуди дали да се качи, то по-добре изобщо да не го прави, защото много лесно може да падне. :)

А колко голяма е стъпката между прашната завеса на театъра и телевизията?

Трудно мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Театърът и киното (телевизията) са два много различни и същевременно еднакви свята в актьорската професия. И в двата случая, за да ти се получат нещата, трябва да намериш детето в себе си! Не смятам, че едното е по-трудно от другото, както и не мога да определя кое харесвам повече.



До каква степен Лъчо от „Домашен арест” ходи в твоите обувки?

Лъчо е доста различен от мен. Първо той е много по-млад (около 10 години). Той ме връща във времето, когато аз бях на тези години, но честно казано нямам почти нищо общо с него. Може би на неговата възраст съм се притеснявал какво околните мислят за мен, което е присъщо за един тийн (като Лъчо), и това е една от малкото допирни точки между мен и него.

Като какъв пътен знак би определил Grabo.bg в своя живот?

Grabo.bg е знак с предимство, защото винаги когато минеш през него, имаш право да бъдеш първи и другите трябва да те изчакат, където и да се намират. :)

Началото е било трудно – как преодоляваше недоверието към един прохождащ сайт в очите на бизнесите?

В самото начало преди около година и половина беше доста трудно, защото българинът е мнителен човек и винаги подхожда със съмнение към нещо ново, различно и иновативно. Може би фактът, че от 20 години всеки минава и го лъже, го е променил и го е накарал да се съмнява във всичко. Недоверието от страна на бизнеса беше трудно преодолимо и единственият ми шанс беше правилна концепция за конкретния бизнес, точно обяснение на ползите на Grabo.bg и маркетинговите плюсове на подобен тип кампания, плюс 24 каратова усмивка. :)

Въпреки недоверието, когато човек е усмихнат и носи положителното в себе си, когато подходи правилно, и най-вече когато вярва безусловно в това, което предлага - то отсрещната страна рано или късно се доверява и се впуска в авантюрата, наречена Grabo.bg! Аз вярвам на 100%, че Grabo.bg помага на българския бизнес, и може би тази вяра трябва да бъде предадена невербално на отсрещната страна!

Какво от актьорския занаят си пренесъл в Grabo.bg?

Много! Четирите години в НАТФИЗ ме научиха най-вече да комуникирам с хората. Смятам, че когато отидеш на среща с непознато лице, в първите няколко минути трябва да разбереш що за човек стои срещу теб, и веднага щом го усетиш, да намериш правилния подход за комуникация. Това е чиста проба психология, която кара събеседника ти да те чувства по-близък до себе си. Грубо казано – ако е корпоративен тип личност, то и ти трябва да станеш такъв, а ако е „леля Пепа” от Овча Купел и ти трябва да бъдеш като нея.



Най-комичната случка в кариерата ти в Grabo.bg? Налагало ли ти се е да бъдеш сериозен, когато ти е идело да се смееш с глас?

Имам невероятни истории, но едва ли ще ми стигне деня да опиша всичко. В момента се сещам за една случка в първите няколко месеца след старта на сайта. Имах среща в 8:00ч сутринта на центъра в София и по невнимание съм си оставил колата на свободна скорост. След около час, след успешно уредена и добра сделка, се врърнах на мястото където бях „паркирал” и намерих колата си - не даваща право да минава на никой, на средата на улицата, блъснала се във вратата на Ауди, струващо 6-цифрена сума. След като отключих колата си отдалеч, зад мен се появи добре охранен, снажен, безврат индивид, наподобяващ хайдутин. Тръгвайки заплашително към мен, изрече достолепната реплика „К’во прайме бе, УлигУфрен?!”

След 10-минутен разговор и извинения от моя страна се разбрахме да платя за щетите и в момента, когато броях солидната сума за вратата на колата на този „джентълмен”, се появиха представителите на родния КАТ, които се оказаха доста точно копие на Алеко Констнантиновия Бай Ганьо. В крайна сметка всичко се размина и се отървах с плащането на щетите за блъснатата кола.

На какви места те „отвява” ролята на търговски директор? Има ли някое, което ще запомниш завинаги?

За година и половина съм ходил къде ли не - срещал съм се с повече от 250 различни бизнеса и имам над 560 сделки в сайта. Grabo.bg ме запозна с невероятни, интелигентни, енергични и различни хора - представители на бизнеса в България. Не мога да отлича никой, защото срещите ми донесоха огромно ноу-хау, като от всекиго съм взел по малко. Богатството, което ми донесе Grabo.bg е неизмеримо и безценно!

Кое е това, което те мотивира най-силно да балансираш между хилядите задачи в Grabo.bg, участията на сцената и прекрасната жена до теб?

Резултатите! Когато правиш нещо и после има положителни резултати и виждаш, че си променил нещо и си добавил малка частица от изграждането на огромен продукт, то тогава се чувстваш щастлив и удовлетворен. Grabo.bg отнема 90% от времето ми, а работният ми ден започва в 8:00ч и завършва в 00:00ч, но когато има резултати, се чувствам щастлив и безкрайно удовлетворен.



Естествено, приятелката ми Анелия мрази всичко свързано с думите "ваучер", "сделка" и "пазаруване". :) Тя е подложена на ежедневен тормоз от моя страна, защото е принудена да слуша безкрайните ми телефонни разговори (над 4000 минути месечно) - за което й се извинявам публично!

И като за край – какво е да тичаш по бански в снега? (Тук трябва да отбележим, че Велизар Величков претича солидно разстояние в снега, бос и по бански, за да вземе лаптопа си, и да работи от SPA центъра по време фирмения тиймбилдинг).

Трудно, студено, забавно и парадоксално, защото уж съм на почивка, а трябва да одобрявам оферти. Тук е момента да благодаря на целия ми екип от търговци за помощта и факта, че когато качват яки оферти, спя спокойно! Също така на екипа от копирайтъри в офиса ни в Пловдив, за търпението към моите объркани, завъртяни, различни и не добре поднесени чернови на оферти! Благодаря ви!