"Любовен еликсир"
"Действието ни пренася в Bellа Италия, 50-те години на миналия век. Времето като че ли е спряло и всичко е спокойно, заспало… Площадче с кафененце, свири малък оркестър, двама се харесват, трети се намесва, другите ги наблюдават – познато и някак си скучно, до момента, в който се появява Той – Дулкамара, с цялото ново време. Понесъл със себе си – рекламата на чудотворния Любовен еликсир, който помага, лекува, разкрасява… Дулкамара и неговите момичета преобразяват градчето, времето, дори и хората. В заспалите отношения нахлува Рекламата и всичко започва да се продава – от еликсири и чорапогащници до чувства. Печелят всички: търговецът - пари, клиентите (пациенти) - самочувствие, любов, здраве, красота…, и още много…! Времето вече е друго… Как това се отразява на героите и на техните взаимоотношения? Естествено комично и после романтично! Или обратното! Но смехът ще дойде, когато се огледаме и се видим в техните очи (на героите от представлението), един век по-късно… А дано чрез тях, успеем да откраднем и доза от онова романтично светоусещане от онова минало време, чрез което можем да прошепнем смело: Обичам те! Дано!"
"Тоска"
Макар и написана и поставена през 1900г "Тоска" на Джакомо Пучини е опера, която и днес вълнува с посланията си.
Първо действие:
Вътрешността на църквата "Свети Андрей" в Рим
Бившият консул на някогашната свободна Римска република Чезаре Анджелоти е избягал от затвора "Сант Анжело". Той намира убежище в семейния параклис, където неговата сестра маркиза Атаванти предвидливо е скрила дрехи, за да улесни бягството му. Тук той се среща с художника Марио Каварадоси, който му предлага помощта си. Художникът рисува портрет на Мадоната с образа на своята любима - певицата Флория Тоска, но и на една красива непозната.
В църквата идва Тоска, която открива в портрета голяма прилика с лицето на маркиза Атаванти и ревнува силно. Каварадоси успява да я успокои. Чува се чува топовен изстрел - сигнал, че бягството на затворника е разкрито. Каварадоси отвежда Анджелоти във вилата си, за да се скрие в случай на опасност.… Наполеон е сразен в битката при Маренго. По този случай ще бъде отслужена тържествена литургия, ще се организира и голямо тържество в двореца Фарнезе. Внезапно се появява барон Скарпия, следван от доверения си полицейски агент - Сполета. Тук са го довели следите на избягалия от затвора Анджелоти. Скарпия научава, че Каварадоси е автор на картината - претекст, за да обвини художника в съучастничество, да го арестува и раздели с Тоска, по която той самият е увлечен.
Тоска ще пее солото на кантатата на празненството и идва в църквата да съобщи на Марио. Скарпия съзнателно разпалва ревността ѝ, показвайки и намереното в църквата ветрило на Маркиза Атаванти. Смазана от скръб, Тоска тръгва към дома на Каварадоси, за да изненада неверния си любим. Започва тържественото богослужение. Скарпия тържествува от двойната си победа. "Слава на Тебе, Господи, че имам властта да смазвам и подчинявам на волята си. Да убивам красотата. Да се подигравам над любовта…"
Второ действие:
Кабинетът на барон Скарпия
Празникът продължава… Скарпия очаква в кабинета си Тоска. Идва Сполета и съобщава, че усилията им да открият Анджелоти са останали напразни. Обискът в къщата на Каварадоси е безрезултатен, но художникът е арестуван и обвинен в съучастничество.
Каварадоси понася мъжествено опитите да го принудят да признае, къде е Анджелоти. Той успява да предупреди влязлата Тоска да не издава скривалището. Като чува страшните викове на измъчвания Марио, тя не може да понесе страданията му и престъпва обещанието си. Внасят полуживия Марио. Дошъл в съзнание, той пита Тоска запазила ли е тайната му. Тя го уверява, че е мълчала, но Скарпия заповядва да претърсят нишата на кладенеца. Разбрал, че Тоска е предала приятеля му, Каварадоси я проклина.
Сполета носи лоши новини - победата над Наполеон се е оказала мнима. Армията му приближава Рим. Тоска може да спаси своя Каварадоси, но само ако отговори на любовта на Скарпия - това е цената, която ѝ предлага баронът. Тоска мълчаливо дава съгласието си. Пред нея Скарпия заповядва да се устрои привидно убийство. Преди да му се отдаде, Тоска го моли за писмено разрешение да напусне Рим с този, който я придружава. Докато Скарпия пише, в безпределното си отчаяние, тя вижда ножа на масата и незабелязано го скрива зад гърба си. Когато баронът тържествуващ иска да я прегърне, Тоска забива ножа в гърдите му. След това изтръгва пропуска от ръката на мъртвеца и се втурва към крепостта, за да освободи любимия си.
Трето действие:
Терасата на крепостта "Сант Анжело"
Ранно утро. Отнякъде долита песен на овчарче. Войниците водят Марио до мястото на разстрела. Той моли тъмничаря да пише на своята любима. Идва и самата Тоска. Тя му разказва всичко - убила е Скарпия, има разрешение да напусне Рим, предстои му мним разстрел. Въпреки че не вярва в щастливата развръзка, в минутата на разстрела Марио застава спокоен пред взвода войници. Тоска се вълнува - ще съумее ли той да изиграе ролята си и да падне като мъртъв? Еква залп. "Истински артист!" - радостно възкликва Тоска. Войниците си тръгват. Останала сама, Тоска предпазливо се приближава към Марио и с ужас открива, че той е мъртъв. Верен на природата си, Скарпия е излъгал - разстрелът е бил истински. Тоска ридае над любимия си. В това време Сполета и Шароне са открили убийството на Скарпия и бързат да я заловят. Тоска се хвърля от стените на крепостта.