1 ден: Отпътуване от Пловдив (паркинг на хотел Тримонциум в 18:00ч), Стара Загора (в 20:00ч), Бургас (в 23:00ч) и Варна (в 01:00ч) по маршрут Дуранкулак – Констанца.
2 ден: Пристигане в румънския курорт Констанца. По възможност настаняване в хотел.
По желание и срещу допълнително заплащане, панорамна обиколка на града и разходка в курорта Мамая.
Някога територия на България, днес румънският град Констанца е важен пристанищен град, както и популярна туристическа дестинация. От където и да се влезе в града, край пътя ще ни посрещне оригинален макет на кораб, напомняйки ни, че влизаме в морски град, град с традиции в корабостроенето и корабоплаването. И ако преди ви се е струвало странно, как може едно пристанище да бъде забележителност, влизайки в Констанца разбирате, че това е възможно. Защото портът наистина е емблема, символ на града. Освен че е най-голямото румънско пристанище, то е и третото по големина в Европа. Панорамният тур ще ни отведе до мястото, от където най-добре се виждат мащабите на порта. Става дума за може би най-интересната постройка в града - старото казино. Сградата-емблема на града е простряла снага на брега на морето. Построена е през 1910г и е единствената сграда в Румъния в стария френски стил "Арт Нову". По всичко отвън напомня на дворянски палат и по нищо не прилича на казино. Долната му част е била ресторант, а горната - вариететен театър, а местните твърдят, че е строено във вида на Ноевия ковчег. За съжаление днес казиното е изоставено, но то все още буди възхищението на посетителите на града. То е любимо местенце за гражданите на Констанца, които обичат през лятото да гледат залеза точно от това място. Място, съхранило нещо от духа на онова време - като се почне от факта, че наблизо е старият фар, построен от търговците на Генуа, мине се през зеленината на парка и гледката към необятната морска шир и се стигне до уличните музиканти, които посрещат посетителите пред казиното с леки и приятни мелодии, съчетали в едно вълшебството на акордеона и магията на сакса. На метри от казиното е възвисил снага величествения храм "Св.Св.Петър и Павел". Фасадата е в гръко-романски стил, а вътрешната украса е традиционна за източното православие. Изключително впечатляващ е иконостасът - оригинална и красива дърворезба със страшно много вградени микроелементи, всеки от тях символизиращ нещо. Все едно Божия ръка го е изваяла. Тук се пазят мощите на Свети Стелиан - закрилникът на децата и Свети Пантелеймон. В ковчежетата с мощите и на двамата има специално място, където човек може да постави палеца си, а поверието гласи, че ако държиш палеца си една минута в досег с мощите на светеца и си пожелаеш нещо, желанието ти задължително ще се сбъдне. Няма как да пропуснем джамията Махмуд Втори, известна още като Кралската джамия. Построена е през 1910г от румънския крал Карол I по модела на джамията в гр.Коня, Анадола. Най-голямата ценност тук е стар персийски килим с размери 16х9 метра, който тежи близо половин тон. Толкова е огромен, че само част от него застила пода, а другата част, по-голямата, е завита на руло. Същинска атракция е минарето с височина близо 50 метра. Качвайки си по увитите на спирала стъпала се стига до кръговата площадка на върха,от където се открива невероятна гледка. Стъпиш ли на площадката, в краката ти се ширва целият град - докато се завъртиш си обгърнал с поглед яхтеното пристанище, корабостроителницата, храма "Св.Св.Петър и Павел", централната част на града, улиците, магазините. От тук се вижда и внушителната сграда на археологическия музей - поредната забележителност на Констанца. В него може да се видят антични скулптури, сред които се откроява фигурата на Фортуна и коленичилия пред нея Нептун, а символиката говори сама по себе си - дори могъщ властелин като него не е в състояние сам да определи съдбата си …Тук може да се види и интересна мраморна глава открита в Силистра, както и статуя на увита змия-покровител на домашното огнище, според вярванията на римляните. Такава статуя има само още на едно място в света-в Хеопсовата пирамида в Египет.
Ще видим още и Военноморската академия, Римските терми, паметника на Овидий, но турът няма да е пълен, ако не хвърлим едно око и на курорта Мамая.
Мамая на практика се слива с Констанца, дори до курорта води булевард със същото име. Строен в началото на 20 век, това е най-старият и най-голям курорт на румънското Черноморие. Благодарение на значителни промени в курорта през последните години той се превръща във важна лятна дестинация в Европа. Свободно време. Завръщане в хотела в Констанца. Нощувка.
3 ден: Закуска. Отпътуване за перлата на украинското Черноморие - Одеса. По възможност настаняване в хотел.
По желание и срещу допълнително заплащане туристическа програма с местен екскурзовод на руски език/български език. Одеса е пети по население град в Украйна и най-важният търговски и културен център за страната. Основан е през 1794г като руска военноморска крепост, а името му е взаимствано от гръко-римската колония Одесос в Тракия по желание на императрица Екатерина Велика. През 1945г Одеса е обявен за град-герой. Има градове по-големи и могъщи, но Одеса е велика като явление в Европейския Изток, като човешка вселена, с неповторим облик, история и настояще, душевност и характер. Град на веселите таланти, на бликащия хумор. Най-прочутото пристанище на Украйна, град, в който оставаш завинаги влюбен и отново търсиш път назад. Заради красотата наричат Одеса Южната Палмира, заради пъстротата на населението - Черноморския Вавилон, заради архитектурата - Малкия Париж, заради нейното важно положение - Южната столица, а заради динамичното развитие - местния Чикаго. В съвременния град може да се видят образци на средиземноморската архитектура под влияние на френски и италиански майстори. Дворецът, притежание на семейството на Лев Толстой, е един от типичните представители на тази школа. Ще посетим Административният център, който е разположен на Приморския булевард и е едно от най- красивите кътчета на града, типичен за "златните години" на Одеса. От него в посока на морското пристанище се спуска уникална стълба - знаменитата "Потьомкинска лестница" или "Големите стъпки на Потьомкин". Това е най-известният символ на очарователния и аристократичен град Одеса. След Октомврийската революция е наречена "Потьомкинска" в чест на бунтовния броненосец Потьомкин. Потьомкинското стълбище представлява булевардно стълбище, водещо от града към морето. Започва от горния Приморски булевард (недалеч от паметника на Херцог Дьо Ришельо) и завършва до долната Приморска улица. Стълбите са привлекателни за посетителите заради оптичните илюзии, които създават. При поглед отгоре се създава впечатление за еднаква ширина на стълбището по цялото негово протежение. При това парапетите на стълбището изглеждат успоредни и се виждат само площадките. При поглед отдолу стълбището изглежда по-дълго и по-широко, отколкото е в действителност, като се вижда само плътна каскада от стълби. Става известно в целия Съветски съюз и в чужбина с филма "Броненосецът Потёмкин" от 1925г. По режисьорски замисъл стълбището заема централно място с потресаващата картина на полицейска стрелба по мирни жители и спускащата се по стъпалата към морето детска количка. Оттогава наименованието Потьомкинско стълбище придобива широко разпространение; Друг атрактивен пешеходен булевард е ул. "Дерибасовская", известна с красивата си архитектура, препълнени с хора кафенета, перфектно поддържани павета и големи липови дървета, пазещи прохладна сянка;Няма да пропуснем и двореца на Граф Воронцов и паметника на херцог дьо Ришельо и Екатерина Велика. Французинът Дук дьо Ришельо е управител на Одеса през периода 1803 - 1814г. Той е смятан за един от бащите на града. Именно на него градът дължи своята конструкция и организирането на удобствата и инфраструктурата; Одеса разполага с доста музеи, сред които се отличават музея на морската история, музея на патриотична слава и др. Не на последно място е и Националния Театър за Опера и Балет. Със своята италианска барокова фасада е една от най-прекрасните театрални сгради в света. Построен през 1887г в необароков стил, театърът е домакин на множество представления. Неговата разкошна зала е оформена в стил рококо. Говори се, че благодарение на уникалната ѝ акустика, всеки шепот от сцената може да бъде чут навсякъде в залата. Очарователният и аристократичен град Одеса впечатлява още и с улица Суворов, мостът Тешчин, Шахския дворец, Националния морски университет и Одеския Археологически музей.
Свободно време. Нощувка.
4 ден: Закуска. Свободно време в Одеса или по желание и срещу допълнително заплащане, посещение на Одеските катакомби (продължителност около 3 часа).
Сред бляскавите дворци, красиви паркове и музеи не може да бъде пропуснат и друг символ на Одеса - прочутите катакомби - използвани от престъпници, революционери и партизани от Втората Световна Война. Одеските катакомби (така се наричат подземните лабиринти под града и неговите околности) се състоят от няколко типа подземни коридори, свързани помежду си. В началото те са подземните каменоломни, откъдето са добивали варовик. Прокопаването на катакомбите е започнало, когато градът се нуждаел от евтин и леснодостъпен строителен материал. Много било удобно, че под града имало големи залежи на лек и издръжлив жълт варовик. Добивът на камъни станал доходоносен бизнес за растящия град. С изкопаването на камъка започнали да се оформят катакомбите. Под града бързо се разпрострял в различни посоки некартографиран лабиринт. Има тунели на повече от 35м под земята, а някои се пресичат на различни нива. Шахтите били изоставяни с изчерпването на варовика, след което били започвани нови. След време мрежата от тунели се разширила и в околностите на града. В тях някога са живели съветски партизани по време на Втората Световна война. За тях тези тунели не били просто скривалища, а били снабдени с най–различни удобства. В стаята за отдих, осветена от свещи, мъжете играели на дама, шах или домино. Встрани от главния тунел били изкопавани стаи за живеене на мъже и жени. Във всяка стая била издълбавана ниша в стената, която била постилана със сено и служела за легло. Болничното крило било оборудвано с истински легла и операционна зала. Жените готвели на печка с дърва, направена от жълтия варовик, а пушекът бил извеждан в по–горен тунел. По едно или друго време различни части на катакомбите са били обитавани и от много други хора. Някои от тях били бандити, пирати или политически бежанци. Посещавайки ги така наречените "катакомби" ще добиете представа какъв живот са водели тук всички те по онова време. В днешно време катакомбите са голяма и будеща интерес туристическа атракция. Дължината им се изчислява приблизително на 2.5 хиляди километра. А в центъра на Одеса все още могат да се видят красиви сгради, построени от изкопания жълт варовик. През вратите на някои от техните сутерени може да се влезе направо в катакомбите. Строителството на сгради с този варовик продължава и днес.
Следобед, по желание и срещу допълнително заплащане, тур "Одеса – град на различни религии". Посещение и разглеждане с местен екскурзовод на храмове и обители, представящи религията и културата на отделните народи, оставили следи в развитието на града - Арменска църква, Арабския културен център, Синагога, Гръцка църква, Католически и Лутерански храм и Катедралата на Одеса (Преображенски храм) - най-големият православен храм в града с близо 3-вековна история.
Катедралата е едно от бижутата на Одеса.Тя е известна още като Преображенската църква на Одеса. Основният ѝ камък е положен през 1795г, а официалното освещаване става през 1808г. Проектът за построяването е поверен на италианския архитект Франческо Фраполи. Катедралата е призната за главен храм на Украинската православна църква, която принадлежи към Московската патриаршия, както и за най-големият православен храм в града. За трите века, през които съществува този религиозен храм, успява да се издигне до културен и религиозен символ на украинците. Главният олтар е осветен в името на Преображението, десният в името на Свети Никола от Мира, а левият олтар е в името на Свети Спиридон. Камбанарията на Катедралата е построена между 1825г и 1837г, като осъществяването на нейния проект отнема 12 години.
Свободно време. По желание, и срещу допълнително заплащане, вечеря в ресторант с национална кухня и музика на живо. Нощувка.
5 ден: Закуска. Отпътуване към България. По пътя кратка спирка в Браила. Браила е град и административен център в окръг Браила, Влашко, Източна Румъния. Градът е пристанище, разположен на левия бряг на река Дунав, тясно свързан с историята на България и нейните национално-освободителни борби. Там е създадено Българското книжовно дружество, преобразувано по-късно в Българска академия на науките.Свързваме този град с наричания често "патриарх на българската литература" -Иван Вазов, и с написаната от него повест "Немили-недраги". Майката на Вазов е покровителствала неговата поетическа дейност, но баща му е искал да направи от сина си търговец. С тази цел той е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче Вазов остава верен на призванието си – научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух. Една нощ бяга в Браила, живее 2 - 3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров - Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. Това по-късно помага на Вазов да напише повестта "Немили-недраги", едно от произведенията създали основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове. Кратка почивка в града на Хъшовете - 1.5-2 часа.
Отпътуване за България. Пристигане гр. Пловдив късно вечерта.