"Албена, или убийството на красивото в човека" на 15.12 или "Снежанка, седем джуджета и седем рози" на 22.12, от Театър-студио 4хС

Ходи ви се на театър? Или искате да заведе детето си да се докосне до магията на сценичното изкуство? Заповядайте в първия експериментален театър - Театър-студио 4хС и се пригответе за бурни аплодисменти!

Гледайте представление по избор - за 5лв, вместо за 10лв!

• "Албена, или убийството на красивото в човека" на 15 Декември от 19:00ч (представление за възрастни);
• "Снежанка, седем джуджета и седем рози" на 22 Декември от 19:00ч (представление за деца).

Повече за представленията:

"Албена, или убийството на красивото в човека"
Когато загубим красивото у себе си, когато то е недостатъчно у нас, преставаме да бъдем човеци. В нас се настанява абсолютното нищо, т.е. вечното недоволство.

В разгара на празника става убийство. Кой е извършителят? Албена? Куцар – грозният съпруг? Нягол – обичаният? Или някой от многото, които могат да бъдат мислени като третия, т.е. другият. Другите, отхвърлените, селото, обществото. Кой? Кой да бъде обвинен? Кой да понесе вината? Кой да се качи в каруцата, която ще отведе Албена и красотата далеч от хората – изпъдени завинаги от душите на хората. Кой?

Човекът в нас. Обладаните от недостатъчност на човещина.
Музиката отново оглася селото, но не носи радост. Звучи абсурдно. Има я, но няма го празника. А как се живее без празник? С една недостатъчност на красота вътре в нас. С едно голо недоволство.

Режисьор: Николай Георгиев
По текстове на Йордан Йовков
С участието на: Албена – Валерия Димитрова, Нягол – Димитър Димитров, Куцар – Красимир Костов, Образът на селото – Николай Андреев

"Снежанка, седем джуджета и седем рози"
Деца, можете ли да ръкопляскате? (ръкопляскат)
Можете ли да се смеете? (смеят се)
Можете ли да плачете? (плачат)
А когато доброто побеждава злото, можете ли да се радвате, викате, тропате?... (децата ще съборят театъра)
И така представлението започва... Но... оказва се, че го няма... Кой? Как кой? Главният герой. Значи представление няма да има. Деца, отивайте си.
Следват, разбира се, пазарлъци. Постига се разумният компромис. Ще се разказва приказка.
Коя? Как коя – “Снежанка и седемте джуджета.” Кой ще играе... Всички искат да играят... Не. И така няма да стане. Не е ли най-добре да извикаме истинския герой от истинската приказка??? Да, но как??? С магия! Кой знае магия за Снежанка?
Децата дават идеи, една от тях актьорите избират, правят магията и от нея се ражда музика, един чист вокал запява:
До прозореца шиела мама
своя пръст си убола в тъга
и потекли три капки, и няма
мама гледала тихо снега.
Като в приказка чакала мама
да обсипят стъклата цветя
и подобно на ваза голяма
към прозореца гледала тя.
И си мислела тихо за мене:
да бъда по-бяла от сняг,
с две бузи, две капки червени,
с коса като спуснал се мрак.
Подир време родила ме мама,
но останах без нея в света
ах, без мама светът е измама –
тя защо ме роди с красота...
И ето, че главният герой от приказката е вече сред децата. Постепенно пристигат и останалите герои. Приказката започва. С много музика, танци, песни, магии, фантазии, приказни визии протича цялата приказка. Интерактивният ход на случването провокира както децата, така и възрастните не просто да участват, а и да бъдат част от приказката, да танцуват и да пеят заедно:
Ей, хора, ний идваме при вас,
да пеем, да се веселим,
ей, артисти, актьори сме ние,
свободни хора, хора без грим.
Сложи ти шапка пъстроцветна
и всички мъки забрави,
на шута дадено е право
щастлив да бъде в своите дни.

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
Композитор: Манол Цоков
Участват: актьори от трупата на Театър-студио "4хС”