За дамите! Книга по избор, от Издателство Колибри

Изненадайте приятелка или любима дама с интересно четиво от Издателство Колибри! Изберете най-подходящата тематика и бъдете сигурно, че подаръкът ви ще носи много вълнуващи изживявания!

Книга по избор:

Повече за изданията:

"Хубостта е рана"
"В следобеда на мартенски уикенд, двадесет и една години след смъртта си, Деви Аю се надигнала от своя гроб."

Книгата започва с чудодейното съживяване на бившата проститутка Деви и завършва със смъртта й. Но необикновената история на тази красива, умна и амбициозна жена е само една от множеството сюжетни линии, които следва романът. Успоредно с нея авторът ни разказва за четирите й дъщери и техните семейства; за романтичен бандит, който кръстосва страната в търсене на легендарно красива индонезийска принцеса; за гробаря Камино, който позволява на духа на един убит комунист да се всели в него, за да може осиротялата му дъщеря да поговори за последен път с баща си.

Курняван прескача от персонаж на персонаж, многобройните сюжетни нишки се преплитат и разклоняват, а действието обхваща различни периоди на индонезийската история - обявяването на независимостта от холандските колонизатори, японската окупация, революцията след Втората световна война, геноцидът над комунистите, последван от бруталния режим на Сухарто.

"Незабравим, титаничен роман... който оставя в читателя усещането, че се е докоснал не само до историята на Индонезия, но и до нейните дух и душа. Поразителна книга." Пъблишърс Уикли

"Епичен пикаресков роман, който е като кръстоска между "Кентърбърийски разкази" и "Махабхарата" - невероятно богат и пленителен." Къркъс Ревю

"Небивал шедьовър." Чигози Обиома, автор на "Рибарите"

"Народна приказка в готически стил - старомодна, пълна с магия, хипербола и неоправдано насилие" Гардиан, "Книга на годината"

"Незабравим, всеобхватен епос… Това е една изумителна, голяма книга." Пъблишърс Уикли

"Извънредно забавно, пращящо от енергия и изобретателност." Таймс

"Магически реализъм, който си съперничи със световете на Габриел Гарсия Маркес." Индепендънт

"Най-добрата книга, която прочетох миналата година… Разтърсваща критика на кървавото минало на Индонезия, предрешена като хорър, фарс, романс или нискобюджетна сексуална кинолудория. Изстреляна на белия лист с лекота, която вълнува по странен начин." Ню Йоркър

"Бляскав меланж от комична гротеска, романс и политическа сатира." Ейшън Ревю ъф Букс

"Без съмнение това е най-оригиналният и елегантен писател на Индонезия днес, отличаващ се с изключителен размах на въображението." Ню Лефт Ревю

"Курняван не само се движи умело на територията на магическия реализъм; неговата Халимунда - по аналогия с Макондо на Маркес и окръг Йокнапатофа на Фокнър, му позволява да покаже как вълните на историята сграбчват, завихрят, повличат, понякога давят хората." Ню Йорк Таймс

"Автентично и мощно като въздействие… Знае ли човек, навярно до няколко години Нобеловият комитет ще реши да присъди наградата на Индонезия за първи път." Льо Монд

"Непристоен, скандален, витален, красив, мрачен, объркан, фантастичен роман! Все едно четете "Сто години самота", но сте превключили на друга скорост - пънк чувствителност е облечена в разкошен стил на писане, а разказите се диплят и раздиплят един в друг" - Джеф ван дер Меер, автор на трилогията Southern Reach

"Пищно и живописно… Майсторски роман, който не бива да пропускате." Oprah.com

"Финалното чудо на "Хубостта е рана" е в това, колко много чиста радост и жизненост е примесена с болката." Сатъдей Пейпър

"Хубостта е рана" - необичайна сплав между исторически роман, магически реализъм, сатира и семейна сага - е обявена за една от най-добрите книги на 2015 г. от "Ню Йорк Таймс", "Пъблишърс Уикли", "Къркъс Ривю", "Бостън Глоуб" и "Файненшъл Таймс".

"Повести на Белкин, Дама пика, Капитанската дъщеря"
Книгата включва най-популярните белетристични произведения на A. С. Пушкин (1799-1837), създадени през зрелия и преломен творчески период на писателя: първата му завършена прозаична творба "Повести на покойния Иван Петрович Белкин", мистериозната и новаторска за времето си повест "Дама пика" и последната - романа "Капитанската дъщеря".

Обръщането на Пушкин към прозата е дълбоко обмислено решение, предшествано от сериозни размисли за природата на словесното изкуство и от осъзнаването на изключително сериозната задача, стояща пред руската литература - обновяване на белетристичния жанр и на литературния език.

"Точност и краткост - ето първите достойнства на прозата. Тя се нуждае от идеи и смисъл - без тях блестящият изказ не е нужен на никого."
А. С. Пушкин

"Прозата на Пушкин е ясна, светла, съвършена и загадъчна. Затова, за да прочетеш и разбереш Пушкин, да разгадаеш неговата загадка - трябва да имаш талант."
С. А. Есенин

"Близки срещи със смесени чувства"
"Близки срещи със смесени чувства" не се вписва в определен жанр. Тя не е нито роман, нито документалистика, нито автобиография. Историите, събрани в нея, са разнородни, но само на пръв поглед несъвместими. Това са журналистически статии, есета и портрети, публикувани в различни медии през последните повече от десет години. Наравно с тях са включени и самостойни текстове, разказващи контекста, предисторията или следствието от тяхното публично появяване. Откровено и много лично.

Тази книга е опит за излизане от журналистическата анонимност. Тя е разказ за двете страни на една монета. Като позитива и негатива във фотографията. Като спектакъла и болезнените репетиции преди това. Книга за видимото, публичното и невидимото, болезнено съкровеното.

"Близки срещи със смесени чувства" е пъзел от истории, които всеки сам подрежда в емоционалната си памет. В тях се оглеждат времето, човешките взаимоотношения, страховете и мечтите ни... Малки истории за големия живот."
Георги Тошев

"Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един"
Камий е вече почти четирийсетгодишна и на пръв поглед има всичко необходимо, за да бъде щастлива: съпруг и малък син, добре платена работа като търговски специалист, но се чувства потисната от еднообразното си съществуване и рутината на всекидневието си. Пътен инцидент води до запознанството ѝ с "рутинолога" Клод Дюпонтел, запознанство, което ще се окаже от съдбоносно значение - за нея и впоследствие за много други хора. Дюпонтел ще ѝ предложи да я избави от "острия рутинит", който я измъчва... И Камий преминава с негова помощ през поредица от завладяващи приключения с любопитни наименования: "Искрящо бяло", "Изкуство на моделизацията", "Позитивен бележник", "Отлепване на марките", "Суха емпатия" и много други, които в крайна сметка ще я избавят от усещането за безсмисленост и ще променят живота й.

"Аз съм рутинолог" - казва Дюпонтел. "Рутино… какво?" - пита Камий в началото на романа. "Аз съм рутинолог" - казва Камий. "Рутино… какво?" - пита Изабел в края му.

"На юг от разума"
Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много "най-" титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи.

И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на българската антарктическа база на остров Ливингстън живеят изключителните хора, с които смелата, предприемчивата, изобретателната, неразумната, чаровната Изабела Шопова съжителства в продължение на един месец. Благодарение на тях осъществява една от мечтите си на заклета авантюристка и заедно с тях обикаля по ледената шапка на планетата ни, запознава се с дружелюбните пингвини, с мързеливите тюлени и с една крадлива скуа, мръзне, мокри се, учудва се, възхищава се, удивлява се, изпада в захлас и потрес, но и води любопитни разговори на закуска, дежури по кухня, хапва от специалитетите на своите антарктически "колеги", пийва животоспасяваща ракия - и описва всичко това със свежото си чувство за хумор, с изключително богатия си речников запас и със забележителния си набор от къде съществуващи, къде измислени думи и конструкции. За да заключи:

В ледената пустош на Южния континент хората намират себе си, Бог, отговори на научните си дилеми и спорове. И на най-стария въпрос на света: "Кой съм аз?". Тук строят човешка цивилизация от нов тип - безпарична, аполитична, без армия, базирана на взаимопомощ и сътрудничество, цивилизация, чието влияние върху другите човешки култури и общности се увеличава експоненциално с всяка изминала година. С всеки нов филм, фотография и книга от Антарктида.

Включително и с тази, която държите в ръцете си.

Изабела Шопова е автор на две придобили огромна популярност книги "На изток - в рая" и "На запад от рая", издадени от ИК "Колибри". През 2015 г. Изабела отново тръгва на път, този път на юг - към Антарктида. Така още веднъж потвърждава думите си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа.

"Гениалната приятелка"
"Гениалната приятелка" е роман за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през 50-те и 60-те години. Това е първата част от тетралогия с проста и изчистена сюжетна линия - Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, синът й търси помощ от приятелката й от детинство, Елена, която решава да напише книга за съвместния им живот. Разказът се води от името на Елена, гениалната приятелка е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни рани, ограбват се взаимно в емоционално и интелектуално отношение. Феранте се занимава най-вече с вътрешното, невидимото насилие над психиката. И все пак атмосферата на бедняшкия Неапол, която пресъздава, е толкова жива, че в паметта на читателя неизбежно изникват кадри от времето на италианския неореализъм. Един шедьовър на психологизма в завладяваща епична рамка.

"Гениалната приятелка" изригва от душата като лава от Везувий. Република

Един от най-нюансираните портрети на женското приятелство. Вог

Прозата на Елена Феранте е кристална, разказваческата й дарба - първична и завладяваща. Икономист

Най-доброто, което съм чел тази година, несъмнено е от Елена Феранте. Ричард Фланаган

"Щастливата носталгия"
В двайсет и второто си произведение, "Щастливата носталгия" (2013), Амели тръгва по следите на своето японско минало, описано в "Изумление и трепет" и в "Нито Ева, нито Адам". Съпровожда я френски телевизионен екип, който прави филм за нея. Всичко, което обичаме, се превръща в измислица. Най-важната сред моите измислици бе Япония. Така започва тази автобиографична книга, много различна от другите книги на ексцентричната белгийска писателка. Написана е просто и откровено, с желанието да се разбере дали измислената Япония отговаря на истинската. Тук Амели Нотомб не дава воля на въображението си, не се пита "какво би станало, ако", не изобретява екстравагантни имена. Само разказва, както се разказва едно пътуване към детството. С носталгия. Японците имат само една дума за носталгия, казва ни авторката - "натсукаши", и тя означава щастлива носталгия, тя е моментът, в който споменът се връща в паметта и я изпълва с блаженство. "Щастливата носталгия" е книга, в която се запознаваме с една не толкова зрелищна, но много автентична Амели Нотомб.

"Фаворитката на султана"
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка - англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил.

От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във "Фаворитката на султана" оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.

"CHANEL & CO: Коко и нейното обкръжение"
До каква степен случайна среща, обикновено запознанство могат да предопределят човешката съдба? Особено когато става дума за необикновена съдба като тази на Коко Шанел? От сиропиталището в Обазин, през двореца на херцог Уестминстър, до ателието на улица "Камбон" и световната слава, житейският път на легендарната дизайнерка е повлиян от активното, понякога решаващо присъствие и сътрудничество на галерия повече или по-малко авторитетни, повече или по-малко близки на сърцето й личности. В обкръжението й са Игор Стравински, великата княгиня Мария Павловна, внучка на Александър II, Сергей Дягилев, Лукино Висконти, Роми Шнайдер… Връзките на Шанел с тях - ту интимни, ту делови, а най-често и двете едновременно, бележат не само етапите на нейния възход, но и очертават многоликия и пълнокръвен портрет на тази талантлива, амбициозна, на моменти безкомпромисна, ала винаги невероятно обаятелна жена.

"Гръцко кафе"
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които ТЯ (Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката...

Това е само сюжетната рамка на романа "Гръцко кафе". Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи.

Всъщност "Гръцко кафе" е разказ за Балканите, за ГРАНИЦИТЕ на Балканите - парадоксално свързващи и разделящи. Тях историята немилостиво изпитва, завихряйки в странно безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните... Но преди всичко това е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата - на миналото и на паметта.

"Гръцко кафе" е блестящо написан роман. Фрагментиран, с деконструирана хронология, той е паноптикум от "малки" и "големи" истории, виртуозно споени от множество гласове, които свободно преминават през времето и пространството и дават сила на настоящето. Той е притчово-песенен, писан е сякаш от утробата - една съкровена изповед на Майката пред Сина, който ще продължи не само нишката на живота, но и на разказа.

Но най-вече "Гръцко кафе" е модерен роман, който без страхове оголва уязвими места и приканва не само към размисъл, но и към разговор - за нашата обреченост да сме СВЪРЗАНИ.