"Осмото чувство - ключът към Вселената"
В днешно време, в объркания свят, в който живеем, ни липсва да разговаряме, да се чуваме, да си казваме "обичам те", "извинявай", "прости ми", "благодаря", "съжалявам"...
"Осмото чувство - ключът към Вселената" е послание да отворим сърцата си и да ги изпълним с безгранична обич и безрезервна доброта. Книгата внася светлина върху мисията на Теодора и напътствията, които ни дават нашите братя от Космоса. Чрез гласа на Унилсън Теодора е помогнала на хиляди хора да превъзмогнат трудни моменти в живота си. Винаги е намирала думите, с които да вдъхне кураж, надежда и любов на онези, които се изправят пред нови предизвикателства по пътя към бъдещите успехи. Мисията на тази книга е да ни подготви за среща с изкуствения интелект. Нека приемем чуждото присъствие и да се научим да живеем в хармония с него. Не бива да чакаме да се появи някой, който да ни изправи на крака, когато сме в беда. Отговорът се крие в самите нас.
Книгата на Теодора Стефанова бе реализирана със съдействието на Ани Томова, която помогна при написването.
"В очакване на Боджангълс"
Историята е разказана от бащата и малкия син. Вълшебна, шеметна любов свързва бащата с необикновената му жена, синът е безмерно щастлив с шантавите си родители, а майката е сияйна, остроумна, изпълнена с нежност и фантазия, непредвидима, напълно освободена от всякакви задръжки, превърнала живота на всички около себе си в безкрайно празненство и обзета от неистова обич към танца и песента "Мистър Боджангълс" на Нина Симон. Майката показва "изплезен език" и "среден пръст" на реалността до деня, в който стига твърде далеч и сладката й лудост се превръща в клинично безумие. "В очакване на Боджангълс" е смешна и трогателна история, която ни кара да се усмихваме и да плачем, която докосва и ума, и сърцето ни. Може би защото отвъд всички емоции, които поражда у нас това екстравагантно семейство, авторът ни призовава ни повече, ни по-малко да "сритаме разума в задника". И може би защото успява да ни убеди, че това би ни доставило несравнимо удоволствие!
Майката: Впрочем, питам се, как другите живеят без вас?
Синът: Един въпрос непрекъснато ме мъчеше: как другите деца успяват да живеят без моите родители?
"Нощ и ден"
"Нощ и ден" е втората творба на Вирджиния Улф, когато тя все още се намира на границата между викторианския роман и романа на модернизма. Завършва го на 21 ноември 1918г, точно десет дни след края на Първата световна война, но действието очевидно се развива преди нея, тоест в спокойната замрялост на Едуардова Англия. Макар големите литературни постижения на Вирджиния Улф да носят по-късна дата, още в този роман започват да се прокрадват бъдещите й писателски прозрения.
В много отношения главната героиня на романа, Катарин Хилбъри, прилича на авторката, включително и по причина на литературната среда от която произхожда. Тя е красива, богата и умна, но не знае какво иска от бъдещето. Непрекъснато се лута между годеж с невероятно прозаичния поет Уилям Родни и опасното привличане, което изпитва към Ралф Денам, млад мъж от по-низшите класи. Освен тези двама мъже в живота й присъстват и две жени, от които е силно повлияна - радетелката за избирателни права на жените Мери Дачет и собствената й майка, която с помощта на Катарин иска да напише биографията на своя баща - прочут английски поет. Обрати с неочаквани последици за всички персонажи в романа преобръщат спокойния му тон от началните страници, превръщайки го едновременно във фина комедия на нравите и любовна история с поне четири действащи лица. Романът придобива особена свежест поради това, че както светските нрави, така и салонната любов попадат под ироничните стрели на авторката.
"История на любовта"
Наистина, няма много за разказване.
Той беше велик писател.
Влюби се.
Любовта бе неговият живот.
С тези думи Никол Краус завършва своя роман и те отекват като звън в душата на читателя. Но в "История на любовта" има много за разказване.
Отдавна изгубена книга се появява отново и свързва по необясним начин един старец, който ска да се срещне със сина си, неподозиращ за неговото съществуване, и младо момиче, което се опитва да намери лек за самотата на овдовялата си майка.
Всяка вечер Лео Гурски тропа по радиатора си, за да даде знак на съседите от горния етаж, че още е жив. Прави всякакви чудати неща, за да го забележат - какво ли не бихме направили ние, хората, за да не останем незабелязани, прах, издухан от вятъра без следа? Но това невинаги е било така - навремето в родното си село в Полша той се влюбва и написва роман за своята любима, Алма. Шейсет години по-късно, на един цял свят разстояние, четиринайсетгодишно момиче, кръстено на героинята от въпросната книга, се впуска в странно приключение - да открие съименницата си и да съхрани своето семейство.
Кой всъщност е написал този роман, "История на любовта"? Персонажите имат ли реални прототипи? Разказ след разказ съдбите на герои от различни страни - от Полша, през Израел, до Чили и САЩ - се преплитат, хора се раждат и умират, изгубват любовта и я намират, един след друг се разкриват нови факти като в съвършена литературна мистерия.
Главен герой е по-скоро книгата и постепенно тя става по-реална и по-важна от своя автор. Всеки, разгърнал страниците й, се променя и това не е под контрола на нейния създател. Кога ще разбереш, писателю, че няма думи за абсолютно всичко, пита първата Алма своя любим. Винаги остава нещо, което трябва да допише някой друг. Читателят.
Виртуозно и с много въображение Никол Краус сплита сюжетите в "История на любовта", за да постигне върховно изживяване с изумителна дълбочина и да ни накара да се запитаме кой
всъщност създава реалността...
"Стаята на Джейкъб"
"Стаята на Джейкъб" (1922г) е първият истински експериментален роман на Вирджиния Улф лед традиционните й "Далечно плаване" и "Нощ и ден". Романът е портрет на млад мъж и проследява живота му от детството, годините на учение, после сред светския елит на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да започне и промени съдбата му завинаги.
Отначало виждаме малкия Джейкъб Фландърс да играе на пясъка някъде по ветровитото крайбрежие на Корнуол, а после и като студент в Кеймбридж, докато неуловимият му, подобен на хамелеон характер се разбулва бавно и постепенно чрез серия бегло свързани помежду си случки, преживелици и впечатления: писмата на майка му, откъслечни разговори с приятели и колеги и най-вече разсъжденията на жени, които го обожават. Виждаме го и в Лондон като млад мъж, който кръстосва улиците на града. Годината е 1914, той е на двайсет и шест, а Европа е на прага на война.
В този свой роман Вирджиния Улф рязко скъсва с традиционните методи на повествованието и именно тук намира своя истински писателски почерк, с който ни е добре позната от "Госпожа Далауей", "Към фара" и "Вълните". "Стаята на Джейкъб" представлява експериментална импресия, литературна игра, в която времето и реалността се смесват със спомените и желанията.
"Кралицата в сянка"
Клодет е дъщеря на провинциални актьори и от малка обикаля страната заедно с тях. Когато семейната трупа пристига в Париж, съдбата среща момичето с новата метреса на Луи XIV.
Атене Монтеспан се нуждае от довереница и предлага на Клодет да й стане лична прислужница. Изкушена от обещания за богатство и лукс, тя приема с охота предложението само за да открие, че животът в кралския двор е сложен и измамен като този на сцената. Атене има могъщи врагове, които кроят планове как да я премахнат и Клодет е въвлечена в свят на заговори, интриги и политически борби. Свят, който застрашава не само собствения й живот, но и този на близките й.
"Кралицата в сянка" е завладяващ разказ за две решителни жени, чиито действия ще променят бъдещето на Франция.
"Фантастичен роман. Една разходка във времето, която не трябва да пропускате!"
Екзаминър
"Епично пиршество за сетивата, в което участват Молиер, Расин и самият Луи XIV, Краля Слънце."
Мелани Бенджамин, автор на "Жената на авиатора"
"Достатъчно е да прочетете само първата страница - веднага ще разберете, че си имате работа с майстор-разказвач... Една лирична и пленителна книга, пълна с исторически събития, драми и емоции. Великолепно четиво."
М. Дж. Роуз, автор на "Загадъчни ухания"
"Обещание за щастие"
Жюли, касиерка в супермаркет, самотна майка, ги е виждала всякакви - от тираничния шеф, който й прави неприлични намеци, до капризните клиенти. Но не й пука. Интересува я само малкият й Люлю, слънчевият лъч в нелекото й съществуване. До деня, в който съдбата й се усмихва в лицето на един мъж от "по-различната раса" - от тези, които смятат жената за равностойна половина на човечеството. И Жюли заедно с малкия Люлю заминава с него за морето. Където ще срещне и други добри хора. Хора със своите лични проблеми, непожалени от съдбата, но които, когато я споходи голямата беда, ще й подадат ръка и ще бъдат до нея.
Звучи обикновено, звучи може би сантиментално, може би леко розово, но не е. "Обещание за щастие" е роман, написан просто, изключително четивно, посветен на "баналните" теми, които ни интересуват повече от всичко, дори когато не си го признаваме. Роман за най-скъпото в живота ни - децата, роман за добротата, приятелството, любовта. И химн на надеждата, че ще оцелеем, каквото и да се случи, че животът е по-силен от смъртта, че там някъде щастието все още ни очаква.
"Обещание за щастие" получава наградата "Мезон дьо ла Прес" 2013, предизвиква огромен интерес във Франция, а в представянето на книгата в Амазон от 553 коментара на читатели 456 й дават 4 и 5 звездички от пет - изключителен резултат!
"Лупита обичаше да глади"
В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита - безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано
неподходящо минало. С невзрачния си външен вид, едва загърбена зависимост от алкохол и наркотици, престой в затвора след неволното убийство на новороденото си бебе, Лупита е същински антигерой, който с вътрешните си противоречия става повече от любопитен на читателя. Страстта й да се бори срещу всяка грешка - буквално и преносно да изглажда всяка гънка, рушаща реда в този свят, я забърква в опасна история, в която се преплитат дрога и корупция, пари и власт, и едно мистериозно политическо убийство. От неговото разгадаване зависи и живота на единствения му свидетел, който по случайност отново е... Лупита. С изненадващи обрати, много черен хумор и характерния за Ескивел привкус на магически реализъм, романът е едновременно остра критика към проблемите на съвременно Мексико (а и на целия модерен свят), но и надежда за опрощение и превъзмогване на вътрешните ни демони.
"Завихряне"
Вера Петрова ни завихря от първите редове в церемонията на маите за посрещането на новия емен цикъл на 21 декември 2012 г. на свещената пирамида Чичен Ица, церемония, в която тя самата участва. Оттам ни повежда на пътешествие из магични места - пирамиди, и не само - по цялата земя: Мексико, Гватемала, Аризона, Колумбия, Индия, Босна, Странджа. Но книгата не е пътепис. Разказът "Разговор с Любовта" задава тона й - тя е сякаш един особен, постоянен диалог с Любовта. Героите на Вера са хора, които не се срещат всеки ден: откриватели, духовни учители, шамани, племенни вождове, дервиши. "Благодарна съм, че не се налага да ги измислям", споделя авторката. Посоката на пътешествието се оказва една - навътре в себе си, там където се раждат чувството за свързаност с Вселената и мъдростта на сърцето. Космическите илюстрации са на талантливата Сара Христова.
"Шери"
"На четирийсет и девет години Леони Балон, по прякор Леа Лонвал, завършваше благополучно кариерата си на щедро обезпечена куртизанка и жена с добро сърце, на която животът е спестил ласкаещите самолюбието премеждия и благородните страдания. Тя криеше рождената си дата, ала на драго сърце признаваше, спирайки върху Шери изпълнен със сластно снизхождение поглед, че наближава възрастта, когато ще си позволи някои дребни радости."