"Потърси лицето ми" от Джон Ъпдайк
Романът на Джон Ъпдайк "Потърси лицето ми" излиза за първи път на български език.
Всичко се случва в един единствен ден, когато съдбата сваля картите, сред дълги и наглед безобидни разговори, прекъснати от неочакван дъжд.
Хоуп, талантлива художничка, осъзнава, че никога няма да достигне върховете на изкуството, но причината за това не е само факта, че жена се намесва в "мъжкия свят", ръководен от сурови закони. Интервюто с репортерката от Ню Йорк – Катрин, започнало като разговор за успеха, кариерата и триумфа на живописта, постепенно се превръща в драматично откровение за отношенията мъж-жена, за любовта, таланта и излъганите надежди. Измежду пикантните подробности за артистичния живот Хоуп неусетно заговаря за тримата си съпрузи, за интригите и разочарованието...
С изтънчен психологизъм Джон Ъпдайк умело предава сложнотата връзка между двете жени, белязана от постоянната размяна на позициите: хищник-жертва, лекуващ-пациент, творец-поклонник...
"Помагало 3 в 1 за Всичко, което Е!" от Карло Ровелли
Книжният носител "Помагало 3 в 1 за Всичко, което Е!" се явява единството на Проявление и Потенциал, в което са вградени, кодирани и запаметени честотите на Източника и готовността на Проявлението да преживее Себе си в самото себе си, за да осъществи Закона, който не е познат…
Помагало 3 в 1 за Всичко, което Е! е уникално средство за развитие на човешкия потенциал, на човешките възможности. Нестандартни методи за посоката, избора и начина на мислене превръщат взаимоотношенията между проявленията в истинска магия. Светът е резултат от мисловност, която мислим и творим сами.
Всяка индивидуалност е Източник и решава какво да преживее. Това наричаме избор. Ако дадена паралелна реалност не е в синхрон и в съответствие с индивидуалната честота, на което и да е проявление, винаги има друга, която да съответства. Защото всеки е Източникът и съдържа всички честоти, но съзнателно е забравил, че е Източник, за преживее магията на собственото си Творение (реалността). Всеки вариант е еднакво вероятен, но индивидуалността (магьосникът Източник) избира коя да изследва. Няма правилна или грешна. Има избор и преживяване на този избор. Всеки е „различно отражение” на самия себе си. Изборът да преживяваш Себе сиq като „забравиш“, че си Източникът, е уникална възможност да изследваш безкрайните проявления на… Всичко, което Е в Себе си… (Магьосникът на реалността, ivomir)
Като безплатно допълнение към магията на това Помагало се включват още:
Седем кратки лекции по физика (Карло Ровелли) – постиженията на квантовата физика, представени по един завладяващ, разбираем и достъпен начин, едно забавно и уникално четиво. Книгата за кратко време се превръща в бестселър за Европа.
"Читателите станаха много, много повече, отколкото си представях – казва пред „Гардиън“ Ровелли. – Хората харесват това, че нещата се описани простичко, но откриват и поезията в опита ми да покажа красотата на природата."
"Седем кратки лекции по физика" е точно това, което заглавието ѝ предполага. В нея авторът обяснява научни теории и концепции от ХХ век, включително квантовата механика и черните дупки….
Твоята сила, поднесена на тепсия (Елан) – диалог-ченълинг с извънземния Елан относно материята, желанията, вярата, избора и действието… Глобалната, различна гледна точка за възможностите на всеки и Всичко, което Е, дадена от безпристрастен, страничен наблюдател…
"The White Book - Книга от и за любовта" от Ивомир Димчев и Катя Кючукова
Казват, че най-великата тайна е любовта. И че любовта е най-могъщата енергия във Вселената! Любовта като пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за всичко останало… Любовта, която разтваря границите на онова, което досега сме мислили за "невъзможно"…
Тази книга има желание да докосне тези, които имат необходимост от това… за да стъпят на пътя към себе си с ЛЮБОВ!
Любов, която ще ги отведе до откриването на безкрайните възможности, които всеки един от нас притежава… за да изградим света, който истински желаем. Практически упражнения, свързани с Акашовите записи, сънищата, интуицията, регресията и всевъзможни пътеки към творчеството и Любовта…
Изумявайте се от себе си! Намерете се!
Люботворете се!
Изживейте любовта!
"The Black Book - Книга от и за живота" от Ивомир Димчев
Много често си мисля, че не обръщаме внимание на нещата, които ни заобикалят. Приемаме ги просто за даденост. В същото време живеем в свой собствен свят, изграден върху нашия опит, познанието, натрупано през годините, и възпитанието, моделът, който сме получили от родителитеси. Рядко анализираме себе си, още по-рядко търсим грешките в себе си,не пропускаме възможността да "видим" грешките на другите и да ги обвиним или да им се обидим за това. С годините се "пристрастяваме" към подобен род поведение и то става наша същност. Приемаме го за даденост.Затова и не търсим анализ, не откриваме причините, които са ни довели до подобно състояние. Необходимо е да го направим именно за това – да осъзнаем колко много неща около нас сме приели за даденост и никога не сме си задавали въпроса: "Защо е така?". Или ако сме го направили някога, то е било толкова отдавна… Защо небето е синьо? Защо има облаци и какво представляват те? Какво е вятърът? Какво е дъгата? Съществува ли пространство, време? Простички въпроси, но на някои от тях се затрудняваме да отговорим. Целта ми е да направя анализ и дам отговор на част от тях. И това е, защото имам желание всички, които четат тези редове, да се замислят на колко такива въпроси не са отговорили за самите себе си: Защо правя това или онова? Коя е причината? Кой съм всъщност? Не разглеждам ли света така, както само аз го разбирам? Съществува ли друга гледна точка? Мога ли да променя своята собствена? Мога ли да се „поставя” на мястото на човека до мен или срещу мен, и да съпреживея неговото състояние? Да го осмисля, анализирам и разбера?
Много от вас биха си помислили, че това го правят ежедневно. Че подобен анализ не им е нужен. Че имат "достатъчно други проблеми", за да се занимават и с това. Потънали в собственото си злободневно ежедневие, приемаме дори себе си за даденост. Защото, дали ако се разровим в собственото си "Аз", няма да започнем да виждаме неща, които не ни допадат?
Всъщност подобно "вглеждане" в себе си води само до едно – преосмисляне и преструктуриране на собствените ценности, цели и идеи, трансформиране на света около нас. Трансформиране по такъв начин, че да е в хармония с вътрешното ни "Аз". Тогава човек се чувства щастлив. А има ли някой,който да не желае да бъде щастлив?
Да – живеем в илюзорен свят! И дори вече не са ни нужни доказателства за това. Отдавна сме свикнали да приемаме и реалността в нейната даденост, без да се замисляме. Може би защото така е по-лесно! Разтваряме се в рутината и тривиалността, осъществявайки важната си мисия "живот", и… когато все пак решим да се замислим, се самозалъгваме, че вече е прекалено късно да променяме каквото и да е.Поне така е обикновено!
Как всъщност протича животът ни? В началото осъзнаваме действителността около себе си – ставаме съзнателни, приемаме на доверие всичко, представено ни за достоверно от хората около нас – наблюдаваме различни необясними явления, но обикновено ги отминаваме безразлично, те така или иначе са необясними! На моменти все пак успяваме да уловим парадоксите, които възникват от "срастването" ни с логиката. Точно тук по-любознателните от нас, тръгват по пътя на познанието и обикновено стигат до констатацията на Соломон – "трупаш мъдрост, трупаш тъга"! Най-упоритите, които успяват да продължат и да надскочат себе си и елиминират земното притегляне, отправят взор към вселената. И следва най-големият абсурд – точно от тази висока точка на наблюдение, започват да търсят истината. Успяват само тези, които не са се отказали по пътя. И само те я откриват, защото осъзнават най-важното – истината е вътре в нас. В собственото ни мислене, световъзприятие, емоционалност. Постигнали това, всъщност постигаме себе си! И истината! Истината, че сами творим събитията и света, в който живеем!
Истината, че смъртта не е пустота, а преход в цикличността на безвремието. Истината, че сме нужни, необходими за емоционалната съвършеност на познанието. Истината, че сме част от цялото – част от необятността…