Какво ли е целият ти живот да бъде екстремен? Атанас Коев знае най-добре, понеже неговият е точно такъв. Основател на Extreme Bulgaria и щастлив баща на три деца - Боян, Сияна и Ясен, Наско създава клуба за екстремни спортове и туризъм, след 20 години стаж в българската авиация.



Освен с летене във всичките му причудливи форми, той се занимава и със скачане с бънджи, оффроуд с бъги, и не по-малко вълнуващата езда. Но талантите му съвсем не спират дотук. Този екстремен човек има и лирична страна - пише разкази, стихове, а от скоро дори и музика. Стана ти любопитно, нали?

Наско, разкажи ни малко за себе си?

Един от първите ми спомени е от семейство арменци, които се грижеха за мен, докато родителите ми бяха на работа. В резултат проговорих арменски, а вкъщи никой не ме разбираше. :)

После в детската градина не можеха да ме свалят от върховете на дърветата и със сигурност много пъти съм докарвал до прединфарктно състояние Другарката (тогава така казвахме на Госпожите). Реших, че ще ми е по-добре да си бъда вкъщи, на черешата в двора и затова често бягах от градината. В крайна сметка това, че съм ходил на градина има добър ефект, защото сега сами си гледаме децата и смятам, че имат най-щастливото детство!



В последствие семейството реши, че съм музикален и ще свиря на цигулките на прадядо ми, но не познаха - станах тромпетист, и то по собствено желание, а после и барабанчик (поради липсата на тромпети в новото училище). :) И досега се увличам по авторската музика - кавали, китари и други.

Спортувах много и всичко, но не се стараех да бъда най-добрия. Въпреки това, вземах по някой медал от градските първенства по плуване, гимнастика и баскетбол. Сега си спомням, че спечелих анонимен конкурс за рисунка - бях много изненадан, защото не ме бива в рисуването, но явно журито ги е впечатлила идеята ми.

Кога започна да се занимаваш с екстремни спортове? Кое е първото екстремно нещо, което си правил и кой е любимият ти екстремен спорт?



Започнах с катерене! Първо по дървета, а после по отвесните скали в Природен парк "Русенски Лом". Сега този спорт го наричат "free solo". На 16 години започнах с парашутизъм, а на 18 вече летях самостоятелно на реактивен самолет L-29 Делфин. Продължавах да скачам с парашут и да летя на различни типове самолети през цялото ми обучение във ВВВУ "Георги Бенковски", а след разпределението ми, вече като офицер в Пловдив, и на парапланери.

Сбъднатата човешка мечта - свободният полет като птиците е едно от любимите ми занимания. Адреналин обаче вдигам, когато обяздвам жребец или хващам щука. :) Летенето е по-скоро като медитация, но не винаги, разбира се!

Явно не можеш без адреналин. След 20 години в българската авиация все пак основаваш клуб за екстремни спортове. Кое те мотивира?



Човек трябва да следва мечтите си! За мен най-важни неща са хармонията и споделеното щастие! Животът е прекрасен, ако си го направим такъв. Всичко зависи най-вече от типа мисли, течащи в главите ни. :)

Кои са най-смелите ти мечти и какво е да ги изживяваш ежедневно?

Идеята ми за живота е да дарявам щастие, да добивам опитности и да ги споделям. В никакъв случай обаче не съм краен, макар Extreme да значи точно това! Предпочитам да живея в хармония и ако се налага да потисна егото си, го правя. Милея за природата и се чувствам част от нея. Една от мечтите ми е да си намеря бебе гарван за приятел, да го отгледам и летя с него. Никога обаче няма да посегна на гнездо!

Ежедневно да изживявам мечтите си е също като всеки ден да живея с благодарност!



Как протича един твой ден? Има ли за теб „сиво ежедневие”? Правиш ли нещо стандартно, скучно или всеки ден е екстремен?

Това е най-хубавото - да се радваш на всеки ден и всеки ден да си благодарен! Не всеки ден е екстремен, разбира се. Аз съм щастлив баща на три деца (за сега) :) и с радост се забавлявам с тях, както и с конете и кучетата си. Любим момент ми е да се раздвижим до реката - да чуем песента й, да се заредим за новия ден. Понякога отделям време и на пчеличките, които ни даряват с вкусен мед, восък и прашец.

Какво е усещането да даваш на хората екстремни преживявания, които се помнят до живот?



Това е споделеното щастие, за което споменах. Понякога то се проявява като лечителство - хора се сбогуват с фобиите и страховете си завинаги!

Сблъскваш се с много и различни хора. Българинът смел човек ли е - лесно ли се решава да скочи с бънджи, да полети с парапланер, или има нужда от побутване?

Със сигурност българинът е много смел и оправен човек! Когато се оплакваме от несгодите тук в Родината ни, нека не забравяме, че те ни правят по-силни!

Знаем, че обичаш живота в близост до природата. Какво ти дава тя и това ли е причината да живееш в китното селце Иван Вазово, край Карлово? Как избра живота на село, пред живота в града?

Бях още в седми клас, когато станах и казах на учителката ни по География, че един ден хората ще се завърнат на село! Тогава учихме за урбанизацията. Отрасъл съм в град, но винаги ме е теглело към село, към естествените звуци на природата, към чистия въздух и свободата. Иван Вазово е наистина прекрасно малко селце в полите на Средна гора. Избрах го най-случайно след три години търсене и обикаляне.



Ти си семеен. Как съпругата и трите ти деца приемат екстремните занимания, все пак те са си и отчасти опасни?

Подкрепят ме, приемат ги като част от живота и се включват активно в приключенията. :) Само бебето още не е летяло, трябва да има собствена воля и да прояви желание, разбира се. Нищо хубаво не става на сила! Няма планове, няма натиск! Има свобода и разбирателство, много е интересно да си родител, да виждаш как израства едно човешко създание.

Има ли връзка екстремната ти природа с факта, че си един от малцината, дръзнали да изродят собственото си дете, при това в домашни условия?

Аз съм бил на раждането и на трите си деца. :) Съпругата ми е благодарна за това. Наистина много мъже не биха издържали, но явно имам психика за това. :) Първият път беше най-трудно. С години ми е мерено кръвното налягане - 120/80. След раждането беше 180/120. :)

Последното раждане беше най-красиво, естествено и хармонично! На всички жени искам да споделя, че могат да раждат в екстаз, вместо с болка и мъки!



Казваш, че обичаш „природата и космоса като цяло”. Суеверен ли си и доверяваш ли се на звездите?

Да не забравяме, че сме едно с космоса и природата. Дистанцираме ли се от тях посредством технологии и изкуствени методи, ще сбъркаме! Астрологията е много интересна наука, но аз с годините използвам най-вече лунния календар. Много ми помага за прогнозиране на времето, както и в селскостопанските работи в градината.

Редовно публикуваш оферти в Grabo.bg, как подбираш правилния момент? Тук може би трябва да споменем, че искаше да пуснеш оферта на конкретна дата, понеже разположението на планетите в същия този ден щеше да се отрази добре на продажбите.

Да, спомням си за този случай! Обичам да експериментирам, да наблюдавам, да се уча! Имам щастието мой приятел да е Кирил Стойчев - астролог и писател от Варна. Беше ми на гости и сподели с мен тази идея. По темата има изписано достатъчно, който продава, знае!

Разбрахме, че обичаш да пишеш – имаш много разкази и стихове. Разкажи ни повече за тази твоя страст?

Това наистина е страст! Това е енергия, която струи отвътре и иска изява. Музата не е на рамото ти, а танцува из него и около него, не те оставя на мира! Не аз съм си измислял тези неща, в много от случаите аз бях просто инструмента, пръстите, които натискаха клавишите. :) Сега творя предимно музика и текстове за нея. Често някое произведение отлита от инструмента и повече никога не се завръща! А друг път музиката чака текста с години. :)



Знаем, че обичаш да помагаш на копирайт отдела, особено когато става въпрос за твоите оферти. Ако не се занимаваше с екстремни спортове, дали писането би било твоето поприще?

Моето поприще е да бъда човек, независимо какво правя. Ние използваме едва 5% от възможностите си. Представете си да можем да използваме пълния си потенциал?! Да живеем в хармония означава да играем на всичките седем основни сцени на живота на майката Земя с разбиране и приемане.

Затова се опитвам да бъда полезен и да помагам. Това е една от философиите ми в живота: "Ако можеш - помогни, ако не можеш - не пречи!" Разбира се и тук има изключения - понякога човек трябва сам да се сблъска с трудностите и да му помагаш е грешка. :) Хубаво е да бъдем наблюдателни, да преценяваме и обмисляме нещата от живота, да можем поне за малко да излезем от течението на реката "живот" и да се насладим отстрани на красотата й!