На 1 април, в деня на хумора и шегата ви срещаме с един човек, чието име буди у малки и големи усмивки – Бате Ицо. Христо Колев, когото децата от страната познават като бате Ицо от малкия екран, рисуващ приказки на стъкло, е роден във Варна. Завършва в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”,“ актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Николина Георгиева. Като дете, между 1980 и 1990 г., играе в „Щурче” на братя Райкови. Това е и  причината актьорът да продължи да се занимава с театър и  изцяло да отдаде работата си на децата. Днес Христо Колев е художествен ръководител на студио, което притежава полувековна история.

Срещаме се с Вас в деня на хумора и шегата. Какво Ви кара да се усмихвате всеки ден?

Бате Ицо: Разбира се това което ме кара да се усмихвам най-често, е работата ми. Уви, битът е малко по-сложен, макар че и там намирам поводи за усмивки. Работата ми с децата е това, което ме зарежда всекидневно. Неподправените усмивки и блясъкът в очите им са силата, която ме зарежда – когато един спектакъл се получи добре, когато едно детско парти е изпълнено с непрестанен смях. Няма по-хубаво от това да чуеш: „Ех, много се забавлявахме днес, не искаме да свършва!“

Усмихват ме също добрите неща. Да видя добри постъпки, които за жалост все по-рядко се виждат. Да видя щедрост, да видя въображение, това са същинските неща, които изпълват душата ми и ме карат да се усмихна.

Вие всекидневно работите с деца, а те имат заложено изключително искрено и неподправено чувство за хумора и шегата като цяло. Какво Ви дава работата с децата?

Бате Ицо: Ще ви поправя. Децата нямат чувство за хумор. Те са искрени. Те са честни. Всъщност това е нещото, за което ние възрастните завиждаме на децата и заради което ние самите искаме да сме като тях. Защото ние вече сме обременени с всички предразсъдъци, житейски и социален опит. Ние възрастните по някой път сме много задръстени от всекидневието и не можем да се отпуснем. Не можем да отпуснем, не смеем да се пошегуваме с някой, за да не го обидим. Докато при децата това го няма, те притежават чиста и искрена вяра и наивност. Те са толкова първосигнални – веднага реагират дали нещо им харесва или не. Реагират на малкото нещо по голям начин или пък обратно, което нас големите ни усмихва. Но аз все си мисля, че нашите усмивки към тях са от съжаление, че не сме на тяхно място!

Толкова години работите с деца. С годините промениха ли се децата, които посещават театралната зала?

Бате Ицо: Не. Човек е устроен да възприема, да чувства и да изразява няколко всечовешки емоции и усещания, които са вечни. Не случайно четем Шекспир от преди 500 години и е актуален и днес. Просто средствата са се сменили. Но всъщност големият мотив, отдолу, който задвижва всичко, независимо на каква възраст си, са чистите човешки чувства и стремежи за израстване.

Затова мога да кажа, че децата не са се променили много. Променило се е всичко около тях, но те са си същите. Детето иска да играе, иска да се забавлява и иска да вярва. Всичко това те откриват накуп в театъра.

В днешното време успяват ли децата сами да се забавляват или все повече свикват да получават всичко на готово от социалните мрежи, дори хумора и шегите?

Бате Ицо: Децата се забавляват, но все повече забелязвам, че чувството им за креативност не се развива, така както беше при нас. Причината за това е, че в днешно време получават почти всичко наготово. Това се опитваме да променим и по-точно да събудим и развием в децата по време на нашите летни работилници. Няма нищо по-хубаво от това сам да си направиш играчка, сам да си нарисуваш дрехи и след това да ги облечеш, да се научиш да влезеш в ролята на любимите си герои. И всичко това е обвито с много усмивки и игри.

От скоро възстановихте представлението за възрастни „Две малки по Чехов“, където през смешните и комични ситуации всъщност се казва много повече от това, което се вижда на повърхността. Какви истини се крият под смеха в този спектакъл?

Бате Ицо: Този спектакъл е страхотен. Пълен е със смешни моменти, но както приляга на велик руски драматург като Чехов, отвъд смеха има нещо много повече. Тези малки пиеси са гениални, защото разкриват уникални характери обвити с много смях и комични ситуации. В конкретния случай става дума за двама души, които много искат да се венчаят, но не могат и двама души, които не искат да се женят, но накрая ще го направят.  И най-интересното е това, че ние не залагаме на пищни декори. Пресъздаваме всички ситуации само с дървени рамки.

Актьорите сте известни със страхотното си чувство за хумор и всички знаем, че сцената е любимо място за шеги между вас. Коя е шегата, която най-силно се е запечатала в съзнанието Ви?

Бате Ицо: Имаше една коледна пиеса, където всичко тръгна с една малка шегичка и след това на всяко представление се надпреварвахме кой ще направи повече шеги на колегите си по време на самия спектакъл. Толкова бяхме креативни в шегите си, че спектакълът всеки път беше напълно различен и забавен за публиката и за нас. Дори режисьорът идваше да си гледа спектакъла, защото всеки път беше различен.

Най-важното е шегата да е остроумна и да ни създава положителни емоции.

Много Ви благодарим и Ви пожелаваме дни изпълнени с искрени усмивки.

Всички оферти за малки и големи на Бате Ицо са ТУК.