В световния ден на операта решихме да ви представим една от най-големите оперни институции в България, а именно Държавна опера Варна. За да ни разкаже повече за историята, същността и дейността й, решихме точно днес да си поговорим с Даниела Димова, директор на Държавна опера “Варна”.

Здравей! Първо разкажете ни накратко за Държавна Опера Варна - кога започва всичко и как се стига до днес?

През 2022 г. честваме 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна, която е регистрирана на 06.04.1947 г, като Варненска народна опера. Главен художествен ръководител е варненецът Петър Райчев (1887-1960) - първият световноизвестен български тенор, който на върха на звездната си кариера се завръща в България, за да подпомогне младото българско оперно изкуство. Заедно със сина си, маестро Руслан Райчев, той основава Варненската, а няколко години по-късно и Пловдивската, и Русенската опера. Под знака на баща и син Райчеви на 07.09.1947 г. се вдига завесата за премиерата на “Продадена невеста” от Б. Сметана, с която започва летоброенето на нашата опера. В годините репертоарът непрекъснато се обогатява, за да обхване почти всички най-големи творби от световната музикална съкровищница, като от тях над 40 заглавия в жанровете опера, оперета, балет и мюзикъл, са поставени за пръв път в България именно на варненска сцена.

А сградата на операта - виждаме колко е красива! Каква е нейната история? 

Варненският „Градски театъръ“, както е било изписано някога над входа, една от най-значимите архитектурни забележителности на Варна и България, е изграден по проект на големия архитект Никола Лазаров (1870-1942). На него България дължи голяма част от архитектурното си богатство от началото на миналия век - Министерството на земеделието в София, Римско-турската баня в Плевен, сега Галерия „Светлин Русев“, във Варна - освен театъра, Търговската гимназия, сега Икономическият университет, Хотел Сплендид, Малкият дворец (сега Дом Узунов) и т.н. Личността, която непременно трябва да се знае във връзка с историята на Варненския театър, е кметът Иван Церов, който приема да се кандидатира за кмет, само при условие, че всички подкрепят идеята му за построяване на нова театрална сграда.

Строежът, започнал през 1912 г., се забавя заради войните, но през 1927 г. с голяма дарителска кампания варненци подпомагат изграждането на своя театър, като добавят по един лев, тогава със златно покритие, към покупката на всеки хляб, билет за кино, концерт и т.н. Към събраните 1 млн. лева общината добавя още средства и така, с усилията на целия град, театърът се открива през 1932 г. и в историята на нашия град няма друг такъв красноречив пример за обединителната сила на изкуството.

Приключи едно изключително блясково издание на Фестивала “Опера в Летния театър”, където за период от 2 месеца представихте 22 представления. Как намирате силите, енергията и вдъхновението, всеки път да изненадвате публиката и гостите на града?

През юбилейната за нас 2022 г. си поставихме амбициозната задача да поднесем 22 представления във венеца на нашата програма, летния фестивал Опера в Летния театър. За XIII издание т. г. подготвихме 20 спектакъла в 22 вечери, с общо 9 премиери - 4 оперни премиери: „Дама Пика“ от Чайковски, „Ромео и Жулиета“ от Гуно, „Набуко“ и „Ернани“ от Верди; 2 балетни премиери: едноактните „Валпургиева нощ“ и „Шехеразада“, в партньорство с Националната опера и балет на РС Македония и „Либертанго“ на световноизвестната хореографка Сребрина Боско, както и 3 мюзикълни премиери: „Оркестър без име“, „Брилянтин“ - премиера за България и „Красавицата и звяра“ - също премиера за България. А силите и енергията, за които ме питате, черпим от тези добри резултати, които дават нашите усилия, също и от интереса на публиката, не на последно място и от израстването на нашите артистични колективи – солисти, оркестър, хор и балет. 

Всичко това ни дава повод да вървим напред и да мечтаем смело. Тук трябва да добавя, че за нашите художествени постижения говорят и номинациите на Държавна опера Варна за наградите „Кристална лира“ 2022 на СБМТД. В категория „Постановъчен екип“ е отличен екипът на операта „Дама Пика“ от Чайковски - диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова; в категория „Диригент“ – маестро Григор Паликаров е номиниран за интерпретацията на Симфония № 3 (с орган) от Камий Сен-Санс с нашия оркестър и аз съм номинирана в категория „Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство“ за юбилейните прояви по повод 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г.

Вие по-изключителен начин успяхте да привлечете младата публика, обратно в оперната зала, с невероятните спектакли “Цар лъв” и “Красавицата и звяра”! Как се стигна до идеята за тези концерти в костюми и очаквахте ли да предизвикат такъв фурор в цялата страна?

Да, очаквахме този ефект, макар че реакциите на публиката никога не могат да се предвидят напълно. Но откакто преди няколко години варненската публика ни аплодира най-напред с мюзикъла на А. Л. Уебър „Исус Христос Суперзвезда“, ние продължаваме да се радваме на нейните аплодисменти и за следващите наши мюзикъли, сред които „Граф Монте Кристо“, „Чикаго“, „Чаплин“ и др. Мюзикълите станаха причина да се разшири нашата най-млада аудитория, както и публиката от различни възрасти. Често виждаме цели семейства, които идват да гледат „Цар Лъв“ или „Красавицата и Звяра“ и това е много вълнуващо. Зрителите, пленени от мюзикъла, проявяват впоследствие интерес и към останалата част от нашата продукция – оперети, опери, концерти и др. Ето защо нашата политика в този аспект ще продължава и занапред.

Увеличава ли се публиката на оперните представления през последната година? Разкажете ни повече какви хора идват на опера във Варна? 

Ръстът на публиката се увеличава плавно в годините, като не забравяме, че пандемията през последните 2 години нанесе и здравословни, и финансови поражения. Но през лято 2022 ние дори надскочихме нивата от 2019 г., която беше предишният ни рекорд по посещаемост. В конкретни цифри, става дума за над 35 000 зрители, които посетиха спектаклите ни в Опера в Летния театър.

Кой е най-забавният момент, за който се сещате в работата си в операта?

Откровено казано, не мога да се сетя за забавен момент, тъй като в последните години работата ни е доста напрегната. Забавлението идва по-скоро след спектакъла, когато можем да седнем с колеги и да си кажем едно наздраве за хубавото представление.

С какво операта е способна да очарова зрителите си - как да изкушим хората, които все още не са посещавали оперно представление?

Операта винаги очарова своите почитатели, но за да се събуди трайния интерес към нея сред незапознатите с оперното изкуство, са необходими няколко фактора – красива музика, увлекателно либрето, стилна режисура, хубави костюми, добра хореография, много добро изпълнение от всички творчески състави и един маестро, който със своята магическа палка да успее да събере в едно единно цяло звук, действие, танц и зрелище на сцената. Операта е синкретично изкуство, което обединява всички изкуства и когато те са представени адекватно със съвременни изразни средства, няма как тя да не докосне ума, сърцето и всички сетива на зрителя.

Кажете ни няколко имена, които да свързваме с Опера Варна? 

Неотдавна открихме на Сцена Ротонда бюст-паметника на създателя на Варненската опера Петър Райчев. Диригентите Руслан Райчев, Йоско Йосифов, Емил Главанков, Борислав Иванов, Влади Анастасов, Иван Маринов, режисьорите Драган Кърджиев, Хитьо Попов, Николай Николов, Кузман Попов и още много творци, допринесли за израстването на Варненската опера, присъстват в богатата документална изложба „75 години Варненска опера“, която зрителите могат да разгледат във фоайето на първи балкон. В партерната зала на почетни кресла със златни конци са извезани имената на знакови творци, сред които оперните певци Йорданка Тенчева, Лиляна Анастасова, Тодор Костов, Мария Бохачек, Стефан Циганчев и др. 

До 4 ноември в ГХГ „Борис Георгиев“ продължава ретроспективната изложба със сценография и живопис на нашата дългогодишна художничка Лора Маринова. В началото на ноември предстои литературната премиера на книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от нашия пиар Виолета Тончева. А що се отнася до сегашните лица на Варненската опера, непременно ще посоча постоянните гост-диригенти Григор Паликаров, Павел Балев и Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянната гост-режисьорка Вера Немирова, режисьорката Сребрина Соколова, главния балетмайстор Сергей Бобров, солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова, Свилен Николв, Пламен Димитров, Валерий Георгиев, Бойка Василева, Евгений Станимиров, Лилия Илиева – Михайлова, Велин ихайлов… 

Някои от тях ще видите във флашмоба „Изтеглете „Дама Пика“, който ще изненада варненци в Световния ден на операта 25 октомври. Мястото е площад „Независимост“, часът 14.15. Ще се видим там!

Това е и програмата на Държавна опера Варна до края на месец октомври и за месец ноември:

Не забравяйте, че билети за техните представления можете да намерите и в сайта на Grabo.bg тук. След като закупите ваучери е необходимо да резервирате местата си от схемата към съответната оферта, а на входа можете да покажете билета си направо от телефона.