Бъдни вечер. Може би най-специалната вечер през годината. Може би точно тогава, когато се събираме с близките си хора край трапезата, притихваме, позволяваме на цялата динамика на живота да поспре и се замисляме върху истинската същност на коледните празници. Разбира се, в съвременния свят традициите отдавна не са същите като преди 100 години, а привичките ни и липсата на време ни пречат да се посветим по-дълбоко на празника. И все пак, за да не умре традицията и да запазим поне част от нашите родни обичаи, е добре да си припомняме как са отбелязвали бъдната вечер нашите прадеди.





Ето защо тази статия посветихме на традициите за Бъдни вечер. Името на празника идва от бдение или бъднина. В първия случай етимологията на думата идва по-скоро от християнската религия - в тази вечер ние бдим и чакаме чудото на раждането на Божия син. Когато става дума за бъднина, по-скоро се намесват езическите вярвания, за бъдната вечер като раждане на новия свят, на бъднините. И тъй като християнството отдавна се е преплело с езическите вярвания, в бъдната вечер влагаме и двата смисъла - търпеливо чакаме чудото и се надяваме за по-светло бъдеще в новия цикъл около слънцето.

Основното в българската традиция, което се е запазило и до днес, е в тази вечер семейството да се събере заедно около трапезата. Всеки член си е имал различни задачи. Мъжете, например, е трябвало да се заемат с намирането и отсичането на бъдника, наричан още коладник или дедник. Това е бил пън, най-често от дъб, бук или круша, който е символизирал Световното дърво. Преди да го занесяли в огнището, мъжете подготвяли бъдника, като го намазвали със светено масло, а в малък отвор поставяли тамян, масло и вино. След това го увивали в бяло платно, а стопанката го поръсвала с житни зърна. Бъдникът се палел в огнището и се оставял да гори цяла нощ, за да пъди злите сили, които бродят през отворените порти между двата свята в тази свята вечер. Пепелта от бъдника се е поръсвала за плодородие върху нивите.



Жените съвсем естествено се заемали с приготвянето на празничната вечеря. Основното в нея е питката, наричана боговица. Нейното замесване започвало още с изгрева на слънцето. В приготвянето й участвали жените в семейството, с изключение на тези за женене, които можело да отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома. За самата питка най-младите момичета носели “мълчана вода”. Те били и тези, които се грижели за краваите, които щели да дадат на коледарите. В питката се влагали сребърна пара и дрянови пъпки за здраве и берекет, а отгоре се украсявала с житни класове, плодове и кръст от тесто, които да пазят дома и да носят благополучие. На трапезата за бъдни вечер ястията трябвало да бъдат постни и нечетен брой. Слагало се от всичко, което произвеждало стопанството, защото по-голямата трапеза означавала по-богат и здрав дом.



Вечерята на Бъдни вечер е била не толкова хранене, колкото истински ритуал. Най-често старите българи са слагали трапезата на земята върху слама, за да пресъздадат яслите на младенеца. Стопанинът разчупвал боговицата. Първото парче се оставяло настрани за мъртвите или за Богородица, второто се отделяло за къщата, а после всеки край трапезата, според възрастта си, получавал парче. Вечерята започвала рано, за да узреят рано житата.



От трапезата на Бъдни вечер не се ставало, ако не било особено наложително, за да лежат квачките на яйцата и да измътят пиленцата. В края на вечерта всички заедно ставали, за да могат да узреят житните класове едновременно. После посрещали коледрите. Трапезата не се вдигала през цялата нощ, за да може, според поверието, духовете на покойниците да си вземат от вечерята и да се погрижат за благополучието на живите.



И тъй като бъдната вечер се смятала за вълшебна, гадаенето също било част от нея. Така например, ако бъдникът горял добре с много искри, годината щяла да бъде плодородна. Членовете на семейството чупели и орехи, за да проверят дали ще са здрави през годината. Момите за женене пък можели да сънуват своя бъдещ жених точно в тази нощ.

Много оферти за празниците можете да намерите тук