Гледайте спектакъла "Асансьорът" на 14 Февруари в Нов Театър НДК

През Февруари - месецът, в който празнуваме деня на любовта и виното, заповядайте на спектакъла " Асансьорът" от Георги Марков в Нов Театър НДК! Може да срещнете любовта в салона, а някой от вас ще спечели бутилка вино, за да я сподели с любимия човек!

Всеки зрител на спектакъла участва в томбола с награда бутилка вино, осигурена от винарна "Златен Рожен".

Повече за представлението:

Автор: Георги Марков
Постановчик: Малин Маринов
Актьори: Янислава Линкова, Бисер Маринов
Художник: Георги Стойков
Художествено осветление: Радимир Борисов
Фотография: Manifactura

Непознати мъж и жена, заседнали в асансьор, изолирани от света. Дълга нощ в опит да спасят душите си чрез вярата в другия и да разберат дали са родени един за друг, защото пътят към блаженството на духа и човешкото щастие е любовта...

Всеки човек иска да обича и да бъде обичан, но крещящата липса на духовност в съвременния свят, обусловена от стремежа към материалност и задоволяване на нагона, пречи на хората да си вярват.
А без душевното привличане и доверието няма как да се случи и любовта...

Но консуматорското мислене на съвременния човек дотолкова го е увредило, че егоистичното чувство вече не е подвластно на моралните устои в обществото. Вяра, жертва, вина, изневяра, саможертва, невинност...

Имаме ли сили да променим себе си и на каква ценa? Възможно ли е да уловим щастието си, когато обременени и натоварени със събитията от миналото и близкото бъдеще ние осъзнаваме, че трябва да изневерим и да се превърнем във виновни, само защото природният ни инстинкт, проявяващ се в стремеж към все по-добро, ни кара да извършваме поредица от нови грешки, само защото в стремежа си да изконсумира всичко и да обладае целия възможен свят, заради страха си от самота, нищетата на душата си и зависимостта си от безброй случайно или неслучайно възникнали обстоятелства, съвременният човек пропуска най-важното: да изконсумира своето щастие!

Винаги готови да пренебрегнат постигнатото спокойствие на духа и съвестта си, само и само за да достигнат до по-голямо щастие, хората не си дават сметка, че истинското щастие остава в неизживяните и пропуснати, прекрасни моменти, и че всеки човек има свое конкретно място и свое конкретно пространство, в което може да е щастлив, а останалото е опит за задоволяване на пагубния инстинкт към отъждествяване с Бог или стремеж към временно задоволяване на представата си за щастие, която често се оказва илюзорна и фалшива