Спектакълът "Преспанските камбани" от Димитър Талев, част от програмата на "Театрален фестивал на българската класическа литература 2023" - на 21 Ноември, в Нов театър НДК

"Преспанските камбани"
от Димитър Талев

Драматизация и режисура: Бойко Илиев
Сценография и костюми: Жанета Иванова
Музикални картини: Евгени Господинов
Участват: Анна Петрова (гост), Мариела Топалова, Петьо Горанов, Яцек Янков, Николай Сяров, Габриела Димитрова, Иван Иванов, Стефан Мараджиев
Продукция: ТМЦ "Разград"

"2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си и света на своя Род и Родина. Първоначално реагирах почти истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел "1984". Светът, предсказан от Оруел, стремително се превръщаше в плашеща реалност. Бяхме набързо прибрани по клетките, "Големият брат" размахваше предупредително пръст от екрана. Ние като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме.. да ни отмине... онази с косата... Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, когато е бил сврян в ъгъла на килията в концлагера "Куциян", където е въдворен след идването на Народната власт през 1944г. Опитах да се потопя в неговото необятно и родолюбиво творчество. То стана моето спасение! Отново кръвта се разгоря, отново усетих прилив на енергия. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия род бягат от зверствата и палежите, извършени от гръцката войска... И така някои от тях оцеляват, заселват се в София, а Българският Кукуш се превръща в Гръцки Килкис. Може би това е Пътят на спасението от безумието на света: да се опреш на Своите Хора, да потърсиш онези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото. Инстинктивно това направих чрез вълнуващите творби на Д. Талев - "Железният светилник", "Преспанските камбани" и "Гласовете ви чувам". Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там се надявам отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се и не-рядко са давали живота си, за да ни има нас...

В "Преспанските камбани" като че ли самият автор се припознава в ролята на учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на Лазар Глаушев - той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и невъзможната му любов към Ния, идеята му за освобождение със собствени сили и средства става все по примамлива и безрасъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: "Защо така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми живот... Този страх от гроба - тая немощ на сърцето, тая тъга... Няма връщане назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън... Ще потъна в него, но никой не може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си дебелите въжета и... замахнах... Разбуди се, граде... Разбуди се, народе..."
Бойко Илиев - режисьор