Балет Арабеск и мистерията на българския фолклор в спектаклите "Нестинарка", "Лудо вино" и "Герман" - на 4 Май в Музикален театър

В своя 50-ти юбилеен сезон Балет Арабеск с любов представя една от най-ярките линии в търсенията на трупата и на поколения български хореографи, а именно в областта на свързването на българската традиция и фолклор със съвременния танц.

Повече за спектаклите:

В поредица от ярки, експериментални спектакли Маргарита Арнаудова синтезира един самобитен хореографски език, базиран на стилизирането на елементи от българския фолклор и на органичното им свързване с пластиката на босоногия танц , на техника греъм или на джаза - "Нестинарка", "Адажио и скерцо", "Нощ срещу Еньовден", "Корен дълбоко в небето".

Тази любов е споделена и от следващите поколения хореографи на Арабеск - Мила Искренова с "Калиманку ле", Антония Докева със "Зуна", "Сувра", "Енья" и "Герман", Боряна Сечанова с "Лудо вино". На мистерията на българската душевност, закодирана в нашия фолклор и на 110-годишнината на изключителния български композитор Марин Големинов, чиято музика Балет Арабеск претворява многократно, се посвещава спектакъла на 4 Май на сцената на Музикален театър.

В програмата:
"Нестинарка"
Музика - Марин Големинов
Хореография - Маргарита Арнаудова
Сценография и костюми - Мария Трендафилова

Участват:
Демна - Даниела Иванова
Найден - Стефан Вучов
Струна - Константина Ханджиева
Нестинарки: Андрея Андонова, Александра Савова, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Петя Колева, Стефка Табакова, Таня Кацарова
Клюкарки - Васил Дипчиков, Валери Миленков, Ервин Есен, Светлозар Тинев, Филип Миланов

Култовата творба на Марин Големинов е създадена през 1940 г. От премиерата си през 1978г "Нестинарка" на Маргарита Арнаудова шества по българските и световни сцени като емблема на Балет Арабеск .

Сюжетът на спектакъла е изграден върху основата на стар народен обичай игра върху огън в деня на празника св. Константин и Елена. На фона на този обичай се развива личната драма на главната героиня. Изтерзана от хорските клюки, неразбрана от любимия човек, отчаяна от самотата си, тя смята, че причината за нейното нещастие е отричането й от св.Константин. Обезумяла от мъка, тя танцува в огъня и изгаря в него.

За големия успех на този спектакъл не само на българските сцени, но и зад граница, допринасят изключителните изпълнителски качества и индивидуалност на танцьорите от трупата.
Първите изпълнители на "Нестинарка" през 1978г са Румяна Маркова - Демна, Георги Михов - Найден и Радостина Найденова - Струна, както и Розина Камбурова, Симеон Петров и Магдалена Ботева. За изпълнението на Румяна Маркова на престижния фестивал "Интербалет" в Будапеща през 1979г пресата пише: "Румяна Маркова се нареди сред най-добрите изпълнители, видени на фестивала като Аурора Бош и Хосефина Мендес."

Новото поколение изпълнители на Арабеск, които поемат щафетата от 2004г насам са Даниела Иванова в ролята на Демна, Константина Ханджиева и Ангелина Гаврилова в ролята на Струна, Асен Наков, Никола Хаджитанев (гост-солист от Софийска опера) и Стефан Вучов в ролята на Найден.

"Лудо вино"
Музика - народна
Хореография - Боряна Сечанова
Костюми - Цветанка Петкова-Стойнова

Участват - Виктория Петрова, Петя Колева, Васил Дипчиков, Стефан Вучов

Спектакълът е по мотиви от народния обичай за направа на вино, очарованието и опиянението от свещенодействието на ритуала. Танц, вдъхновен от аромата на виното.

"Герман"
Идея Васил Докев
Хореография и режисура Антония Докева
Сценография Васил Докев
Музикален етноколаж Антония Докева

Участват: Теодора Стефанова, Константина Ханджиева, Ангелина Гаврилова, Александра Савова, Стефка Табакова, Теодора Друмева, Таня Кацарова

"… И всякога после тоя Герман - дъжд е валял!"
"Герман" ("Молитва за дъжд") е танцова творба, тълкуваща ритуала и свързваща българските етнопроблеми с идентичните на световния етнос. Идеята на произведението е свързана с необходимостта на човека да се хармонизира с природата и вярата. Изградена върху автентични ритуали, хореографията е проникната от идеята за земята, бленуваща своето плодородие. То се случва в мистичната среща на земята и водата, за която танцът има силата на заклинание.

Суровостта на ритуала е предопределена от вечния жизнен цикъл, живот, смърт, живот. Герман - отчаяние и надежда, жажда и пресищане, живот и смърт.