Рихард Вагнер - увертюра "Нюрнбергските майстори - певци"
Дмитрий Шостакович - "Симфония №5"
Йордан Йордан Камджалов е първият чужденец, избран единодушно едва на 30-годишна възраст за Генерален музикален директор и Главен диригент на град Хайделберг. Дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и други. Той е съосновател и член на Съюза на Генералните музикални директори и Главни диригенти на Германия.
Академик на Българската академия на науките и изкуствата. Избран от Лондонска Филхармония за един от тримата най-добри диригенти на своята генерация, както и от Deutschland Radio за един от тримата най-добри диригенти на Германия за 2011г, а от Българското национално радио за Музикант на годината. Удостоен с над 10 престижни международни отличия.
NASA и Международният център по астрономия (IAU) дават неговото име на астероид през 2014г. На 29-годишна възраст създава фондация за подпомагане на млади български творци. Посланик е на българската култура по света - Superbrands International. Има участия като гост-лектор в Софийски и Пловдивски университет, Heidelberg University, Raffles Institution, Singapore.
Авторитетното издателство "Kubon & Sagner" отпечатва книгата "Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов" на немски език с резюме на 7 езика, представяща уникалните му търсения на единение между музика, философия и наука. През 2014 година поема отговорността да създаде Нов концептуален Културен Проект в лицето на Genesis Orchestra и Музикална лаборатория за човека.
Рихард Вагнер е завладян от идеята да напише "Нюрнбергските майстори-певци", още докато работи над "Танхойзер". За основа на операта той иска да постави пак певческо състезание, но вече не на рицарите-певци, наричани "минезингери" (както е в "Танхойзер"), а на майсторите-занаятчии - на "майстерзингерите".
Докато е събирал материали за оперите си, Вагнер често се е сблъсквал с името на Ханс Сакс - обущар и поет от Нюрнберг, живял от 1494 до 1576г и през 1555г избран за председател на цеха на майсторите-певци. Това дава основание на Вагнер да включи обущаря като главно действуващо лице в новата си музикално-сценична творба. За либрето на "Нюрнбергските майстори-певци" композиторът използва различни източници, като "Книга за изкуството на майстерзингерите" от Вагензайл, драмата на Дайнхардщайн "Ханс Сакс", новелата на Е. Т. А. Хофман "Майстор Мартин бъчварят и неговият калфа", либретото на операта "Ханс Сакс" от Лорцинг и др.
А прекрасната, симфонично решена, увертюра на тази голяма и мащабна опера, отдавна се изпълнява и като самостоятелна оркестрова пиеса на концертния подиум.
"Петата симфония" в ре минор, опус 47 (1937г) от Дмитрий Шостакович
е известна с подзаглавието, тиражирано от пресата - "Отговорът на съветския художник на справедливата критика". А каква е предисторията на това заглавие? След посещението на Сталин на един от спектаклите на операта "Лейди Макбет от Мценска околия" от Дмитрий Дмитриевич и набързо излязлата във в. "Правда" статия "Хаос вместо музика", "справедливата соц критика заклеймява в ожесточена дискусия неговата опера и изобщо неговата музика като "вредна" и "формалистична". Травмиран композиторът сваля премиерата на Четвъртата симфония, но няколко месеца по-късно вече е готов с новата, Пета. Тя е поврат в творчеството му и установява музикална лексика, която става характерна за стила Шостакович.
Симфонията е написана по образците на класическия четиричастен симфоничен цикъл, а темата (по думите на автора) е: "Издигането на личността. Човекът с всички негови преживявания виждах аз в центъра на замисъла на това произведение, лирично по своя характер от началото до края". Първото изпълнение е на 21 ноември 1937 г. в Ленинград с Ленинградската филхармония под диригентството на знаменития Евгений Мравински.
Настоящият концерт е по идея на Маестро Камжалов и е посветен на 80-годишнината от първото изпълнението на този гениален опус на Дмитрий Шостакович (1906 - 1975г) - гениалният руски композитор, гостувал в нашия град, където неговата музика - оперна, симфонична и камерна са неотменна част от музикалния живот.