Екскурзия до Хераклея Синтика, Петрич, Рупите, Мелник и Рилския манастир: 2 нощувки със закуски, плюс транспорт, от Мартини Турс

1 Ден
Отпътуване от Варна в 06:00ч. По маршрут Варна - София - Сандански.

Първата ни спирка е в гр. Мелник - най-малкият град в България. "Меловете" или пясъчните склонове, които обграждат Мелник, вероятно дават името на най-малкия град в България. Благоприятните условия предполагат развитието на една от тайните на градчето, а именно винопроизводството. Избите тук са много, но една от тях изпъква с локацията, историята и традициите си. Свободно време. Може да посетите Кордопуловата къща - най-голямата възрожденска къща на Балканите запазена до днес, което неизменно я прави най-атрактивната забележителност в градчето. Построена е през 1754 г. от фамилията Кордопулос за производство, съхранение и търговия на вино. И до момента тя действа като такава и привлича не само туристи, но и ценители на виното. Също може да посетите и Археологически музей където е показан животът в Мелник през различните епохи чрез артефакти, снимков и етнографски материал. В миналото той се е намирал в Пашовата къща, позната още като Ибрахимбеговата къща. Сега музеят е в нова сграда в центъра на града.

Настаняване в хотел в Сандански. Нощувка.

2 Ден
Закуска.

След закуска се отправяме към Рупите - много мистика се крие по тези земи. Именно тук пророчицата Ванга избира да прекара последните години от живота си. Приживе тя разказва, че мястото я зарежда с енергия: "Тази долина е необикновена - излъчва голяма сила."

Отпътуваме за гр. Петрич ще посетим ,,Къща музей на Ванга" ( В него са изложени над 3000 предмета - дрехи, лични вещи, снимки, подаръци от хора, на които Ванга е помагала приживе с предсказанията си. Баба Ванга е българска пророчица, родена през 1911 г. в гр. Струмица. На 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. През 1941 година се омъжва за Димитър Гущеров и шест години по-късно мъжът и завършва къщата в Петрич. Баба Ванга прекарва голяма част от живота си в тази Къща в Петрич - от 1947 г. , когато е построена сградата, до последните си дни. През последните 15 години от живота си тя прекарва дните си в Рупите, където приемали посетители, но всяка вечер се връща в дома си в Петрич. Днес всичко в тази къща е запазено в оригиналния си вид. Нищо не е променено или разместено. Макар и превърната в музей къщата пази своя уют. На първи етаж е молитвената стая, в която са подредени много икони, но най-интересната е тази на Света Богородица, за която се смята, че е чудотворна. Уредникът в музея ще ви я покаже и ще ви разкаже подробно за нейната история. Много хора са си пожелавали съкровени неща пред нея и са се връщали да и благодарят. Долу е и кухнята и стаята, в която Ванга до 80-те години е приемали посетители - преди построяването на къщичката на Рупите. На втория етаж са Белият салон, спалнята и терасата. В Белият салон разказват, че пророчицата е приемала видни посетители.

Следва посещение на Хераклея Синтика. Хераклея Синтика (позната и като Хераклея Стримонска) е голям античен град, развил се в областта Синтика по средното течение на река Струма. Името на областта идва от населявалите я траки от племето синти. Те обитавали земите между източните склонове на Огражден и Малешевска планина, на север до Кресненското дефиле, на изток до река Струма и на юг до Беласица. В миналото река Струма била наричана Стримон. Синтите се споменават за първи път от Омир в "Илиада" и "Одисея". Те спасили бога на ковачите и огъня Хефест, който бил изхвърлен от Олимп от майка си Хера и паднал на остров Лемнос. Не може да се каже със сигурност дали това са същите синти, които векове по-късно обитават земите по поречието на Струма. Първите исторически сведения за стримонските синти дава древногръцкия историк и военачалник Тукидид при описанието на похода на одриския цар Ситалк към Македония в 429 г. пр.Хр. Тукидид споменава, че тракийската войска достига необитаемата планина Кернике, като отляво са синти и меди, а отдясно пеони. Според едно от информационните табла в археологическия обект, Хераклея Синтика съществувала в продължение на близо 1000 години - от IV в. пр. Хр. до VI в. Градът бил основан от Филип ІІ (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. Той провеждал целенасочена политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население, особено в граничните райони. Така освен траки в Хераклея живеели македони, гърци и други по-малки групи заселници. Според някои изследователи градът първоначално носел името Синтике или Синтия. В средата на ІV в. пр. Хр. синтите вече били част от Антична Македония, чиято източна граница се простирала до река Стримон. Македонците преименували града на Хераклея в чест на древногръцкия герой Херакъл. Последният бил особено почитан от тях, защото се смятало, че основателят на държавата им Каран от династията Аргеади бил потомък на героя (Филип и Александър Македонски са от тази династия). Хераклея Синтика постепенно се превърнал в голям градски център. След завладяването на Древна Македония от Рим през 168 г. пр. Хр. (по това време република) Хераклея Синтика влиза в границите на римската държава, а малко по-късно става част от римската провинция Македония. По време на римския период градът запазил своя статут на важен стопански център. В него били сечени монети. Развивани били множество занаяти като каменоделство, металообработване, дървообработване, керамично производство. Разцветът на Хераклея Синтика продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от близката река Струмешница. Разрушенията били огромни. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна. В резултат от двете земетресения голяма част от населението се преселило в град Дезудава, днешен Сандански. В началото на VІ в. при управлението на Юстиниан І са последните сведения за Хераклея Синтика.

Връщане в хотела. Нощувка.

3 Ден
Закуска.

След закуска се отправяме към Рилският манастир. ".... От цялата българска слава, когато толкова големи манастири и черкви имало по-рано в България, в наше време Бог оставил единствено Рилския манастир цял да съществува чрез молитвите на светия отец Йоан. Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Йоан, славният български светец... "(Преподобни Паисий Хилендарски, "История славянобългарска" (1762 г.))

Рилският манастир, или по-добре казано Съкровищницата на България, благолепно и неувяхващо цъфти в лоното на Рила планина, там, където богато се вливат реките Друшлявица и Рилска. Основан през първата половина на Х в. от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастирът и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух, и народност.

Пристигането във Варна е след 20:00.