"Това беше улица, на която можеше да се намери всичко. Особено в сряда и петък, когато ставаше пазарът, тя беше нещо като панаир - толкова много хора имаше там, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне." - разказват в спомените си стари търновци.
През втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад "Баждарлък", Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идват селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици продават зеленчуци. Оттам идва и по-новото име на площада - Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продават мляко, масло, сирене. Оформят се две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове.
Едната улица започва от малък площад, който през XIX век се нарича Ун (брашнен) пазар, а днес - Самоводски пазар - и продължава по улицата, водеща към Дряновския хан (на мяcтото ва разрушеното Кино "Модерен Театър").
Тук са разположени хаджи Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни.
След Освобождението тази част от града дълго запазва традициите на Възрожденските занаятчийски чаршии. Архитектурния й облик оформят каменните дувари с големи двукрили порти, старите търновски къщи с джамали и чардаци и балкони над Самоводския пазар и улицата с красиви ковани железни парапети, както и фурни за симити, пити-пърленици, кравайчета и писмет.
Старите традиции, свързани с тази част на възрожденския град и желанието за съживяване на народните занаяти, като част от художественото ни наследство довеждат до идеята за възстановяване на занаятчийската чаршия.
Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията, е част от програмата за развитие на Велико Търново, като исторически и туристически град в средата на 80-те години. Комплексът се състои от реставрирани възрожденски и следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIXвек. Между тях е и родната къща на българския писател Емилиян Станев. В Комплекса е включен и един от най-интересните архитектурни паметници на нашето Възраждане - ханът на хаджи Николи, построен през 1858 г. от майстор Колю Фичето.Той е ценен образец на монументалната обществена архитектура от късния възрожденски период и безспорен архитектурен шедьовър. След дълга реставрация хан "Хаджи Николи" отваря врати през март 2010 година като придобива новата си функция на своеобразен културен център - комплекс от изложбени зали и галерия, лятна градина, луксозен ресторант с четири различно декорирани салона, кафене и вино бар. През 2010 г. "Хан Хаджи Николи" печели специалната награда на журито в националния конкурс "Сграда на годината" за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и "Наградата на публиката".
Прочети още
През втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад "Баждарлък", Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идват селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици продават зеленчуци. Оттам идва и по-новото име на площада - Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продават мляко, масло, сирене. Оформят се две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове.
Едната улица започва от малък площад, който през XIX век се нарича Ун (брашнен) пазар, а днес - Самоводски пазар - и продължава по улицата, водеща към Дряновския хан (на мяcтото ва разрушеното Кино "Модерен Театър").
Тук са разположени хаджи Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни.
След Освобождението тази част от града дълго запазва традициите на Възрожденските занаятчийски чаршии. Архитектурния й облик оформят каменните дувари с големи двукрили порти, старите търновски къщи с джамали и чардаци и балкони над Самоводския пазар и улицата с красиви ковани железни парапети, както и фурни за симити, пити-пърленици, кравайчета и писмет.
Старите традиции, свързани с тази част на възрожденския град и желанието за съживяване на народните занаяти, като част от художественото ни наследство довеждат до идеята за възстановяване на занаятчийската чаршия.
Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията, е част от програмата за развитие на Велико Търново, като исторически и туристически град в средата на 80-те години. Комплексът се състои от реставрирани възрожденски и следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIXвек. Между тях е и родната къща на българския писател Емилиян Станев. В Комплекса е включен и един от най-интересните архитектурни паметници на нашето Възраждане - ханът на хаджи Николи, построен през 1858 г. от майстор Колю Фичето.Той е ценен образец на монументалната обществена архитектура от късния възрожденски период и безспорен архитектурен шедьовър. След дълга реставрация хан "Хаджи Николи" отваря врати през март 2010 година като придобива новата си функция на своеобразен културен център - комплекс от изложбени зали и галерия, лятна градина, луксозен ресторант с четири различно декорирани салона, кафене и вино бар. През 2010 г. "Хан Хаджи Николи" печели специалната награда на журито в националния конкурс "Сграда на годината" за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и "Наградата на публиката".
Самоводската чаршия участва в Grabo.bg от 26 Ноември 2020
Най-нови оферти от Самоводската чаршия:
Отзиви от клиенти:
