Подарък за празниците! Продукти по избор на стойност 20, 30 или 50лв от Самоводската чаршия, Велико Търново

Осигурено от Самоводската чаршия

"Това беше улица, на която можеше да се намери всичко. Особено в сряда и петък, когато ставаше пазарът, тя беше нещо като панаир - толкова много хора имаше там, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне." - разказват в спомените си стари търновци.

През втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад "Баждарлък", Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идват селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици продават зеленчуци. Оттам идва и по-новото име на площада - Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продават мляко, масло, сирене. Оформят се две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове.

Едната улица започва от малък площад, който през XIX век се нарича Ун (брашнен) пазар, а днес - Самоводски пазар - и продължава по улицата, водеща към Дряновския хан (на мяcтото ва разрушеното Кино "Модерен Театър").

Тук са разположени хаджи Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни.

След Освобождението тази част от града дълго запазва традициите на Възрожденските занаятчийски чаршии. Архитектурния й облик оформят каменните дувари с големи двукрили порти, старите търновски къщи с джамали и чардаци и балкони над Самоводския пазар и улицата с красиви ковани железни парапети, както и фурни за симити, пити-пърленици, кравайчета и писмет.

Старите традиции, свързани с тази част на възрожденския град и желанието за съживяване на народните занаяти, като част от художественото ни наследство довеждат до идеята за възстановяване на занаятчийската чаршия.

Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията, е част от програмата за развитие на Велико Търново, като исторически и туристически град в средата на 80-те години. Комплексът се състои от реставрирани възрожденски и следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIXвек. Между тях е и родната къща на българския писател Емилиян Станев. В Комплекса е включен и един от най-интересните архитектурни паметници на нашето Възраждане - ханът на хаджи Николи, построен през 1858 г. от майстор Колю Фичето.Той е ценен образец на монументалната обществена архитектура от късния възрожденски период и безспорен архитектурен шедьовър. След дълга реставрация хан "Хаджи Николи" отваря врати през март 2010 година като придобива новата си функция на своеобразен културен център - комплекс от изложбени зали и галерия, лятна градина, луксозен ресторант с четири различно декорирани салона, кафене и вино бар. През 2010 г. "Хан Хаджи Николи" печели специалната награда на журито в националния конкурс "Сграда на годината" за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и "Наградата на публиката".