Комичната опера "Дон Паскуале" на 17 Септември, в Държавна опера - Стара Загора
Заредете се с хубаво настроение със забавна история, качествен хумор, комични ситуации с неочакван край и герои, като че ли току-що излезли от италианската "комедия дел арте"!
| Операта "Дон Паскуале" на 17 Септември от 19:00ч, в Държавна опера - Стара Загора | 10 лв вместо 15 лв | Разграбено |
Режисьор на постановката е Славчо Николов, а солисти са: Евгений Арабаджиев (Дон Паскуале), Ивайло Йовчев (Ернесто), Иван Кабамитов (д-р Малатеста), Емилия Иванова (Норина) и др., хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.
Комичната опера "Дон Паскуале" е истински еталон в жанра - ако трябва да дадем пример за идеалната опера-буфа, шедьовърът на Гаетано Доницети има всички шансове да "грабне" първото място в подобна класация. Забавна история, качествен хумор, комични ситуации с неочакван край, героите са като че ли току-що излезли от италианската "комедия дел арте". Разпознаваем Панталоне - стиснат, глупав и ужасно чаровен Паскуале, вечно страдащият от любов Пиеро - в лицето на племенника му Ернесто. Изобретателният измамник Бригела - Малатеста и очарователната, макар и много прагматична Коломбина - Норина представляват брилянтен комедиен дует, който движи интригата на пиесата. Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда: тази опера като че ли е с "двойно дъно". Още в първите отзиви след премиерата на операта френски вестник отбелязва: "драматичните краски на "Дон Паскуале"- тъжна буфонада /палячовщина/." Зад цялата тази празничност на живота и на младостта при Доницети се крие дълбока меланхолия, зад брилянтната шега - горчива ирония по отношение на любовта, брака и живота.
Операта "Дон Паскуале" е една от последните творби на Гаетано Доницети. Композиторът я пише в апогея на славата си, в разгара на творческите си сили - но вече в началото на техния заник. Той вече страда от известно заболяване, поради което две години по-късно спира да пише музика. "Аз се смея, но вие знаете, че душата ми е обвита от печал, която крия под измамно веселие " - пише Доницети на един от своите роднини. Въпреки това, той все още работи в рекордно кратки срокове. Има различни мнения за това колко време е отнело на композитора да напише своя "Дон Паскуале". Някои считат, че Гаетано Доницети е работил върху творбата в продължение на осем дни, други разпространяват версията за единадесет дни, според трети - че това му е отнело три седмици. Каквото и да е, през ноември 1842 година в Парижкия театър "Италиен" започва подготовката за премиерата. "Следващата седмица започват репетициите на "Дон Паскуале "- пише Доницети до свой роднина - Оперният сюжет е върху една много стара история, която ти сам познаваш добре. Това е "Марк`Антонио", но не казвай на никого!". Оказва се в крайна сметка, че това е публична тайна. Операта "Сър Марк`Антонио" на Стефано Павези по либрето на Анджело Анели (1810) е доста популярна и остава в репертоара и през 1840. Така че съвремениците на Доницети са добре запознати с нея. Да не говорим за факта, че самата история, включително на "Сър Марк`Антонио", е била използвана в литературата безброй пъти. "Влюбеният старик" остава един от най-любимите герои от театъра на XVI век (в италианския театър, героят е известен като Манифико, Бенедето, Панталоне и с много други имена).
Но, на базата на класическата история, Доницети и неговият либретист Джовани Руфини създават напълно новаторско произведение. Те съкращават броя на действащите лица, премахват прекомерната палячовщина, оставят най-ярките моменти, които разкриват самата интрига. Героите вече не само "маски" - и буквално "оживяват". Всеки герой на Доницети дава много точно описание на музиката. Това което отличава "Дон Паскуале" е начинът, по който Доницети майсторски превръща иначе едноизмерните герои на тази театрална форма в пълнокръвни и убедителни характери. В най-голяма степен това се отнася за въздействието на самия Дон Паскуале - в началото сме отблъснати от неговия егоцентризъм, а в края - вече му съчувстваме за нещастието, до което е доведен. Доницети "играе" със значения, с подтекстове, Доницети тъгува и се усмихва.
Премиерата на операта "Дон Паскуале" се е състояла на 03 януари, 1843г в Парижкия театър "Италиен" и е увенчана с пълен триумф. Композиторът многократно е бил извикван на сцената, много от номерата са били бисирани. Още през същата година операта е поставена в Милано, Торино, Виена, Лондон, Брюксел и Лил. И до сега, "Дон Паскуале" продължава да бъде едно от най-предпочитаните репертоарни заглавия от творчеството на Доницети. В България операта "Дон Паскуале" е поставена за първи път в Софийската народна опера през 1932 г. В Стара Загора е поставена два пъти: през 1952 година и през 1989 година.
Условия на офертата:
- Валидност на ваучера: 17 Септември 2021 (Петък).
- Ваучерът служи за билет и след получаването му е необходимо да резервирате конкретно място в залата. Това можете да направите чрез Grabo.bg - от страницата "Моите ваучери".
- Необходимо е да покажете QR кода на ваучера преди началото на събитието, за да бъдете допуснати в залата.
- Операта "Дон Паскуале" ще се представи на 17 Септември (Петък) от 19:00ч в Държавна опера - Стара Загора.
- Конкретните места, за които офертата важи, може да видите в приложената интерактивна схема.
- Всички други глобални условия на Grabo.bg
Осигурено от Държавна опера - Стара Загора
Държавна опера - Стара Загора е най-старата извънстолична опера в България. Рождената ѝ дата е 1 Юли 1925 година, когато е премиерата на операта "Гергана" на Маестро Георги Атанасов. През 1928г се нарича Районна опера - Стара Загора. В първото ѝ ръководство влизат Димитър Христов (директор и художествен ръководител), Светослав Николов и Георги Михайлов. От месец септември 1931г Районната опера се преименува на Южнобългарска районна опера - Стара Загора. На 14 Май 1934г Операта е наречена Старозагорска общинска опера. През 1942г Общината предоставя за репетиции на Операта бившата сграда на Радио Стара Загора, срещу Градската градина (днес Универсален магазин). Важен момент в историята на Старозагорската опера е 1946 година, когато държавата, която до този момент частично е подпомагала дейността ѝ, оценявайки приноса ѝ за българската култура, изцяло поема нейната издръжка.
През 1971 година е открита новата модерна сграда на операта по проект на арх. Михаил Соколовски, арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Хаджистойков. Това е първата сграда в България, строена специално за опера. По-голямата и модерно оборудвана сцена създава нови възможности за реализация на оперните спектакли. При гостуването на делегация музикални дейци от Великобритания, гостите са удивени, че по това време в България може да бъде изградена съвременна оперна сграда, тъй като в Лондон още няма такава. Това е оповестено и в тяхната преса.
През 1967 година в Стара Загора за първи път се провеждат Декемврийски музикални дни. След откриването на новата страда през 1971 музикалният празник прераства във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). В него участват българските оперни театри, балетни трупи; до 90-те години се провеждат и няколко издания на Националните прегледни на българското музикално-сценично изкуство, а днес се предлага и съпътстваща концертна програма. Вече 50 години ФОБИ е специализиран музикален фестивал със собствена физиономия. В дните на ФОБИ има рецитали, теоретични конференции, дискусии, семинари, открити обсъждания на постановки и други.
В рамките на фестивала са гостували най-големите имена на българската опера - Николай Гяуров и Димитър Узунов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Николай Гюзелев и много други български и чуждестранни изпълнители. По инициатива на старозагорската музикална общественост се учредява и връчва Национална награда на името на Христина Морфова, която през годините е присъждана на Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Евдокия Здравкова-Хорозова, Веселина Кацарова, Гена Димитрова. В дните на Фестивала на старозагорска сцена са гостували с оперни постановки Пражката национална опера, Операта от град Парма (Италия), оперните театри от Братислава (Словакия), Лодз (Полша), Яш (Румъния), Кишинев (Русия), световноизвестният Детски театър на Наталия Сац от Москва, балетните състави на Ленинград, Московският класически балет, Кирковският балет, Националният балет на Куба, Кралският балет на Дания, Балетът на "Гранд Опера" - Париж, Учебният оперен театър на университета в Питсбърг, Пенсилвания.
През 1991 сградата на Операта е унищожена от пожар. След дълги години на събиране на средства за възстановяването ѝ, включително чрез дарителски сметки от родолюбиви граждани, най-после, с изключителното финансово съдействие на Община Стара Загора, ремонтът приключва и на 5 октомври 2010г (Денят на Стара Загора), с премиерата на операта "Кармен" от Жорж Бизе, отново се отварят вратите на най-красивата оперна сграда в България.
Днес Старозагорската държавна опера е театър с обширен репертоар, включващ оперни, оперетни, балетни и детски спектакли, мюзикъли. Ежегодно се осъществяват четири премиери, поддържа се репертоар от около 15 заглавия и средно на година се изнасят 100 спектакъла, които се гледат от над 40 000 хиляди зрители. Старозагорската трупа се радва и на международно признание, гостувала е на сцени в Полша, Русия, Румъния, Гърция, Кипър, Австрия, Германия и Италия, Испания и САЩ.
Със Старозагорската опера са свързани множество значими български творци, но особено ярко се открояват диригентите Ромео Райчев и Димитър Димитров, имената на редица певци - Борис и Димитър Христови (тенори), Тодор Мазаров, Тоско Илиев, Павел Манолов, Георги Белев, Георги Енев, Миньо Минев, Николай Стоилов, Елисавета Йовович и Катя Спиридонова, Лиляна Цанкова и Милкана Николова, Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Веселина Кацарова и много други, разнасяли и разнасящи българската певческа слава по всички кътчета на планетата.
Не изпускай предложенията на
Държавна опера - Стара Загора
Активни промо оферти:
Дует Ритон
Дует Ритон
-42%
Почистване за дома
-42%
Почистване за дома
