"Форма на живот" от Амели Нотомб
"Скъпа Амели Нотомб,
Аз съм редник в американската армия, името ми е Мелвин Мапъл, можете да ме наричате Мел. На служба съм в Багдад от самото начало на шибаната война, вече шест години. Пиша ви, защото страдам като животно. Имам нужда от малко разбиране, а вие ще ме разберете, сигурен съм."
Така започва уникалната кореспонденция между един измислен войник и Амели Нотомб, чиито талант, въображение и способност да манипулира читателите както пожелае са многократно доказвани.
Неимоверно затлъстелият Мелвин Мапъл използва храната като средство за бунт срещу войнишката си участ, като лек срещу чувството за вина, срещу дискомфорта, който изпитва заради участието си във войната в Ирак – война, която не разбира. Амели Нотомб получава читателски писма с килограми, но е трогната от вниманието на Мелвин, който е неин страстен почитател, и е заинтригувана от съдбата му. В хода на кореспонденцията тя размишлява за общуването на писателя с читателите му и за писането изобщо.
А кое е загадъчната форма на живот? Дали булимията на Мелвин? Или съприкосновението на Амели с писменото слово?
Авторката оставя читателя да си отговори на този въпрос, като междувременно интригата претърпява ненадеен обрат, а краят, както често при Нотомб, е неочакван.
"Точния мерник" от Кърт Вонегът
Това е роман, който би могъл да бъде написан единствено от Вонегът: провокативен, странен, предизвикващ размисъл. Руди Уолц получава прякора си при злощастни обстоятелства, когато едва 12-годишен, без да иска, убива жена, но историята започва всъщност доста време преди Руди дори да се роди. Баща му, непрокопсал художник, талантлив единствено в очите на жена си, тръгва да учи в Европа, след като липсата на талант му попречва да влезе в художествена академия. Така той се озовава в Австрия, където същата липса за пореден път е пречка пред следването му, но затова пък се сприятелява с друг пропаднал художник, който по-късно ще стане канцлер на Третия райх. Историята на Руди Точния мерник и на неговото семейство е толкова нестандартна, че тя може да се зароди само в един не по-малко нестандартен, но творчески плодовит ум като този на Вонегът.
"Да убиеш бащата" от Амели Нотомб
Джо Уип живее с майка си и не познава баща си. Единствената му страст са фокусите. Един ден майка му го моли да напусне дома им, за да запази връзката си с поредния си приятел. Джо се пренася в мотел, където среща великия илюзионист Норман Терънс и спътницата му Кристина. Образува се любовен триъгълник на фона на игра на покер, съпроводена от задължителното блъфиране, а Джо развива късен едипов комплекс и няма търпение "да убие бащата".
В "Да убиеш бащата" Амели Нотомб е решила да ни запознае с това, което нарича "съвършения блъф". Ето как го определя тя: "Съвършеният блъф е нещо като фокус. Вървим заедно с читателя, проследяваме някаква история, изпитваме някакви чувства и после, съвсем накрая, става ясно, че сме вървели в погрешната посока, защото всъщност се е разказвало за нещо съвсем друго. А всичко е станало пред очите ни, нищо не е било скрито, било си е там, просто не сме го видели".
Какво не сме видели в "Да убиеш бащата"? Сигурно всеки нещо различно.
"Мъжете предпочитат закръглените" от д-р Пиер Дюкан
Пиер Дюкан, известен в цял свят специалист по храненето и добре познат и на българските читатели, този път е решил да изненада феновете и критиците си с неочаквано провокативна и язвителна книга. В нея той не предлага хранителни диети, а отправя предупреждение и призив срещу слабеенето на всяка цена. Голям брой жени – често пъти съвсем млади – стават жертва на модата и на фалшиви митове и, обсебени от своя външен вид, прибягват до какво ли не само и само да свалят килограми, убедени, че този е ключът към красотата и щастието. Но природата си има свои закони, обяснява д-р Дюкан: закръглените и меки форми са оръжието, с което жените от векове привличат и успокояват страховете на мъжката половина.
Опирайки се на трудове и изследвания от различни области – от историята на изкуството до антропологията, – с приятно чувство за хумор прославеният лекар взема страната на жените срещу рекламните кампании и манипулациите, проповядвайки една нова, осмислена свобода. Ако в името на доброто здраве е оправдано да се контролира теглото, то изключително опасно е да се издевателства над приятните заоблености, белег на истинската женственост.
"Полудив" от Сали Грийн
Във втората част от трилогията Натан вече е на седемнайсет, пълноправен магьосник, наследил могъща дарба от страховития си баща, която тепърва трябва да се научи да контролира. За съжаление с нея далеч не се изчерпва списъкът с нещата, които Натан трябва да се научи да владее, там са и любовта към Аналис, която навярно го е предала, странното влечение към Гейбриъл, който не крие чувствата си към него, желанието да бъде със своенравния си кръвожаден баща, жаждата за мъст към всички Бели...
Но може ли един див звяр да обуздае инстинктите си?
"Полулош" от Сали Грийн
Какво е да си полулош? Немного лош? Наполовина лош? А другата половина тогава каква е? И откъде идва лошотията? По гените ли се предава от баща на син? Натан, син на най-издирвания черен магьосник в Европа, прочул се с кървавите си безчинства и невероятните умения (сред които да се превръща в хищен звяр и да лети), не изглежда много склонен да поеме по стъпките на печално известните си предци. Още повече че майка му е от Белите, другият клон на извечно враждуващите магьоснически страни. Изоставен от едните и отхвърлян от другите заради смесения си произход, Натан трябва сам да се оправя в живота, който му сервира изпитание след изпитание, а в промеждутъците (обикновено когато го пленят и го хвърлят окован в клетка) си блъска главата (стига да не въздиша по възлюбената си и недостижима Аналис) върху сложни уравнения от следния тип: ако 1⁄2 лош е равно на 1⁄2 добър и съкратим дробите, както се учи в училище, какво излиза, че лош е равно на добър?!
В дебютния си, страшно увлекателен, роман Сали Грийн забърква смайваща смесица от приключения, магии и вълшебства (най-силното от които май ще се окаже любовта, но това ще стане в следващите две части от трилогията) по пътя на съзряването на едно необикновено момче в съвременния свят.
"Парижките потайности", том 1 и том 2 от Йожен Сю
Още с излизането си романът се превръща в абсолютен бестселър, какъвто остава и дълго след смъртта на автора си, като се откроява със своя забележителен реализъм в описанията на "низшите обществени кръгове". Образите на Фльор дьо Мари, чийто произход остава неясен до последните епизоди на романа и която е "слабост" на княз Рудолф фон Геролщайн, както и на Риголет (Смешкарката) – образи на проститутка с невинна душа и на честна работничка – си остават ненадминати по своя чар и до днес. А образите на интелигентния злодей Даскала, на нотариуса Жак Феран, както и на затворническия "лидер" Скелета са забележителни със социалния си заряд.
Със своя едновременно приключенски, криминален и социален привкус този майсторски написан роман се нарежда сред първите остросюжетни произведения в световната художествена литература и проправя пътя на по-сетнешните класически представители на реализма като Стендал, Балзак, Юго. Именно с него Йожен Сю става френският "крал на популярната литература".
"Срещи с животни" от Джералд Даръл
"Срещи с животни" излиза за първи път на български език, но читателите ще познаят и в тази книга същия забавен любител на всичко шаващо, което може да се обобщи като "фауна". Този съвременен Ной е готов на всичко, за да опази от изчезване всяко живо същество. Даръл примира от умиление пред майчинските инстинкти на стоножката и с любов ще сподели занимателни факти и за лигавия плужек – той ги намира за еднакво очарователни и достойни за внимание. Писателят отново разказва за преживяното по време на пътуванията си по света, но в тази книга се е постарал да категоризира животните и да ги систематизира по свой си даръловски начин.
"Ромен Гари" от Доминик Бона
Тази първа подробна биография на Ромен Гари представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914г в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа. След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата "Гонкур" под различни псевдоними. Необикновена личност и изключително даровит творец, със своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.
Животът на Ромен Гари от първия до последния ден е едно неспирно приключение, което авторката на биографията Доминик Бона успява да превърне в история, не по-малко интересна от кой да е роман на писателя.
Първият роман на Ромен Гари, излязъл на български език, е "Европейско възпитание" (1946). По това време писателят е съветник в посолството на Франция в София. Става известен на широката читателска публика у нас с "Животът пред теб" и "Голям гальовник", но редом с тях на български език са преведени повечето негови творби: "Обещанието на зората", "Сияние на жена", "Големият дрешник", "Хвърчилата", "Европа", "Корените на небето", "Терзанията на цар Соломон" и др.
"Цветница" от Кърт Вонегът
"Цветница" е автопортрет на един американски гений. Вонегът пише с увлекателно остроумие и проникновена мъдрост за любимите си комедианти, кънтри музиката, един мъртъв приятел, един мъртъв брак и разни дребни случки от твърде човешкия му житейски път. От това произведение се носи необикновеният глас на Вонегът – вълшебният звук на един роден разказвач, който ни омагьосва с истината.
-30%
-55%
-50%
-30%
-36%
-34%
Парти хапки
-50%
Лазерна епилация
-33%
Красиви устни
-20%
Лешникотрошачката
Неделя сутрин
