Ден 1
Отпътуване от Варна, ул. Антим I в 07:00ч. Редовни почивки по пътя. Пристигане в Араповски манастир - единственият манастир, строен по времето на османското робство. Манастирът, издигащ се като крепост в открито поле, е възникнал през 1856г около водите на древно аязмо. Строен от родопски майстори от село Югово, той е единственият български манастир в полето. Има данни, че по време на Априлското въстание тук е пребивавала майката на Иван Вазов, заедно със своите деца. Руско-турската война (1877 - 1878г) слага временен край на светата обител, тъй като е опожарена, след което отново е възстановена. Араповският манастир е забележителен преди всичко с изключително интересната живописна украса на своята църква. Извън манастирския двор, недалеч от северната му порта се намира и аязмото, за което се твърди че е чудодейно. Помага изключително много при всякакви заболявания на очите. Съществува една легенда, която старите хора разказват във връзка с аязмото. Турският бей - управител на Станимака (Асеновград) имал сляпа дъщеря. Негова приближена сънувала пророчески сън, в който ѝ се разкрило свещеното аязмо. Тя посъветвала бея да заведе дъщеря си при него. Скептично настроен, турчинът завел дъщеря си при извора. И, о чудо! Момичето измило очите си и прогледнало. Според преданието, в знак на благодарност беят построил сегашното аязмо и дарил пари за построяването на манастира, който е и единственият основан по време на турското робство. 20-на години по-късно се създава и училище за бедните деца от околността. Между другото, според преданията Васил Левски се е укривал и в този манастир.
Ще го разгледате и продължавате по пътя за Бачковския манастир - вторият по големина и един от най-старите български манастири. Основан през 1083г от грузинеца Григорий Бакуриани, достигнал своя разцвет при цар Иван Асен II И цар Иван Александър, пострадал от турците, възобновен и разширен в началото на XVIIв, за да го има днес и за нашите деца. В манастирския храм на Бачковския манастир се пази чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на манастира през 1311г от двама грузински пътешественици - Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е прелетяла от един грузински манастир и е "кацнала" в местността Клувията. Оттам монасите я занесли в манастира и я поставили при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Всяка година на втория ден на Великден те я отвеждат до старото ѝ място и отслужват молебен. В околностите на Бачковския манастир има множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук се продават редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други предмети на бита, свързани с Родопите.
Отпътуване за Родопската Света гора - Асеновград. С право получава това име - в границите на общината му има 4 манастира и 33 църкви, 12 от които са в рамките на града. Човек никога не знае как и кога ще се излекува или къде ще се случи това, но много хора намират изцеление и помощ, като се обърнат към чудотворна икона, за която се казва, че има силата да лекува. Иконите с необяснима сила, от които търсим помощ, се намират на много места по нашите земи. Една такава икона е чудотворната икона на Света Богородица - Елеуса в църквата Света Богородица - Благовещение, или известна още като Рибната църква в Асеновград. Тази църква е първата ви спирка в Асеновград. Храмът заедно с аязмото е построен през 1834г на мястото на параклис от 12в, за който се казва, че е строен заедно с Асеновата крепост. Тази църква е единствената в цялата Пловдивска епархия, която е наречена на Благовещение. Тя носи името Рибната църква, защото в параклиса под нея има лековито аязмо, в което плуват рибки. Говори се, че те са се появили там като знамение при полагане на основите на храма и че рибките вършат чудеса, но само праведните ги виждат. Ако човек отправи искрена молитва и се вгледа във водата в аязмото, молбата му че бъде чута и изпълнена. Кубето на църквата също носи символика - направено е на люспи, като рибешка кожа. Интересен факт е, че не се знае откъде идва водата в аязмото, а тя никога не намалява. Отец Йордан казва, че водата продължава да блика и според него това е божия намеса. Параклисът Св. Йоан Предтеча е изписан от Захари Зограф през 1838г. В Асеновград има още една църква, чиито стенописи са рисувани от именития майстор Захари Зограф и то приблизително по същото време, по което художникът е рисувал и горните стенописи - това е църквата Свети Георги Метошки. Следващата ви спирка в Асеновград е Палентологичния музей - филиал на Природонаучния музей в София.Той е единствен по рода си в България, притежаващ една от най-богатите колекции на хипарионова фауна в Европа, с уникални за световната наука експонати. Сред удивителните образци прави впечатление 4.5-метровият скелет на древния динотериум (гигантско хоботно животно, подобно на слона). Следва свободно време в Асеновград, който е прочут и с производството на маврудовите вина. Настаняване в хотела. Нощувка.
Ден 2
Закуска. Отпътуване за Пловдив - "древен и вечен". Той е гордост не само за пловдивчани, но и за всички българи. Избран за Европейска столица на културата, един от най-древните градове в Европа, люлка на антични цивилизации, възрожденски център… днес още по-красив и модерен европейски град. Ще се разходите по калдъръмените улички на Стария град. Старинният Пловдив е обособен като резерват заради характерните архитектурен комплекс от възрожденски къщи, разположени на трите хълма (Трихълмието) - Небет тепе, Джамбаз тепе и Тексим тепе. Ще видите къщата на Аргир Куюмджиуглу, наречена "царската къща" (днес Етнографски музей), Балабановата къща, къщата на Хиндлиян - най-богато декорираната къща. Ще разгледате Античиния стадион, Античния театър, Античната ангора на църквите Свети Константин и Елена - повечето икони в нея са дело на изключителния живописец Захари Зограф и Света Богородица, църквата Света Неделя, изографисана от Димитър Зограф… Преминаване през квартал "Капана" - едно емблематично пловдивско място.. "Една територия става "място", когато е налице човешкото изживяване и емоция. "Капана" е именно такова място - специфично, уникално, пловдивско. Още от възникването си това е най-обживяната част на града - Чаршия. Търговско-занаятчийски зони в средновековието са имали всички по-големи селища в Османска България. Някои са останали и днес - "Чаршията" в Хасково; "Самоводската чаршия" във Велико Търново; "Вароша" в Ловеч и Благоевград… Пловдивската, обаче, е най- голямата и най-запазената до днес и само тя е "Капана". Място, където лабиринтът на тесните средновековни улички, наситени с едни от най- жизнените дейности - търговия и услуги - пленяват загубилия ориентация посетител и той неочаквано и доброволно "влиза в Капана". Следва свободно време за разходка по най-дългата пешеходна улица в света.… цели 1750м. Разбира се, и обяд в уютно пловдивско местенце.
Отпътуване за Белащица - пловдивският "Бевърли Хилс". Белащица е сред най- атрактивните села в района, доказва го големият интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища. Сгушен в полите на Родопите Манастирът Св. Великомъченик Георги Победоносец е разположен на 1км югоизточно от с. Белащица и на около 12км южно от Пловдив. Там, където от Тракийската низина постепенно започват да се издигат Родопите. Основан е през 1020г, като за негов основател се смята византийският пълководец Никифор Скифи. Той през 1014г по време на битката при с. Ключ изиграл решаваща роля за пленяването на Самуиловите войници. Манастирът е девически, в него живеят три монахини и една послушница. Той е действащ, отворен за поклонници. Дворът представлява една прекрасна градина. Пространството му е изпълнено с множество цветни лехи и красиви дървета и храсти, отгледани от монахините с много любов и подредени с вкус и изящество, присъщо на българката. Вдъхвайки от свежия планински въздух и опияняващия аромат на цветята, човек би искал да остане тук завинаги с Бога. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комплекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Наблизо до манастира, в местността "Чинарите" расте най-дебелото дърво в България - чинар (явор), който има обиколка на ствола - около 15м и е на възраст повече от 1300г. Привлечен от красивата природа и чистия въздух Пенчо Славейков е идвал да летува в Белащица. Любимо място за отдих и отмора е бил хилядолетният Чинар. Той се възхищавал на величието и красотата му. Продължавате по светите места…
Има едно място в България, което пази спомена за героите от Козият рог, което помни стъпките им. Тук те са изживели част от живота си, оставили са следа, която по чудо не е била заличена от вълните на времето и мътилката на робството. Караиваница се славела с голямата си, ненагледна хубост. Затова и била изнасилена. След гаврата на турците с нея тя полудява. Мъжът ѝ Караиван я качва на магарето и я довежда да се лекува в Кукленския манастир при лековитата вода в аязмото. Пише го и в началото на Дивите разкази. От тракийско време този извор е бил прочут с това, че лекува лудите. И до днес в манастира се пазят веригите, с които са ги връзвали през нощта, за да не буйстват. Смята се, че те също имат лечебна сила. Всъщност в манастира умира и е погребана самата Мария. Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Кукленският манастир Св. св. Козма и Дамян е разположен на 15км югоизточно от Пловдив в северните склонове на Родопите. Известен е още с народното си име Св. Врачoве. В непосредствена близост до портите на манастира се намира аязмо, от което блика лековита вода. Всеки, който употреби тази вода със силна вяра и упование в Бога и по молитвеното ходатайство на Св. братя Козма и Дамян, получава изцерение. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът някога е носел и името "Св. Безсребърници".
Той е единственият български манастир, закрилян и от турските власти, тъй като в него се лекували семействата на османските управници. Изморени, но духовно пречистени от светите места, се отправяте към хотела. Нощувка.
Ден 3
Закуска. Пътешествието продължава… към долината на траките. Да попаднете в древна тракийска гробница си е адреналиново изживяване, което не бива да изпускате, особено ако става дума за най-величествения тракийски храм на Четиньова могила. Според учените, това е последният дом на могъщия владетел Ситалк на Одриското царство. Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Той е най-големият царски комплекс с мавзолей открит досега. Намира се в местността Орешака в Средна гора, на около 40км от Пловдив. През 2000г проф. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр.Хр.), който се намира на Четиньова могила. Две години по-късно бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена на могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени.
Продължавате към "Вълшебния град с вълшебните извори" - Хисаря. Топлите минерални извори благоприятстват на това място да възникне живот от най- дълбока древност. Човешката цивилизация е оставила своите трайни следи около минералните извори през всички исторически епохи, но най-величествените са от римското владичество. Уникалните крепостни стени, римските бани, амфитеатърът, гражданските и култовите постройки са ярки примери за величието и разкоша, съществували около хисарските минерални извори през онези далечни времена. "Момина баня", "Момина сълза" и още много легенди, предавани от уста на уста ни карат да се прекланяме пред несломимия български дух… Пълните си вода от вълшебните извори и потегляте към дома. Отпътуване за Варна. Пристигане в града около 19:00ч.
-50%
-45%
-36%
-30%
-35%
-50%
Миди и сафрид
Жена на море
Рачков и жените
Ансамбъл "Българе"
Рачков и жените
Концерт на Глория
Поетите и сезоните
