До Котел, Жеравна и Сливен! Нощувка със закуска, плюс транспорт и посещение на Потопената Църква, от Мартини Турс

1 ден
Отпътуване в 07:00ч От Варна, ул. "Антим l" Археологическия музей. Около 11:00ч пристигаме в Котел.

Котел е град с красиви архитектурни образци от късното Възраждане, обявен е за архитектурен исторически резерват, като са опазени над 110 къщи от епохата на Възраждането. В Галатанското училище е уредена музейна експозиция на великолепни образци на килимотъкаческото изкуство, а в Кьорпеевата къща е уреден етнографски музей. Природното разнообразие на Котленския регион е отразен в Природонаучния музей. В църквите "Св. Троица" и "Св. Св. Петър и Павел" има запазени красиви дърворезби. В Котел се намира и първата гимназия за фолклорно пеене и инструментална музика "Филип Кутев".

Следващата ни спирка е Жеравна. Всеки попаднал в това приказно кътче се убеждава чрез всичките си сетива, че то с право е обявено за архитектурен резерват и е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Жеравна е едно от чудесата на българския-майстор строител, като голяма част от къщите представляват завършен архитектурен образ с неповторима художествена форма. Като цяло е запазен автентичния възрожденски облик на града - тесни калдъръмени улички и едноетажни или двуетажни дървени къщи, заобиколени от каменни стени. Особено впечатление правят запазените до наша дни над 200 старинни къщи, строени преди и по време на Възраждането. Характерно за тях е, че са дървени, но са построени върху каменни основи, а някои от по-интересните из между тях са на два етажа. Част от дървените къщи са на повече от 300 години. Всяка една от старинните сгради е неповторим паметник на културата. Възрожденският майстор е строял къщите от дъбови дъски, с широки веранди и дълбоки до 2 метра стрехи. От богатата история на селището туристът научава, че Жеравна е била значимо културно средище за региона. "Хилендарският манастир" е имал свой метох в селото, който е запазен и до днес. Смята се, че именно тук е направен преписа на "История Славянобългарският".

Отпътуване за Сливен. Настаняване в хотел. Нощувка.

2 ден
Закуска. След закуска ще посетим един от най-интересните туристически обекти в Сливен - къщата на Сливенския бит. Къща музей "Сливенски бит" е построена през първата четвърт на ХІХ в. в една от най-старите махали на Сливен - Кафтанджийската. Тя е образец на жилищната архитектура от годините на Възраждането (XVIII - XIX в.) - отворена симетрична къща с чардак. Всъщност тя представлява две къщи, залепени една за друга. По-голямата, която е построена най-напред, е известна като къщата на Паткоолу, а по-малката и по-късна, като Арнауткината.

Отправяме към Крепостта "Туида" край Сливен с награда за най-добър еко-музей в света. Туида е късноантична и средновековна крепост, извисяваща се върху живописния хълм Хисарлъка в (предполагаемо) най-стария квартал на град Сливен - Ново село. От мястото, на което е изградена, се разкрива панорамна гледка към символа на града - Сините камъни, на север; към зелените възвишения с лозя, Романуша, на изток; към Бармук баир със светещия кръст на върха, на запад; и към самия Сливен, на юг.

Името и произходът на Туида вероятно са тракийски, но като крепост тя води началото си от 4-и век, а през годините преживява редица промени, за да я открием в сегашния й вид. До началото на 80-те години на 20-и век от Туида са останали само руини, пръснати безразборно във високата трева. През 1982г обаче на Хисарлъка започват разкопки, благодарение на които постепенно се хвърля светлина върху историята й. Първоначално тук се е разполагал важен център за търговия. На хълма са открити светилища на езически богове, както и оброчна плочка с тракийския конник. Всички те се пазят в регионалния исторически музей на град Сливен. Запазени и до днес са основите на голяма базилика от раннохристиянската епоха, както и място за покръстване (баптистерий), близо до нея. Баптистерият разполага с изключително красив килим от пъстра мозайка, който е бил уникален за времето си. Оказва се, че Туида е била не само търговски, но и ключов религиозен център, част от т.нар. сливенска Малка Света гора.

Вървейки по тесните пътечки край каменните зидове, вие всъщност вървите там, където траките са изпълнявали своите ритуали; където древните римляни са стъпвали със своите сандали; където славяни и прабългари са съжителствали в мир и хармония, за да ни има и нас днес. Пред очите ви крепостта се превръща в обширен жилищен комплекс с големи двуетажни къщи с огнища и дълбоки делви, с външен водопровод, стигащ чак до близката Новоселска река, с обори и конюшни, с казарми и зърнохранилища, дори с внушителна административна сграда, където се е решавала съдбата на Туида и нейното население.

След векове забрава Туида се събужда за нов живот. Днес тя е новото любимо място както на сливналии, така и на туристите в града. На входа на Туида има подробна карта с нещата, които могат да се видят и правят, както и макет на самата крепост - каквато се предполага, че някога е изглеждала. Между останките се ширят зелени поляни за почивка и пикник, пейки с прекрасна гледка, място за барбекю. Има детски кът и център за забавления със стенобойни оръжия и макети на древни воини в бойно снаряжение. Освен това е изграден форум - вътрешен площад с три сцени на открито, на които е предвидено да се организират различни събития - светлинно шоу (подобно на това на Царевец), концерти и фолклорни фестивали. Летният амфитеатър има 430 места. Могат да се практикуват и средновековните спортове, а аниматорите ще ви разкажат за всичко, което ви интересува. Има и кафене с навес, където се организират демонстрации на занаяти. За ценителите има винарна. Комплексът разполага с голям паркинг, но съветът ми е, ако имате възможност и време, да повървите дотам - разстоянията в Сливен не са големи, а красивата природа наоколо си заслужава вниманието. Пътят от центъра на града до крепостта не би трябвало да ви отнеме повече от 30-ина минути.

Посещение на Потопената църква - как силата на вярата живее под водите на язовир Жребчево.

Една стара каменна църква се появява като красиво привидение във водите на язовир Жребчево и след половин година изчезва. Шест месеца в годината до църквата не може да се стигне пеша, а единствено по вода, защото тя лежи под водите на язовира. Магията продължава вече половин век, откакто през 1962 г. църквата и къщите на някогашното село Запалня остават под новостроящия се язовир Жребчево. Някога, преди водите да погълнат село Запалня и още две околни населени места, храмът бил в центъра на живота в долината, а кристалният звън на камбаната му се носел над стелещите се като ароматни килими насаждения с маслодайна роза в подножието на Средна гора. Село Запалня е построено през 15-и век. Църквата е построена от тревненски майстори през 1895 г. на мястото на църква от 4-9 век. Наречена е на небесния покровител на българския народ св. Иван Рилски. Идва средата на 20-и век и централната власт взима решение на това място да построи язовир Жребчево, който да събира водите на р. Тунджа. За целта трябва да потопи под водите му съществуващите три села Жребчево, Запалня и Долно Паничарево. Така селата остават завинаги на дъното на язовира, но една малка част напомня, че тук някога са живели хора. Повече от половин век самотната църква бива потапяна почти наполовина всяка пролет от прииждащите води. На брега има специално място, където може да се запали свещичка. В близост до църквата има изоставено гробище, а доскоро там е стояла и интересна паметна плоча: "Село Запалня, заселено 15-и век, изселено 1962 г.". В края на лятото църквата е изцяло над водата и може да влезете в нея, за да почувствате духа на едно изселено и потопено село.

Връщане във Варна късно вечерта.