Действащи лица и изпълнители:
Радан - Диман Панчев, Раданица - Шмилена Султанова, Зорница - Нона Кръстникова, Илия (Луд Гидия) - Николай Моцов - гост, Мечо - Бранимир Недков, Куна - Лина Пеева, поп Матей - Делян Славов, бей Осман - Йордан Христозов, Кадия - Александър Баранов - гост, 1-ви чорбаджия - Мирослав Димитров, 2-ри чорбаджия - Петър Тихолов, Тъпанар - Милен Динолов, 1-ви жътвар - Вълю Тотев, 2-ри жътвар -Иван Грозев
С участието на оркестъра и хора на Държавна опера - Бургас и със
специалното участие на ансамбъл "Странджа" с ръководител Марио Егов
Диригент Цанислав Петков
Режисьор Павел Герджиков
Сценография Иван Токаджиев
Художник на костюмите Цветанка Петкова - Стойнова
Диригент на хора Невена Михайлова
Хореография Анна Пампулова
Танци ансамбъл "Странджа" Марио Егов
Концертмайстор Йордан Ковачев
Съдържание:
По жътва на полето сред песни и закачки овчарят Мечо клюкарства за
голямата свада от снощи в селото. Гусларят Илия, ратай у чорбаджи Радан, е влюбен в чорбаджийската щерка Зорница. Снощи Илия засвирил под прозореца й и събрал цялото село, но и разярил баща й, задето задиря щерка му. Още Мечо не довършил разказа си и се задава самият Илия. Овчарят се бои за своя приятел и го съветва да се откаже от Зорница - де се е чуло и видяло чорбаджия да даде дъщеря си за жена на прост овчар! Но гусларят е твърдо решен да се бори за любовта си, а селяните, които го обичат - да бъдат с него в добро и зло!
След като жътварите се отдалечават с Илия, дотичва любимата на Мечо, Куна, също ратайкиня у чорбаджи Раданови. Тякара младия овчар да намери Илия, защото Зорница иска да го види. В това време Зорница оплаква нещастната си съдба - баща й я принуждава да се раздели с любимия си. Когато Илия идва, девойката му разказва всичко. Младият мъж я утешава. Така ги заварва пристигналият там чорбаджи Радан с двама други чорбаджии. Той нахоква дъщеря си и я праща вкъщи, а на Илия нарежда да се махне от селото. Дори се заканва, че по-скоро ще даде дъщеря си на турчин, отколкото на прост ратай като него. Свадата е привлякла вниманието на селяните от нивите. Те са дълбоко възмутени от думите на чорбаджията. Илия не се страхува от заплахите на Радан и смело му отговаря, че ако чорбаджията изпълни заканата си, той ще изсвири такава песен, с която ще подлуди цялото село. Тогава няма да има кой да жъне нивите на чорбаджията. Радан вбесен се заканва да се оплаче на кадията, но Илия сякаш напук свири на гуслата си и пее. Песента му увлича селяните, които заиграват весело хоро.
Вкъщи отчаяната Зорница моли майка си за помощ. Раданица добре
разбира мъката на дъщеря си - навремето и тя е била влюбена в беден момък, но баща й насила я задомил за Радан. В това време пристига кадията на селото, за да търси отседналия у Раданови Осман бей - новият владетел на селото. Този голям жест му е предоставен от султана заради това, че Осман бей го е спасил в битка от сигурна смърт. Любопитният кадия разпитва бея за неговия род. С болка на душата си Осман разказва, че откакто се помни е бил боец-еничарин, после - спахия, но и досега не познава нито рода си, нито от къде е. Аллах му оставил един единствен знак - една муска, на която било
написано нещо, което той не могъл да разчете. Беят напразно питал учени сирийци, гърци-граматици и знахари-персийци. Нито един от тях не могъл да разчете писмото.
Кадията му доверява, че в село Султане има един учен поп на име Матей, който може би ще може да разчете написаното на муската. Осман веднага изпраща да му доведат поп Матей. Идват селските чорбаджии. Те настояват кадията да осъди Илия и да го прогони от селото, защото със свирнята си носи само размирици и селяните не искат да работят на чорбаджийските ниви. Кадията обещава да осъди още днес Илия и отпраща чорбаджиите. Щом остава насаме с бея, Кадията му разкрива истинската причина за гнева на Радан - Илия обича дъщеря му. Сега Кадията сам не знае как да постъпи и иска съвет от бея: ако осъди Илия, народът ще бъде недоволен, защото обича своя гуслар, ако пък го оправдае, ще си навлече омразата на чорбаджиите. Беят му отговаря, че пеенето е дар от Аллаха и ако осъди певеца ще стори голям грях. Кадията си тръгва доволен; той е разбрал доброто разположение на бея към гусларя и решава да оправдае Илия. Идва поп Матей. Беят му подава муската си, като го моли да я разчете. Попът веднага вижда, че "муската" е написана на старобългарски, а печатът е на църквата на село Султане, но за да се разбере какво означава това, ще трябва да провери в старите църковни книги.
В това време вкъщи се прибира чорбаджи Радан и моли бея да прогони гусларя Илия от селото. Осман бей обаче не желае да се меси в разпрата. Зорница поднася кафе на бея. Осман остава поразен от нейната красота - никога не е виждал такава хубава девойка. Чорбаджи Радан веднага забелязва възторга на турчина от хубостта на Зорница и решава да се възползва от това. Предлага му дъщеря си за жена при условие, че прогони гусларя завинаги от селото. Радан представя бея на Зорница и й нарежда да му целуне ръка, тъй като той ще бъде бъдещият й мъж. Думите на Радан поразяват девойката. Отчаяната Зорница сърцераздирателно моли баща си за милост, но той е непреклонен. Влюбеният в нея Осман започва да увещава девойката в красотите на бъдещия им живот. Зорница смело заявява, че обича друг и побягва. Чорбаджи Радан успокоява Осман: той ще принуди дъщеря си да изпълни волята му. Осман решава да прогони гусларя от селото, за да запази Зорница за себе си.
На селския мегдан се събира цялото село - старият кадия ще съди Илия. Чорбаджиите настояват Илия да бъде прогонен от селото. Гусларят разказва, че е честен и неуморен работник на своя господар. Единственият му грях е, че обича Зорница, и затова Радан иска да го прогони. Народът потвърждава думите на гусларя. Сега Кадията иска да чуе свирнята на ратая и сам да се увери дали младежът свири така, че да разиграе всички. Илия засвирва така хубаво и весело, че разиграва всички. Даже и Кадията не може да се въздържи и заиграва, също и чорбаджиите. Най-после Илия спира и доволният Кадия го оправдава.
В този момент идва беят. Той заповядва да вържат Илия и да го прогонят от селото. Илия не иска да се предаде. Беят с удивление вижда на гърдите на момъка същата муска като своята. Той отрязва муската от гърдите на Илия и я подава на поп Матей, като го моли да я разчете. Старият свещеник съобщава пред всички: едно време овчарят Борил от тяхното село имал двама сина - Слав и Илия. По-големият, Слав, бил взет от турците като кръвен данък. Този Слав сега е пред тях - това е Осман бей, а гусларят Илия е неговият брат. Всички са дълбоко развълнувани. Идва Зорница. Тя моли бея да освободи Илия, а в замяна на това е готова да стане негова жена. За нейно голямо учудване Осман дава съгласие да се събере с Илия, който се оказва негов брат. Той е много щастлив, че най-после е открил своя род. Сега и чорбаджи Радан е принуден да даде съгласието си за сватбата на Зорница и Илия. Цялото село е поканено на сватбата на Зорница и Илия.
-43%
За мигли и вежди
-28%
ГТП на автомобил
Майстора и Маргарита
Чамкория
-15%
Комедия
