Пътят към самите нас преминава през призмата на чувствата. Какво всъщност са чувствата?
Всяко едно чувство е като програма в нашия мозък, които задействат реакции в дадена ситуация в настоящ момент. Тези реакции са изработен мехнизъм въз основа на опита, който всеки един от нас има. Така по спомените от миналия опит се оглеждаме в призма изработена от чувствата и възприятия ни за съответното събитие в нашия живот. Гледайки се през тази призма, определяме и пътя по който вървим. Ключът е в осъзнаването, че ние сами задаваме тази призма, въз основа на собствените си преживявания и избор на чувства , как реагираме в дадена ситуация. С тези знания, можем сами да променим призмата през която се гледаме и да зададем нов курс и посока в живота си!
В семейство в което родител е реагирал с агресия към детето си, детето не реагира с агресия към родителя, от който я получава, а си го изкарва на трето лице. Възможна е проявява на агресия към дете в училище, което няма отношение към ситуацията в дома му. Агресията която е отправена към детето от неговият родител остава като отрицателна енергия и детето се опитва да се освободи от нея, като в случая я насочва към друг, без значение кой за да се освободи и да се почувства силно. Така възвръща своя баланс.
Получава се т. нар. "ефект на доминото", действа махалото защитавам себе си като използвам насилие. Всъщност не е от полза за никого. Освобождаването от този кръг се получава чрез въпрос: Какво му е на моя родител, че се държи така с мен и другите? Така ще погледне в неговата душа. Причината се търси в родословното дърво дали някой се е отнасял с нашият родител с насилие и затова той носи гняв в себе си и го проявява върху нас. И тук си задаваме въпрос: "Истина или Заблуда ли е че заслужавам лошо отношение от моят родител?" Отговорът е "Не заслужавам", това насилие не е насочено лично срещу мен, а е спор межу втори и трети лица в рода: между баба ми или дядо ми и моят родител. Това е гняв, който се предава от поколение на поколение.Търси се защо баба ви или дядо ви са се държали лошо с вашият родител? Какво е било в душата им, че са се държали така с него.Търси се причината от кое поколение идва този гняв който се предава от човек на човек и коя е причината.
Ако вие като дете не сте получавали любов от единият си родител или от двамата си родители, не ги обвинявайте, а потърсете причината. Задайте си въпрос: "Какво му е в душата на моят родител, че не умее да изразява любов?" "От къде идва този негов блокаж да е затворен в себе си и да да не допуска хора до него душевно?" Търси се причината в неговото детство или юношество дали е получавал любов от баба ви и дядо ви, които са негови родители и дали вашият родител е наблюдавал как баба ви и дядо ви изразяват любов един към друг. Създава се програма във вашият родител, на живот без изразяване на любов и след като не го е видял като пример от родителите си, после му е трудно да изрази любов, тъй като това не го е видял като зададена програма от рода. И след това на детето му е непознато да изразява любов, казва че в неговият род това не се е случвало да види как някой изразява любов. Затова вашият родител, който не е получавал любов, е празен, и след като няма достатъчно за него, той няма как да даде на вас. Човек дава само това което носи в себе си. И тук идва илюзията, която си създаваме, че не заслужаваме любов. Не е вярно, че не заслужаваме любов от нашия родител, той има блокаж и не умее да дава или не е получил достатъчно за себе си за да ви даде на вас.
Ако се даде любов или подкрепа от родителите на детето, в него се създава програма, че в неговият род се дава от един на друг любов и подкрепа и умът го приема за нормално. Ако в едно семейство някой има роднина (майка или баща или баба или дядо), който е бил сирак и като дете е отраснал без родители в дом за сираци. Вашият роднина, който е бил сирак, не е получил любов и подкрепа от своите родители, защото не ги познава. Затова в него не е запаметена програма от ума родителите му какво е да получиш любов. Затова в него има липса, защото не е получил опит от своите родители и затова не умее да дава на вас или на други хора.
Ако не ви се дава право на глас е не защото вие не заслужавате, а защото родителите ви смятат, че могат да преценят вместо вас, кое е най-доброто според тях за вас, но това е грешна постъпка, защото трябва да се спазва свободният избор на детето и да получава свобода. Някой хора имат развита дясна част на мозъка, други на лявата и всеки има различен талант по рождение и не може да се заставя да има определена професия, ако самият той няма такъв потенциал да я извърши.