Впечатляващ спектакъл с талантливи солисти и успешен диригент с международна кариера.
На 9 март от 19:00ч почитателите на оперната музика ще имат възможността да се насладят на един от оперните шедьоври за всички времена - операта "Тоска" от Джакомо Пучини. Спектакълът е под диригентската палка на Маестро Светослав Борисов, който доскоро бе главен диригент на Държавна опера - Варна, а от известно време работи в гр. Магдебург - Германия.
В ролята на Тоска ще се представи солистката на варненската опера Димитринка Райчева. Тя притежава красив глас, подходяща за ролята визия и впечатляващо артистично присъствие. За ролята на Каварадоси ще гостува солистът на пловдивската опера - Ивайло Михайлов. В ролята на Барон Скарпия ще се представи баритонът Пламен Димитров - също солист на варненската опера. И тримата солисти са много талантливи, с красиви гласове и определено са смятани за едни от най-добрите артисти на България от последните години.
Петата опера на Пучини - "Тоска" е създадена на границата между две столетия. Композиторът работи над нея в края на 90-те години, в бурно и тревожно време, наситено с очакванията за големи промени.
"Тоска" е център в творческия път на Пучини. Встъпвайки в ХХ век като зрял майстор, композиторът се намира в разцвета на своите сили, изпълнен с творчески планове. Минало и настояще, лирика и драма, светът на затаените чувства и ярките, впечатляващи ефекти на театралната сцена, в различна степен се разкриват в сюжетите. Особено интензивни стават търсенията след "Бохеми", чийто триумфален успех заставя Пучини да повярва в себе си и да преодолее този дух на скептицизъм, който често го кара задълго да изоставя работата си.
"Портрет на актрисата" - такова определение дава част от музикалната критика на операта "Тоска". Но това е само едната страна. Тоска е преди всичко героиня на тиранично-борческата драма. Композиторът преосмисля нейния характер, прави я по-искрена и правдива. Това се отнася особено за ІІ действие, където пред зрителя израства образът на жената, решена на подвиг. Лирична кулминация на действието е "Молитвата" на Тоска - момент на катарзис и решително преодоляване на това свръхнатоварване със страсти, което стига своя предел в предишната сцена. Тази ария разкрива кредото на героинята, вярата й в силата на изкуството, човеколюбието и любовта.
Носители на антагонизма в операта са образите на Каварадоси и Скарпия - ярки и обобщени, изразители на два различни свята. В любовта на Тоска и Каварадоси се съдържа смелата присъда над силите на злото и презрение към смъртта. Това всепокоряващо чувство заставя младия герой в предсмъртния си час да си спомни за своята любима и за прекрасния живот, който той "никога не е жадувал така страстно!".
Духовното единение на двамата герои е ярко подчертано в последната сцена, където гласовете им се сливат в триумфална, химнова тема.
Премиерата на "Тоска" се състояла на 14 Януари 1900г, в театър
"Констанца" - Рим, 10 години след постановката на "Селска чест" в същия театър. Мнозина виждат в това съвпадение утвърждаването на младата веристична школа, която разтърсва италианската оперна аудитория.
"Тоска" е кулминация в творческия път на композитора. Цялата музика на "Тоска" е пронизана от кантиленното начало, от тази мелодична стихия, вокална по своята природа, която обхваща целия оркестър. В останалите роли ще се представят Евгений Станимиров - Анджелоти, Гео Чобанов - Клисар, Христо Ганевски - Сполета, Димитър Ряхов - Шароне, Петър Петров - Тъмничар, Благовеста Статева - Овчарче, Георги Корбаков - Роберти и Милен Митев - Сержант.