Операта "Риголето" на 26 Ноември, Държавна опера Варна - Основна сцена

Опера в три действия от Джузепе Верди
Либрето: Франческо Мария Пиаве
По драмата на Виктор Юго "Кралят се забавлява"

Творчески екип:
Диригент: Светослав Борисов
Режисьор: Сребрина Соколова
Сценография и костюми: Нела Стоянова
Хореография: Светлана Тоншева
3D mapping: Тодор Тодоров
Диригент на хора: Теодора Георгиева

В ролите:
Херцогът на Мантуа - Рейналдо Дроз
Риголето - Пламен Димитров
Джилда - Александрина Михайлова
Спарафучиле - Деян Вачков
Мадалена - Силвия Ангелова
Джована - Миглена Страдалска
Монтероне - Гео Чобанов
Маруло - Велин Михайлов
Борса - Артьом Арутюнов
Граф Чепрано - Петър Петров
Графиня Чепрано - Розалия Желязкова
Паж - Лъчезара Георгиева
Офицер - Илко Захариев

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Това е първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова. Като втори режисьор на големия Кузман Попов - дългогодишен главен режисьор на Варненската опера - тя върви по неговите стъпки, изграждайки свой стил, който надгражда класическите традиции със съвременно светоусещане.

"Още в началото, когато започнах да работя по "Риголето", реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество. Но доколко тази маска е част от самите нас… Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда… И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията…

Всичко това искаме да разкажем с нашия "Риголето". Защото "Риголето" е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга - навсякъде проличава двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши - просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи."
- Сребрина Соколова

"Риголето" (2021) е първата постановка с видео мапинг в най-новата история на Варненската опера. "Видео мапингът отдавна се използва в мюзикъла. Във Варненската опера започнахме тази практика още с "Граф Монте Кристо" преди години. В оперния жанр, макар и съвсем различен от мюзикъла, също може да се акцентира върху важните моменти чрез визуализация.

Общата ни идея с мапинг специалиста Тодор Тодоров е с помощта на тази дигитална технология целият декор да оживее и да бъде в синхрон с динамично развиващото се действие. Ще видим една обстановка, но тя ще се променя съобразно случващото се на сцената и във взаимоотношенията между героите. Така, със съвременни изразни средства, ще се опитаме да въздействаме още веднъж върху сетивата на зрителя."
- Сребрина Соколова

Операта "Риголето" е гениален превод с езика на оперния спектакъл на драмата на Виктор Юго "Кралят се забавлява". Предизвикала широк обществен резонанс с острия си социален подтекст и открито изявена антимонархическа идея, пиесата на Юго е забранена веднага след премиерата си през 1831 година. Цензурата я обявява за непристойна и безнравствена, а заглавието - за недопустимо.

Дълбоко развълнуван от пиесата на Юго, Верди сам набелязва план на операта, разработва основните драматични положения и обмисля характерите на героите. По негови указания Франческо Пиаве създава либретото, в което текстът на Юго е значително съкратен.

В историческата творба, с разгърнати масови сцени и многочислени подробности от живота и бита в двора на френския крал Франциск І, Верди е привлечен преди всичко от психологическата драма на героите. Ето защо и сюжетът на операта придобива по-камерно звучене с акцент върху личните взаимоотношения на героите, поставени в изострени до краен предел психологически ситуации.

Верди започва работа над операта през 1850 година. В началото той възнамерява да озаглави произведението си "Проклятието", защото според замисъла на Юго, в проклятието на бащата на озлочестената от краля девойка е завръзката на драмата. Прокълнати са кралят и неговият шут. Но проклятието застига не безнравствения крал - той продължава безнаказано да се отдава на лекомислените си наслаждения. Както често се случва в романтичните сюжети, жертва на съдбата стават онези, които най-малко заслужават наказание.

Поради намеса на цензурата, Верди и Пиаве са принудени да направят някои промени в либретото. Действието е пренесено от Париж в малката италианска провинция Мантуа, френският крал е сменен с безименния мантуански херцог, Трибуле става Риголето, а Бланш - Джилда. Но тези промени не са в състояние да унищожат смисъла и идейната същност на драмата.

Динамичният, сценично благодарен сюжет дава възможност с пълна сила да се изяви драматичното дарование на Верди. "Струва ми се, че най-театрално действената история, върху която съм писал музика, е "Риголето". Там има страшни събития, резки контрасти, темперамент, патетика!"
- Джузепе Верди