Симфоничен концерт с малко познати произведения от Джордже Енеску, Йоханес Брамс и Клод Дебюси - на 14 Март

Държавна опера - Варна кани любителите на симфонията на един различен концерт!

Повече за събитието:

Диригентът Ян ван Маанен е подбрал интересна програма за концерта на 14 Март. Композиторите са известни, а произведенията - по-рядко изпълнявани.

В началото и в края на концерта ще прозвучи музика от Джордже Енеску. Той се счита за първият румънски композитор, чиято музика принадлежи към световното културно наследство. Това, което прави Джордже Енеску новатор, е именно фактът, че той е първият румънски композитор, който превъзхожда националното културно наследство чрез преизчисляване на румънските традиционни културни елементи, обвързани с най-добрите влияния на международната музика, по различен и неповторим начин. Енеску е известен и с това, че е учител на сър Йехуди Минухин - известен цигулар и диригент, и един от най-престижните музиканти на XX век. Джордже Енеску (1881 - 1955г) е румънски композитор , цигулар, пианист, диригент и учител. Той е най-изтъкнатият румънски музикант от XX век, един от най-великите изпълнители на своето време. Неговият дебют като композитор се състои през 1898г (когато Енеску е на 17г) в Париж, с музикалната творба "Румънска поема" за оркестър и мъжки хор. И това е първото произведение, което ще прозвучи на концерта. Енеску е само на 3 години, когато се влюбва в румънската музика, слушайки случайно традиционна фолклорна група. Много от творбите му са повлияни от румънската народна музика, като най-популярните му композиции са Румънските рапсодии, с които ще завърши симфоничният концерт. Историците подчертават, че за музикалното развитие на Енеску огромно влияние имат елементите на румънската народна музика, които се появяват в неговите произведения на ранен етап - преди всичко в "Румънска поема" (1897г) и в двете "Румънски рапсодии" (1901г). През 1946г Енеску напуска родината си и се установява в Париж. Умира там през 1955г и е погребан в гробището Пер ла Шез.

Йоханес Брамс (1833 - 1897г) е велик немски композитор, един от най-ярките представители на Романтизма в музиката. 70-те и 80-те години на ХІХ век са период на творческата му зрялост. От тогава датират 4-те му симфонии, Цигулковият и Вторият клавирен концерт, камерни произведения, песни, ансамбли и хорови творби. Интересно за този период е, че Брамс работи едновременно и в сложните симфонични жанрове, и в леките битови песни и вокални ансамбли. Всъщност умението на Брамс да работи едновременно в контрастни по съдържание произведения е пословична. Той казва: "Да пишем толкова красиво, колкото Моцарт, ние вече не можем, нека се опитаме да пишем поне толкова чисто, както той е писал". Именно стремежът му към високи етични идеали го характеризира най-пълно. Рапсодия за оркестър, мъжки хор и алт опус 53 е написана през 1869г. Предполага се, че произведението е израз на любовта на композитора към дъщерята на Роберт Шуман - Юлия. Научавайки от Клара Шуман, че Юлия ще се омъжва, Брамс е потресен и тъжен, макар че никога и с никого не е споделял за чувствата си към младото момиче. Мъчителен отказ от мечти за любов и семейство и обреклия се на самотата композитор са намерили отражение в Рапсодията за алт и оркестър. Стихове от Гьоте, любимият поет на Брамс, са в основата на Рапсодията. Рапсодия за оркестър, мъжки хор и алт опус 53 е най-съвършената от четирите кантати, написани от Брамс. Тя поразява със силната концентрация на чувствата, със силната си изразителност, със своята проникновеност и искреност.

Клод Дебюси (1862 - 1918г) е гениален френски композитор, създател и най-голям представител на течението Импресионизъм в музиката. Със своето творчество той тласка развитието на музикалното изкуство по нови пътища. Дебюси е композитор-новатор, разкрил нови изразни средства. В произведенията си той пресъздава мислите и настроенията с една по-нова чувствителност. Новаторството му се изявява навсякъде - и в областта на хармонията, и в ритмиката, и в инструментацията, и особено в мелодическото начало. Композиторът проявява изключителна смелост и по отношение на музикалната форма. Неговият музикален език е извънредно самобитен, ярък и образен. Дебюси притежава изключително майсторство да рисува картини от живота и природата, да нахвърля различни душевни настроения, да предава на слушателя своите впечатления и преживявания с вълнуваща убедителност. Той е автор на много произведения от различни жанрове - операта "Пелеас и Мелизанда", мистерията "Страданията на свети Себастиян", симфоничната сюита "Морето", прелюда "Следобедът на един фавн", ноктюрните за оркестър "Облаци", "Празници" и "Сирени", рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и много други. Във всички тези произведения звуковата живопис играе съществена роля и всичко е предадено с една префинена естетичност. Музиката на Дебюси е чисто френско изкуство, за което той е бил наречен "Клод де Франс". Три ноктюрни, опус 91 за оркестър и женски хор са замислени още през 1892г, докато получат окончателния си завършек през 1899г. Третото ноктюрно, носещо името "Сирени", е с участието на женски хор.

Като солистка ще се представи мецосопраното Михаела Берова, която от началото на Новия творчески сезон е назначена за солистка на Държавна опера - Варна. Младата певица е родена през 1988г в Стара Загора. Завършва НУМСИ "Христина Морфова" в родния си град със специалност Кларинет, а след това - НМА "Проф. Панчо Владигеров" със специалност Класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова. През 2011г дебютира на сцената на Държавна опера - Варна. През 2014г е стажант по европейска програма "Студентски практики" с ръководител Лучано ди Мартино в Държавна опера - Пловдив. В периода 2014 - 2017г е солист на Държавна опера - Стара Загора. От сезон 2017/2018 е солист на Държавна опера - Варна. Участва в майсторските класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Реса Колева, Вера Николова и Оливие Дориа. Гастролирала е в Германия, Франция, Белгия и Кипър в различни роли. Работи с диригентите Александър Йосифов, Атанас Варадинов, Борислав Иванов, Георги Димитров, Григор Паликаров, Деян Павлов, Здравко Лазаров, Иво Майнен (Холандия), Ивайло Кринчев, Йоргос Кунтурис (Кипър), Кирил Ламбов, Красимир Къшев, Максим Самаров (САЩ), Масаюки Хонда (Япония), Свилен Симеонов, Стефан Бояджиев и други. В репертоара ѝ присъстват централните мецосопранови партии от оперите "Аида", "Набуко", "Риголето" и "Отело" на Верди, "Кармен" от Бизе; "Мадам Бътерфлай" от Пучини, "Севилският бръснар" от Росини, "Дидона и Еней" на Пърсел, "Евгений Онегин" на Чайковски, "Селска чест" на Маскани и други. Михаела Берова е изпълнявала соловите партии в "Реквием" на Моцарт, "Малка тържествена меса" на Росини и други. Често участва в концертни програми, изпълнявайки арии и ансамбли от руска, френска, немска и българска музика.