Редакция на Държавния театър за опера и балет - Красноярск
Асистент-хореограф - Иван Карнаухов
Солисти от Държавния театър за опера и балет Красноярск - Русия
и Държавна опера - Варна
Спектакълът се осъществява с любезното съдействие и финансова
подкрепа на фонд Култура при Община Варна
Действащи лица и изпълнители:
Снежанка - Анастасия Нигматулина
Мизгир - Иван Карнаухов
Купава - Елена Свинко
Лел - Даниил Костилев
Пролет, майка на Снежанка - Анастасия Белоногова
Дядо Мраз - Милен Петров
Цар Берендей - Милен Петров
Съдържание
Първо действие:
Картина 1. В зимната гора
Дълбоко в замръзналата гора живее Дядо Мраз с красивата си дъщеря Снежанка. Той се разхожда из своите зимни земи и се радва, като гледа как дъщеря му си играе и танцува с нейните приятелки, Снежинките, в зимната гора. Тя е неутешима, защото мечтата й е да живее сред хората, а не сама в гората. Избягва от Снежинките, за да помоли баща си да й позволи да отиде до близкото село Берендейевка. Дядо Мраз е притеснен, защото усеща, че това може да значи смърт за нея, но я пуска да тръгне.
Картина 2. Зимният фестивал в селото
В покрайнините на Берендейевка селяните празнуват зимния фестивал. Един от младите мъже вижда Снежанка и я кани да се присъедини към тях. Всички са завладени от нейната красота и невинност. Младият овчар Лел, Снежанка и селяните празнуват зимния фестивал преди Великите Пости.
Картина 3. В село Берендейевка
Младият търговец Мизгир пристига с дарове за Цар Берендей, надявайки се да си избере невеста измежду селските момичета. Момичетата се появяват, Мизгир избира Купава и я кани на танц. Междувременно Снежанка, Лел и приятелите им пристигат в селото. Мизгир забелязва Снежанка и се влюбва в нея от пръв поглед. Той иска да спечели любовта й, но Снежанка, обзета от страх, избягва от него. Мизгир тръгва след нейно привидение. Купава е разстроена; селяните са объркани.
Второ действие:
Картина 1. Зимна гора до реката
Изтощен, Мизгир се лута в зимната гора, отчаяно търсещ Снежанка, докато тя отива при майка си, Красавицата-Пролет, която се появява от реката, заобиколена от цветя. Тя умолява майка си да й помогне, тъй като наистина желае да може да обича. Пролетта дава на дъщеря си това незнайно и мистериозно чувство, благославя я, но я предупреждава да не излиза на слънчева светлина. Пролетта и свитата й се потапят обратно в реката. Снежанка тича при отчаяния Мизгир. Мизгир се появява, когато Снежанка отива към гората да се защити. Тъй като вече не може да се сдържа, тя замира в прегръдките на Мизгир и когато те заявяват любовта си един към друг, ярък слънчев лъч пада върху нея и Снежанка се сбогува. Тя се разтапя под слънцето в ръцете му пред изумените селяни. Любовта ѝ я погубва. Неутешимият Мизгир не може да преодолее скръбта си и се хвърля от скалата в реката от отчаяние.
Картина 2. В село Берендейевка
Селяните празнуват лятното слънцестоене. Купава е неутешима, след като Мизгир я е изоставил, но Лел разсейва мъката ѝ. Празненствата пробуждат у нея обич към Лел и животът продължава.
П. И. Чайковски (1840 - 1893) създава забележителни по художествената си стойност и покоряващо въздействие произведения във всички области на музиката. През Март 1873г Чайковски пише музика към пиесата на Островски "Снежанка", замислена като музикално-драматично произведение за солисти, хор и оркестър. Премиерата се състояла през месец май същата година на сцената на Болшой театър под диригентството на Н. Г. Рубинщайн.
Години след премиерата, през 1961г, "Снежанка" е поставена отново, но като балет, благодарение на великият руски хореограф и роднина на Чайковски, Владимир Бурмайстер (1904 - 1971). Той е главен балетмайстор на трупата на Московския музикален театър "Станиславски и Немирович-Данченко" от момента на създаването му през 1941г, до смъртта си през 1971г. След огромният му успех с "Лебедово езеро" в Парижката Гранд опера, Бурмайстер получава поръчка на Лондонския фестивален балет да постави балет на Чайковски. Тогава той написва либретото и хореографията на "Снежанка", като включва в пиесата и музика от други музикални произведения на композитора. Като музикален материал е послужила увертюрата към по-рано написаната опера "Ундина", унищожена от самия Чайковски, както и музика от симфоничният цикъл "Годишни времена". "Снежанка" придобива такъв успех, че започва да бъде наричана "четвъртият балет на Чайковски". Две години след Лондонската премиера, през 1963г балетът е поставен и в Музикалния театър "Станиславски и Немирович-Данченко" в Москва, с Валентина Данилович в ролята на Снежанка и Елеонора Власова като Купава.