"Йосиф и фантастичната му пъстра дреха"
мюзикъл от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс
Режисьор Светозар Донев
Диригент И Клавир Страцимир Павлов
Сценограф Иван Токаджиев
Хореография Светлин Ивелинов
Диригент На Хора Стефан Бояджиев
Втори Режисьор Сребрина Соколова
Симфоничен оркестър, хор и балет при Държавна опера – Варна
Мюзикълът е съвременен прочит на притчата от Стария завет за Яков и 12-те му синове. Hай-малкият от тях е Йосиф. Той е надарен със способността да предсказва бъдещето чрез сънищата си. Египетският фараон е впечатлен от неговите умения и кани Йосиф за свой съветник. Мъдрото решение на владетеля спасява народа от голямо бедствие...
Най-популярният съвременен композитор Андрю Лойд Уебър преплита в библейската история темите за любовта, насилието, копнежа по хармонията и бунта срещу предразсъдъците.
Действащи лица и изпълнители
Йосиф - Борис Луков;
Разказвач - Вяра Железова;
Яков - Закар Гостанян;
Потифар – Анатоли Романов; Фараон - Свилен Николов и други
Симфоничен концерт
Диригент Стефан Бояджиев
Солисти Мартин Даскалов – пиано и Пламен Димитров – баритон
Симфоничен оркестър на Държавна опера - Варна
Програма:
Р. Вагнер – Увертюра към оп. „Нюрнбергските майстори-певци”
Ф. Лист – Концерт за пиано и оркестър N1
К. Дебюси – Прелюд „Следобедът на един фавн”
С. Рахманинов – Кантата „Пролет” за соло баритон, хор и оркестър
Диригентът Стефан Бояджиев е роден в гр. Варна, завършил е НУИ „Добри Христов” – гр. Варна, специалност пиано. Приет е в НМА „Панчо Владигеров” – гр. София през 1998г в Теоретико-композиторски и диригентски факултет и успешно завършва по специалностите хорово и оркестрово дирижиране.
От четири години е щатен диригент на варненската опера, като реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша”, оперите „Луд гидия”, „Любовен еликсир” и „Трубадур”, мюзикълът за деца «Алиса в страната на чудесата» по музика и текст на Александър Йосифов, «Кармина Бурана» от Карл Орф, Оперетна гала и др.
Дейността му е разнообразна – диригент, солист – пианист и камерен изпълнител.
Мартин Даскалов - пиано е завършил НУИ „Добри Христов” и в момента студент второкурсник в „Шотландска Кралска Консерватория“ – Гласгоу, Шотландия. Носител на престижни награди от много български фестивали и конкурси, както и на Първа награда на от VIII Международен фестивал-конкурс „Веспреемски игри”- 2006, гр. Веспреем, Унгария. Участвал е в Майсторските класове по пиано на проф. Тамара Поддубная, 2007г, проф. Красимира Джордан 2009 г., Милко Милков 2010г, проф. Стела Димитрова-Майсторова 2011 г. Има записи в Радио Варна. Още като ученик е бил на два пъти солист на Симфоничния оркестър при Държавна опера – Варна.
Пламен Димитров – баритон завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град Варна и НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. От 2010 г. е солист на Държавна опера – Варна с над 30 централни баритонови оперни роли, между които Риголето, Макбет, Яго, Маркиз Поза, Барон Скарпия и други.
Кратка информация за произведенията:
Рихард Вагнер – Увертюра към оп. „Нюрнбергските майстори певци“, известна също и като „Майстерзингерите”.
Увертюрата на „Нюрнбергските майстори певци“ носи бляскав и тържествен характер, изградена е върху най-важните теми от операта. Написана е в сонатна форма, като за първа тема е използван празничният мотив на майстерзингерите, а като странична тема – темата от лиричната песен на Валтер. В увертюрата са намерили място и редица от лайтмотивите, като „мотива на възторга”, „мотива на спора” и др.
Ференц Лист – концерт за пиано и оркестър №1 в ми бемол мажор
Концерт №1 е завършен през 1849 г., а за първи път е прозвучал през 1855 г.във Ваймар. Партията на пианото изпълнил самият автор под диригентството на Хектор Берлиоз.
Лист, отказвайки се от традиционната цикличност създава едночастен концерт, близък по форма до неговите симфонични поеми. Концертът № 1 на Лист – това е своеобразно състезание между пълноправни участници от дуета пиано и оркестър.
Първото изпълнение се е състояло на 17 февруари 1855 г. във Ваймар. След премиерата си това произведение неизменно краси репертоара на най-големите пианисти в света. Концертът е написан в героично-романтичен план. Клавирната партия е пълна с виртуозен блясък. Частите са свързани в тематично единство.
Клод Дебюси – Следобедът на един фавн
В края на ХІХ и началото на ХХ век във Франция се създава ново музикално направление, известно под името “Импресионизъм”. В музиката този стил се заражда по-късно, отколкото в живописта.
Най-яркият и последователен представител на този стил е Клод Дебюси. Той избира за тема на своите произведения не събития или човешки характери, а природни картини и предмети, които могат да се съзерцават, да се усетят.
Пресъздавайки мимолетните си впечатления, Дебюси създава красива музика, която се отличава със съзерцателност и пасивност.
„Следобедът на един фавн“ (на френски: L'après-midi d'un faune) е поетична еклога на френския поет Стефан Маларме. Това е най-известното произведение, с което Маларме оставя следа във френския литературен символизъм.
Поемата на Маларме вдъхновява сънародника му композитора-импресионист Клод Дебюси да напише своята прочута прелюдия към „Следобедът на един фавн“, чието първо изпълнение е през 1894 г. По тази композиция на Дебюси, балетистът Вацлав Нижински поставя през 1912 г. едноименния балет.
Най-голям интерес към този концерт се очаква публиката да прояви към Кантата „Весна” („Пролет”) на Сергей Рахманинов. Това гениално произведение сравнително рядко се изпълнява, но притежава голям оптимистичен лирически патос, мъжка сила и вдъхновение. Композиторът инстинктивно е уловил духа на времето, обрисувайки го в музикални образи, пълни със страстен порив и изтънчен поетичен чар. Кантатата е написана е по стихотворението на Н. А. Некрасов „Зеленый шум”. Това заглавие на стихотворението е трудно преводимо на бълг. език, а Некрасов пише обяснителна записка по повод заглавието, обяснявайки, че с тези думи народът нарича пробуждането на природата през пролетта.
Премиерата се състояла в Москва на 11 март 1902г и имала голям успех сред публиката и критиката. През 1905г била изпълнена в Мариинския театър в Петербург със солист Фьодор Щаляпин.
Кантатата била отново високо оценена и на Рахманинов била присъдена специалната награда на името на Михаил Глинка.