Любопитно
Град Браила, 204 000 жители, 14 м надм. височина. В античността на това място даки, римляни, византийци са поддържали крепост, наричана Проилова или Прилобум. По-късно в полски документи градът е отбелязан с името Браила, а в турски – Ибраил или Ибраила. Историците приемат, че това име се е получило от името на местен жител Брае или Браилъ. В един испански източник от 1350г градът е отбелязан с името Драниго. В грамота на влашкия владетел Владислав Влайку от 1368г се споменала вече като Браила.
Визатийски историк от средновековието пише: "Прилабиум е тракийски град, най-известен търговски град в цяла Дакия". Баварецът Шилдбергер, пленен от турците след битката при Никопол през 1396г, сочи Браила като една от четирите румънски крепости заедно с Турну Северин и Гюргево. През 1831г в Браила е открито първото румънско училище, а през 1840г – първото търговско училище. В града творят писателите Михай Еминеско и Йон Лука Караджале. Като културен център градът има голямо значение и за нас, българите. На първи октомври 1869г Марин Дринов и Васил Стоянов създават Българското книжовно дружество, предтеча на Българската академия на науките. За това напомня паметната плоча, поставена на мястото, където е била сградата в двора на тогавашната българска църква. В дългия списък на вестниците и списанията, издаваме тук, са "Зорница", "Българска пчела", "Търговски", 'Михаил", "Възраждане", "Дунавска Зора", "Юнак", "Оса", "Хъш", "Хитър Петър", "Жаба", "Гражданин', "Български Лъв" и други.
През 1861г в Браила се открива най-уреденото в Румъния Българско училище. През 1872г се построява (осветена през 1882г) българска църква - известна на браилчани като "Бисерка Булгаряска" на ул. "Петър Майор", пресечка на ул. "Република".
Тук от 1869 до 1872г живее и твори Христо Ботев. Най-напред той постъпва в печатницата на калоферееца Димитър Паничков като словослагател на в."Дунавска зора", редактиран от Добри Войников-учител, публицист, режисьор, общественик, музикант. Тогава Ботев живее в чапъровия хан. Там се е намирала и знаменитата механа на Никола Странджата. На 2 юни 1954г тук имаше тържества по случай откриване паметник на разрушен, защото мястото му попадна в жилищен комплекс. Сега една плоча с надпис напомня къде е бил.
В Браила Ботев написва и печата най-хубавите си стихотворения във в. "Дума на българските емигранти"- "На прощаване", "Борба", "Елегия", "До моето първо либе", "Хайдути", "Пристанала". В градския музей има зала, която отразява дейността на Ботев. В нея са показани макети на хана на Чапърови, на кораба "Радецки" и др. Народният поет Иван Вазов прекарал в Браила няколко години - от 1880 до 1883 г., през които се ражда повестта му "Немили-недраги". Тогава е съществувало българското кафене "Стара планина". Според френския консул в Яш, една трета от населението на Браила били българи, дошли главно от Ямболско и Сливенско. Те били работници, градинари, хамали, но имало и заможни търговци като Тодор Миланович, подарил средства за училище в Свищов, което съществува и сега.
Тук, в Браила, където овчарите слизали от Карпатите, пеят баладите от песенника Киралина и в космополитния град се пеят градски песни, през 1867г световноизвестната Аделина Пати изнася шест последователни концерта в зала "Рали". Тогава Браила е и гнездо на българската възрожденска музикална култура. След „бандата” светци от 1864г тук се създават филхармонични общества-българското "хоро" и българо-румънското "Муза".
За Браила най силно думите на Светослав Молеров: "Ние всинца почитаме законите на земята, в която живеем, обичаме Румъния, която е отколешно наше убежище". След втората половина на XIX век градът се разраства все повече като пристанище - търговски и фабричен център, с пъстро по националност население. От 1870г той е свързан с железопътна линия с Букурещ. Речните воденици са изместени от валцови мелници. През 1895г се създава Румънското речно параходство, а през 1904г са пуснати първите в Румъния електрически трамваи. Браила е родно място на световно известния писател Панаит Истрати, талантливо е описал живота в града в края на XIX век. Роден е в квартала Комаровка на 11 август 1884г. По негов роман през 1962г в Браила бе заснет френско – румънският филм "Кодин". Издигнат е бюст на писателя, дело на баятеля Оскар Хан. Браила е голям промишлен център. Тук са: завода за тежко машиностроене "Прогресул", прокатния завод "Ламинарул", леярния завод за цимент за глюкоза, бира, мебели, кибрит. Корабостроителницата на Браила прозвежда големи морски и речни кораби, голяма част от които се изнасят за Китай и други страни. Целулозно-хартиеният комбинат преработва камъш от браилските блата и Дунавската делта. Камъшът се пренася по Дунав с малки шлепове-шалани. На базата на тази суровина се развива производството на целулозно влакно, картон, целофан, фурфорон, оцетна киселина, куфари, брикети, спирт и други.
Между забележителностите на Браила са паметниците на император Траян Август, църквата "Архангел Гавраил", гръцката църква от 1872г, със стъклопис, джамията от XVII век, парк "Киселов" (на името на руския генерал командвал войските, освободили Браила от турско иго). С трамвай може да се отиде до соленото езеро Лакул Серат, в което има лечебна вода и кал, намиращо се на 7км над града.
Яш е смятан от мнозина за културното "сърце" на "Старото царство" (т.е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава). Тук гръцкият авантюрист Яков Басилик основава училище и лутеранска църква между 1561 и 1563г. През 1643г първата печатна книга, публикувана в Молдова, е отпечатана от пресата на Василий Лупу. Той създава и училище — първото, в което гръцкият бил изместен от майчиния език. В яшката църква "Три светители" се съхраняват от 1641г мощите на Петка Българска.
Румънският град Яш (Iași) е известен като културната столица на страната. Градът е разположен в региона Молдавия (Moldavia). Яш е с население от около 309 000 човека. Яш е изпълнявал функцията на столица на Румъния за две години – от 1916 до 1918 година. Яш е седалище на област Яш. В града е основан първият румънски университет, както и първото инженерно училище. Градът е известен като университетски град, тъй като в него учат над седемдесет хиляди студенти.
В града е разположен най-старият театър в страната – националният театър, носещ името на Василе Александри (Vasile Alecsandri). Тук се намира и сградата на Операта, както и на молдовската филхармония. В града е разположена най-старата ботаническа градина в страната, както и библиотеката на университета, отново най-старата в страната.
Археологически проучвания свидетелстват за наличието на човешки общности на сегашната територията на града още от праисторическата епоха. За първи път името на град Яш се споменава в писмен документ за търговски привилегии, предоставени от молдовския княз Александру чел Бун (Alexandru cel Bun) на полски търговци в началото на петнадесети век.
През 1564 година княз Александру Лапуснеану (Alexandru Lapusneanu) премества молдовската столица в град Яш. По това време са основани училище и лутеранска църква. През 1640 година е създадено първото училище, в което се преподава на румънски, а не на гръцки език.
През 1513 година градът е опожарен и сринат от татарите. Следва превземане на града от османските войски през 1513 година. През 1686 година градът е превзет от руските руския имперски войски. Нещастията продължават да се стоварват върху жителите на град Яш и през 1734 година в него избухва епидемия от чума.
През 1792 година била завършена шестата руско-турска война с подписването на мира в Яш. През 1822 година градът е превзет и опожарен от турци, а през 1844 година е опожарен.
Градът е столица на Молдова, но заедно с Букурещ (Bucharest) са столици на обединените княжества Влашко (Wallachia )и Молдова. През 1862 година Съюзът на двете княжества става известен с името Румъния. Столицата на страната е Букурещ. По време на Първата световна война, Яш отново е станал столица в продължение на две години.
В Яш от шестнадесети век има силно присъствие на еврейска общност. В средата на деветнадесети век една трета от населението на града е от еврейски произход. В периода след Втората Световна война в града живеят над тридесет и осем хилди евреи. Днес в града има много малко евреи, но има две действащи синагоги, едната от които – Великата Синагога, е най-старата оцеляла синагога в цялата страна.
По време на войната в Яш е избита една трета от еврейското население – само за времето от двадесет и девети юни до шести юли 1941 година. Били са убити над тринадесет хиляди човека, много са били депортирани. Над пет хиляди евреи са били качени на така наречените влакове на смъртта, които са били със запечатани вагони. Влаковете са пътували из страната в най-горещите летни дни, като пътниците са умирали бавно от глад, жажда и инфекции. През 1944 година силите на съветските войски настъпват и градът е частично разрушен. Градът е превзет от съветските войски.
По време на Втората световна война и на комунистическия режим много исторически сгради в центъра на стария град са били разрушени.
Сред впечатляващите сгради в Яш са сградата на университета Александру Йоан Куза (Alexandru Ioan Cuza), построена през 1897 година, както и катедралата на града, построена с ренесансови и барокови елементи. Манастирът Голия (Golia) от 1564 година впечатлява с оцелелите си византийски фрески и монументалната си конструкция.
Музеи, паркове и паметници на еврейския народ – е в основата на Кишинев "ekskursionki". Сред музеите могат да бъдат препоръчани за посещение на музей по археология и история, която показва много артефакти, открити при разкопки в Стария Orhei, оръжия от съветската епоха, и там е огромна диорама, посветена на Великата отечествена война.
Преди да влезе в музея можете да видите скандалната скулптурна композиция "Ромул, Рем и вълчицата" – символ за молдовци и тежък доказателства от римски произход.
Пушкин музей се намира в къщата на руски търговец, В Наумова, където поетът е прекарал три години (1820-1823) на своите бесарабските връзки. Той е тук, видях светлината на поемата "Затворникът от Кавказ", поемата "цигани", "Черно Шал", първата част на "Евгений Онегин". Перлата на Музея на Етнография и природата – възстановеният мамут скелет, намерен в района на изделия от каучук през 1966 година.Музеят на пластичните изкуства показва произведения на съвременното молдовски и румънски художници, както и средновековни артефакти – икони, декоративни елементи, домакински съдове.
От съвременните забележителности стои Триумфалната арка, статуята на Стефан Велики, сградата на правителството и парламента, православната катедрала.
Кишинев има богата еврейска история: в началото на 20-ти век, евреи около 35% от населението на града. От това време остана синагога, Йешива, паметник на паметта на еврейското гето и еврейско гробище и паметник, посветен на трагичния погром през 1903г.
Глътка свеж въздух може да бъде на 23 паркове на Молдова капитал – името на Щефан чел Маре, Riskani, Розовата долина и на Valley Mills, Arboretum, La „Извор“ (тук, за три естествени езера) и площада на катедралата.
В допълнение, Кишинев е отправната точка в най-известните обиколка на вино в Молдова.
Прочети още
Скрий текста
-51%
-41%
-50%
-56%
-50%
-20%
Мариус Куркински
Мъжко портмоне
-30%
Масаж на цяло тяло
-63%
За зъбите
Найджъл Кенеди
