На 28 февруари 2013 година "Турандот" се завърна с голям успех на сцената на Опера Стара Загора - след 23 години. Спектакълът на режисьора Нина Найденова носи посланието: Спри преди върха и се огледай в чувствата си. Ако там няма ЛЮБОВ – върни се и я намери! На 31 октомври в ролята на Принцеса Турандот – невероятната Елена Баръмова. Принц Калаф – младият и талантлив солист на Държавна опера Стара Загора Борис Тасков. В образа на Лиу на сцената ще видите любимата солистка на публиката Русалина Мочукова, още и Александър Марулев, Ивайло Йовчев, Марк Флауър, Иван Кабамитов, Георги Динев. Диригент – Маестро Диан Чобанов. Оркестър, хор и балет на Държавна опера - Стара Загора - прекрасен състав, който ще ви пренесе в магичен свят на музика и зрелищност. Сценограф Борис Стойнов, художник костюми Цветанка Петкова - Стойнова, хореограф Боряна Сечанова, диригент на хора Младен Станев, концертмайстор Паулина Колева.
Последната опера на Пучини "Турандот" е считана за един от последните шедьоври в италианската и световна оперна литература. Тази недовършена творба на маестрото се определя като върхово постижение в музиката на миналия век.
След завършването на триптиха – "Мантията", "Сестра Анжелика" и "Джани Скики" през 1919г, Пучини търси сюжет за нова опера.Въпреки, че е вече 60-годишен, той гори от желание да пише нови опери. Легендата за жестоката китайска принцеса, която погубва претендентите за ръката й,се появява за първи път през 1712г в един сборник на Франсоа Пети дьо ла Кроа, озаглавен "Хиляда и една нощ". Много автори са писали по тази легенда. Интересно е, че първото произведение, вдъхновено от този сюжет, е една друга музикална творба - "Принцесата от Китай" (1729г) - комична опера, написана от Льосаж д, Орневал. Произведение, което не е оставило значителна следа в музикалната литература. Едва след това се появява пиесата на Карло Гоци. Неговата "Турандот", написана блестящо, е четвъртата от поредицата "Театрални басни". Това е пиеса в 5 действия, много близка до разказа на Франсоа Пети.
Легендата за Турандот пленява и самия Гьоте, който е гледал много представления на пиесата на Гоци във Венеция.Той вписва "Турандот" в репертоара на новия Национален германски театър, който правят заедно с Шилер във Ваймар. През 1830г Шилер прави немска адаптация на пиесата на Карло Гоци, като чувствително променя характера на героите. Тази пиеса, която още на следващата година е поставена на сцена, почти веднага е преведена на италиански от Андреа Мафеи. И точно този превод чете Пучини, преди да се задълбочи върху пиесата на Гоци, която му предлагат неговите либретисти. Така че Карло Гоци не е единствения източник на неговото вдъхновение.
Авторите на либретото Ренато Симони и Джузепе Адами ползват освен пиесата на Карло Гоци и тази на Шилер. В края на 1920г Пучини получава първо действие и започва да работи. Проучва записи на китайска музика в Британския музей, запознава се с автентични инструменти. Четири години работи въпреки тежкото си здравословно състояние. Умората е толкова голяма, че един ден Пучини дори изрича пророчески: "Операта ще бъде изпълнена недовършена и някой ще излезе на сцената да каже: "На това място Маестрото умря…"
След трудна операция Пучини умира от сърдечен удар на 29 ноември 1924г.
Премиерата на "Турандот", предвидена за пролетта на 1925г се отлага и осъществява година по-късно – на 25 април 1926г в Ла Скала. Дирижира Артуро Тосканини. Стигайки до мястото, където умира Лиу, последната страница в партитурата, завършена и оркестрирана от ръката на Пучини, диригентът оставя палката, обръща се към публиката и казва: "Тук свършва написаното от Маестрото. На това място той умря…". Осветлението на сцената загасва, в залата цари дълбоко мълчание, докато завесата бавно се спуска. След което се чуват възгласи: "Да живее Пучини!"
Едва на втората премиера операта е представена с новия финал, композиран от ученика на Пучини Франко Алфано, направен по скици на автора. Първата премиера на операта Турандот на сцената на Старозагорската опера се е състояла на 7 март 1990г с режисьор Пламен Карталов и диригент Димитър Димитров.Това всъщност е и единствената постановка на тази творба на Пучини до този момент.