"Набуко"
В тази опера, пропита от атмосферата на библейския епос и изпълнена със завладяващ патос за свобода, същинският герой е Народът. Красиви и вълнуващи гласове и хорови изпълнения. "Лети мисъл на златни крила" - в този запленяващ спектакъл на Държавна опера Стара Загора!
Под диригентската палка на маестро Лучано ди Мартино в концерта-спектакъл ще се представят: Баясгалан Дашнян - гост, баритонът Иван Кабамитов, великолепен изпълнител, носител на награди от наши и международни конкурси като Набуко, за първи път в ролята на Фенена ще слушаме оперната прима Офелия Христова, тенорът Милко Михайлов ще пее партията на Измаел, а Александър Марулев, ще представи внушителния и разтърсващ Закария. Ще вземат участие и солистите Борис Тасков, Петър Кунев и Камелия Стойчева.
Съдържание
Първо действие: Йерусалим
В Храма на Йерусалим
Евреите са победени и Набуко се готви да влезе в Йерусалим. Върховният свещеник Захария дава кураж на хората си да не се отчайват, а да се уповават на Бог (D’Egitto là su i lidi). Те все още имат шанс да уговорят мир, защото имат за заложница Фенена, по-младата дъщеря на Набуко (Come notte a sol fulgente). Захария поверява Фенена на Измаил, племенник на царя на Йерусалим и бивш пратеник във Вавилон. През времето когато той е пребивавал там е бил спасен от затвора от Фенена, в която е влюбен. Двамата тайно се обичат. Заради това, когато остават насаме, той я увещава да избяга и да не рискува живота си. В това време в храма нахлува по-голямата дъщеря на Набуко - Абигайл - придружавана от войници. Тя също е влюбена в Измаил. Откривайки го заедно със сестра си, Абигайл го заплашва - ако той не изостави Фенена, то тя ще я обвини в измяна към Вавилон. Пристига и самият Набуко (Viva Nabucco). Захария му се противопоставя, заплашвайки да убие Фенена с нож. Измаил се намесва за да я спаси. В отговор на дързостта на свещеника Набуко нарежда да разрушат храма, а евреите проклинат Измаил като предател за това, че защитава живота на една не-еврейка.
Второ действие: Неверникът
Сцена 1: Дворецът на Вавилон
Набуко е далеч по военни дела и е оставил Фенена за регент. Абигайл се дразни от това, че той е оставил по-малката си дъщеря да управлява и е пренебрегнал нея. На всичко отгоре Фенена е получила и Измаил. Ровейки се в царските документи Абигайл намира папирус доказващ, че тя не е истинска дъщеря на Набуко, а робиня (Anch’io dischiuso un giorno). Върховния жрец на Баал, придружен от маговете донасят на Абигайл новината, че Фенена е освободила пленените евреи. Не им се харесва факта, че Фенена залита към чужда вяра, защото по този начин ще загубят властта си. Те и предлагат да пуснат слух, че Набуко е умрял в битка, да затворят Фенена и да поставят Абигайл на трона. Абигайл е доволна от замисъла. Така тя ще може да отмъсти на “сестра” си за това, че и е отнела царството и Измаил.
(Salgo già del trono aurato)
Сцена 2: Зала в двореца на Вавилон
Захария очаква Фенена. Тя се е покръстила в еврейската религия, за да може да спаси Измаил, който е бил заплашен със смърт заради предателството си. Спасявайки, обаче една еврейка, той не е извършил предателство. Обявено е, че царя на Вавилон е мъртъв и Абигайл и висшите жреци на Баал изискват короната от Фенена. Неочаквано се появява Набуко подигравайки се както на еврейския бог така и на Баал, които смята че е победил. Той провъзгласява себе си за бог. Когато Захария му се противопоставя, Набуко нарежда да убият всички евреи. Фенена заявява, че ще сподели съдбата им, защото вече е една от тях. Набуко продължава да твърди, че вече не е цар а бог (Non son piu re, son dio), Набуко е ударен от мълния и губи разсъдъка си. Короната пада от главата му и в суматохата е заграбена от Абигайл.
Трето действие: Предсказанието
Сцена 1: Висящите градини на Вавилон
Върховния жрец на Баал дава на Абигайл да подпише декрет за смъртта на евреите и Фенена. Тя обаче не иска да цапа ръцете си с кръв и изнудва Набуко, който е със замъглен разсъдък и незнае какво прави да подпише документа. Той обаче в моменти на проблясък иска Фенена да бъде пощадена. Заявява на Абигайл, че тя не му е истинска дъщеря, а робиня. Това ядосва Абигайл и тя демонстративно унищожава документа свидетелстващ за нейният истински произход. Разбирайки, че сега е затворник Набуко пада на колене и се моли за живота на дъщеря се Фенена. Абигайл тържествува. Робинята е сега господарка.
Сцена 2: Бреговете на река Ефрат
Евреите копнеят за родината си (Va pensiero, sull’ali dorate). Захария отново ги призовава да имат вяра. Бог ще разруши Вавилон.
Четвърто действие: Разрушеният идол
Сцена 1: Двореца на Вавилон
Набуко се събужда с възстановен разум и сили. Той вижда през прозореца на килията си Фенена и евреите, водени на смърт. Молейки прошка от Бога, той обещава, че ще построи на ново храма в Йерусалим и ще следва истинската вяра (Dio di Giuda). Като в отговор на молбата му пристигат негови верни войници и го измъкват от килията му. Той тръгва да накаже предателите и да спаси Фенена и евреите от смърт (O prodi miei, seguitemi).
Сцена 2: Висящите градини на Вавилон
Докато евреите и Фенена се приготвят за смъртта си (O dischius’è il firmamento) на жертвения олтар на Баал, Набуко пристига с меч в ръка. По негова команда идола на Баал е разрушен на парчета. Набуко освобождава евреите и им казва, че ще издигне нов храм на техният бог. Пристига Абигайл. Виждайки събитията тя е погълнала отрова и е дошла да иска прошка от Фенена преди смъртта си. Захария провъзгласява Набуко за слуга на Господ и цар на царете.
"Крал за един ден"
Държавна опера - Стара Загора ще представи комичната опера на Джузепе Верди "Крал за един ден", либрето - Феличе Романи по пиесата Le faux Stanislas от Alexandre-Vincent Pineux-Duval. Режисьор на "Крал за един ден" е Петко Бонев, директор на Държавна опера - Стара Загора, музикалното ръководство е на Стефан Линев, диригент Здравко Лазаров, хореография - Алида Бонева. Оригиналната сценография е на Борис Стойнов, а атрактивните костюми са проект на Цветанка Петкова-Стойнова, хормайстор Младен Станев, концертмайстор Паулина Колева. Три състава солисти ще се изявят в премиерните дни 23, 24 и 28 януари в постановките на "Крал за един ден". На сцената ще видите както познатите имена от състава на старозагорската опера – Елена Баръмова, Даниела Дякова, Офелия Христова, Русалина Мочукова, Анна Дитри, Деси Стефанова, Иван Кабамитов, Евгений Арабаджиев, Марк Фаулър, Милко Михайлов, Ивайло Йовчев и др, още и младите таланти Димитър Райков, Август Методиев, Костадин Мечков и утвърдени имена като Крум Гълъбов и Диан Георгиев.
...Годината е 1733-та, а мястото - дворецът на барон Келбар близо до Брест, Франция. Полският монарх Крал Станислав Лешчински, историческа фигура по време на Войната за престол, загубва трона си след саксонското нашествие в битката при Полтава през 1709г. През 1733г той се връща на власт, но през 1736г отново е детрониран и изпратен на заточение във Франция.
Действието в операта се развива през 1733г, когато Станислав се връща в Полша, а оставя френския офицер, кавалера Белфиоре да го представя във Франция. Белфиоре се озовава почетен гост на двойна сватба в дома на Барон Келбар. Мнимият Крал се възползва всячески от новопридобитата си власт, включително приема и ролята на сватовник, обърквайки плановете за уредените бракове. Но пък накрая триумфира истинската любов - между Кавалер Белфиоре и Маркизата на Поджо и между Жулиета от Келбар (дъщеря на Барона) и Едоардо (племенник на Ла Рока – ковчежник от Бретан).
Операта е поставена за първи път на 5 септември 1840г в Миланската Ла Скала със заглавие "Мнимият Станислав". В началото на юни същата година младата съпруга на Верди заболява от остър енцефалит и умира на 26 години. Две години по-рано, през 1838г смъртта е отнела малката му дъщеричка Вирджиния, а малко след нея (точно преди премиерата на първата му опера "Оберто") и синът Инджинио. Премиерата на "Мнимият Станислав" претърпява неуспех. Верди, сломен от своята голяма лична трагедия и провала на операта, прекъсва договор с импресариото си Франческо Мерели и се заклева да не напише повече нито една нота повече...
Само пет години по-късно (1845г), играна във Венеция, операта "Мнимият Станислав" има чудесен прием. Играе се през 1846г в Рим и в Неапол. С изключително красива музика, интересни ходове на Любовта, чудесни ансамбли и възможно най-щастливият край – втората опера на младия Верди е един приказен калейдоскоп, в който всички "цветни стъкълца" (героите) намират своето точно и хармонично място.