"Мадам Бътерфлай"
Без Голямата Мечта животът няма смисъл. Чест. Самоубийство. Мечтата се оказва само една илюзия. Държавна опера-Стара Загора представя най-новата си постановка на голяма сцена – „Мадам Бътерфлай“ на 2 октомври от 19:00ч.
Диригент Лучано ди Мартино, режисьор Нина Найденова, сценограф Борис Стойнов, художник на костюми Цветанка Петкова – Стойнова, хореограф Боряна Сечанова, хормайстор Младен Станев, концертмайстор Паулина Колева, асистент-режисьори Славчо Николов, Пенка Александрова.
Солисти Таня Иванова, Петя Цонева, Нели Нечева, Симоне Анджиппи, Иван Кабамитов, Ивайло Йовчев, Денис Иванов, Александър Марулев. Участват още Хор, оркестър и балет на Държавна опера Стара Загора
На 20 септември тази година Държавна опера Стара Загора откри своя нов Сезон 2013/2014г с най-новия си спектакъл - операта "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини, а на 2 октомври е втората й премиера.
Този спектакъл е създаден през 2005 за откриването на Фестивала за оперно и балетно изкуство /ФОБИ/, на малката сцена на драматичен театър „Гео Милев“, от режисьора Нина Найденова, сценографа Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Стойнова, хореограф Боряна Сечанова, диригент Божидар Бонев.
Участвали са певците Линка Стоянова, Мартин Илиев, Антон Радев, Георги Динев, Петя Цонева и др. През сезон 2005/2006, по покана на Columbia Artist Management, представлението е играно в над 15 щата на САЩ. За гастрола на постановката има положителни критики и възторжени отзиви от американската преса и публика. С малко прекъсване между 2010 и 2012, представлението не слиза от Старозагорска сцена в продължение на 6 сезона като се радва на изключителен зрителски интерес.
"Какво ни дава или взема Мечтата – тази Голямата, Житейската е въпрос на дълги дискусии и философски убеждения. Като автор на това представление, искам да реабилитирам смисъла на Голямата Мечта за един човешки живот.
Не защото собствения ми носталгичен поглед е отправен към отминалото романтично време, изпълнено с вълнения, въздишки и чувства, стигащи до саможертва, породени от голямата любов, която днес, като че ли липсва. Не защото повечето революционни открития в науката, както и творчески достижения са били плод на една мечта. Мотивите ми са много по-обикновени, дори практични и касаят собственото Его и Смелост. Егото да призная, че мога, искам и имам Голяма Мечта и Смелост да я визуализирам, преследвам, реализирам, приемайки риска от разочарованието, ако не успея. Помогна ми Бътерфлай." – думи на Нина Найденова – режисьор на спектакъла.
На 10 октомври, точно в деня, когато е роден великия Джузепе Верди, божествената музика на неговата "Травиата" ще изпълни залата на Държавна опера-Стара Загора. Тази истинска история за Любовта отново ще докосне сърцата ни , защото трябва да чувстваме и обичаме!
В ролята на красивата куртизанка Виолета Валери ще се представи очарователното сопрано Яница Нешева, в ролята на Алфред ще слушаме Марк Фаулър. Дебют в този спектакъл ще направи Здравко Лазаров , който ще има удоволствието да дирижира "Операта на оперите".
Изключително е присъствието на хора, оркестъра и балета на Държавна опера Стара Загора в тези постановки! Състав, заради който идват режисьори от чужбина, най-добрите диригенти и постановъчни екипи. Очакваме Вас, най-добрата публика, която ще превърне тези вечери в истински празник на музиката на Великият Маестро Джузепе Верди.
Травиата
Опера от Джузепе Верди, Либрето Франческо Пиаве
"Само мъжете имат силата никога да не прощават"
"И когато Бог разреши на куртизанката да се влюби, тази любов, която отначало изглежда като прошка, почти винаги се превръща за нея в наказание. Няма опрощаване на греховете без възмездие. Когато една жена има минало, за което се упреква, и се почувства изведнъж завладяна от дълбока, искрена, непреодолима любов, на каквато никога не се е смятала за способна, когато жената е признала тази любов, тогава любимият господства напълно над нея. Колко силен се чувства той, че има право жестоко да и каже:" Вие не вършите нищо повече от любов, отколкото сте вършили за пари."
"Дамата с камелиите" е произведението, с което Александър Дюма – син остава в световната литература. Той написва този роман на 24-годишна възраст, поставянето му на сцена има изключителен успех, а популярността на Дюма-син достига своя връх. Както и самият автор споделя – "това е една изключителна история" . Защото е истинска!
През 1844 година младият Дюма се запознава в операта с двадесетгодишната Алфонсин Плеси, известна като Мари Дюплеси. По това време тя вече е популярна и предпочитана компаньонка в Париж. Писателят се влюбва в нея, но чувствата му са противоречиви – трудно му е да дели Мари, която не иска да се откаже от начина си на живот. Тя обичала Дюма, но обичала и парите, които и носели останалите любовници. Не можела да се откаже нито от него, нито от тях. Хванат в капана на своите чувства Дюма едновременно я ненавиждал и обожавал. Искал да я забрави, но само два дни без нея му се стрували цяла вечност. В един момент той решил, че честта му е по-скъпа от любовта, и трябва да се раздели с нея, изпращайки й кратко писмо: "Скъпа ми Мари, не съм нито достатъчно богат, за да ви обичам, както бих желал, нито достатъчно беден, за да бъда обичан, както бихте желали вие. Затова нека забравим и двамата – вие едно име, което навярно ви е безразлично, аз – едно щастие, което е за мен невъзможно."
Той не успал да забрави Дамата с камелиите, нито тя него. Три години след запознанството им Мари умира от туберкулоза. Мисълта за смъртта й покрусила Дюма. За да запечата образа й, той се изолирал от хората, затворил се в дома си и за по-малко от месец написал "Дамата с камелиите". Надявал се, чрез творбата си да изкупи вината си към нея, както и да се раздели с угризенията си. Образът на куртизанката Маргьорит Готие, който Дюма-син създава, е обаятелен и привлекателен. Тя си позволява „лукса" да се влюби истински. Едновременно романтични и драматични са отношенията й с младия Арман. Любовта им е невъзможна и обречена, защото се сблъсква с порядките на обществото, с прагматичността и реалността.
История на създаването на операта
Верди се запознава с нашумелия роман на Александър Дюма–син още през 1848г, когато е отпечатан. Веднага у него се появява мисълта да напише опера върху този сюжет. А когато през 1852г композиторът вижда в Париж преработения в драма роман "Дамата с камелиите", той възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Естествено съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид, променени са имената, дори и заглавието – Травиата (Заблудената, Безпътната).
Премиерата на операта се е състояла на 6 март 1853г във Венеция и е образец в историята на колосалните провали. В едно писмо от 7 март с.г. Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: "Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя или на певците, ще отсъди времето." Причината за този провал не е нито в музиката, нито в либретото. За съжаление, певците не са се оказали на нивото на прекрасната Вердиева творба. Но като един мъдър човек Верди дори не търси причините за този провал. Той просто оставя на времето да се произнесе. И времето отсъжда! Скоро операта Травиата става най-популярната опера на Верди. Камелиите се превръщат в най-модните цветя на епохата и остават такива чак до края на 19 век. Един букет от тях струвал 250 франка – внушителна за времето си сума. Постепенно славата на камелиите намаляла, но не и на операта. Травиата се играе във всички театри по света и до днес, почти 160 години след създаването й.Прав е бил Дюма, който след като слуша Травиата казва: "След петдесет години никой не би си спомнил за моята "Дама с камелиите", но Верди я обезсмърти.
Травиата е била една от първите опери, изнесени от Оперната дружба в България. Премиерата се е състояла през 1910 година под диригентството на Тодор Хаджиев. Режисьор е бил К.И. Михайлов- Стоян.
Първото представление на операта Травиата в Стара Загора е било на 30 юни 1928 година с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл. Следват премиери през 1944г и 1946 и 1953 с диригент Ромео Райчев, през 1974г с диригент Веселин Ненов и режисьор Георги Петров, на 1 октомври 1987г е премиерата на Травиата с диригент Божидар Бонев и режисьор Болеслав Янковски, на 2 април 1992г диригент-постановчик е Димитър Димитров, а режисьор – Евгения Раева, и последната досега - през 2000г- с режисьор Нина Найденова и диригент Божидар Бонев.
-20%
Камен Донев
