Режисурата и хореографията по Мариус Петипа и Лев Иванов е на Силвия Томова, ръководител на балета на Държавна опера - Стара Загора, сценография и костюми Денис Иванов, консултант и изпълнител костюми Първолета Чавдарова-Летиция, репетитори Веса Тонова, Алида Бонева, Пенка Димитрова, Станко Танев, солисти Анелия Димитрова, Веса Тонова, Весела Василева, Даниел Тичков, Емил Йорданов, Павел Кирчев, Стоян Фъртунов, Ивайло Янев, Станко Танев, Златомир Колев и др.
Силвия Томова, ръководител на балета на Държавна опера-Стара Загора:
"Изключителна задача, предизвикателство за мене и за нашата балетна трупа - нова, млада и чудесна! Тази постановка е моят синтез, откровение и размишление върху "Лебедово езеро". Чрез режисурата искам да покажа колко важно е човек да има учител, да разбере, че свободата е лична, но и социална, свобода на действието, словото, жеста, мисълта. Зигфрид е човекът, стремящ се към съвършенството, към изкуството, духовното!
Одета е красотата, изкуството, женствеността, добротата, смирението, чистотата, саможертвата, Великата Любов!
Одилия е виртуален образ - илюзията, в която живеем, коварството, лицемерието, жената-змия, котка, хищник, страстта, замисимостта, заблудата, лъжата!
Ротбарт е онази Велика сила, винаги двуполюсна, материална и духовна, отрицателна и положителна! Тя ни владее и с нея трябва да влезем в съприкосновение, битка, за да я разберем и да балансираме и хармонизираме себе си!
Така ще "прелетим" на другия бряг на езерото, така ще изградим онзи мост, така нужен на всеки творец, на всеки хомо-сапиенс, за да стане истински човек, а не духовен пигмей!
"Лебедово езеро" е най-сложният, труден, тежък и красив балет в живота ми на балерина! Той е онова, което Гьоте казва нам:
Умри и възкръсни!
Докато не постигнеш това
Ти само един мрачен гост си
На тъмната земя!!!!"
Денис Иванов и мечтата "Лебедово езеро":
… "Лебедово езеро" е перлата на балета и е цел на всеки уважаващ себе си театър и балетна трупа… За мен, като творец, личната покана на примадоната на Националния балет - Силвия Томова, за цялостната визуализация на спектакъла - сценография, костюми, лайт-дизайн и пр. е мечта, която дори не съм и имал…
За мен - зрителя Денис Иванов, безсмъртната творба на един от любимите ми композитори П.И.Чайковски е спектакъл, до болка познат, обичан и изследван с години и е много личен, защото го свързвам с моята страст и възхита по великата Майя Плисецкая и прекрасната филмирана адаптация на Большой театр от 1957 г.
За мен - художника и твореца Денис Иванов, обаче, "Лебедово езеро" е нещо по-различно…
Още със самото начало на работата ми над представлението си дадох сметка, че не желая да повторя онова, което "правят всички" вече близо двеста години… За мен създаването на една "уж подобрена" реплика на спектаклите по света е безинтересно и скучно…
За мен беше интересно да уловя себе си в тази приказка и да изследвам въздействието, което получавам от това произведение, за да успея да "облека" спектакъла с внушенията и усещанията на моя вътрешен свят и така да превърна познатия до болка спектакъл в едно ново, модерно представление, решено с всички актуални средства на съвременната сценография и сценична техника и възможности. .."
История на постановките:
Премиерата на балета "Лебедово езеро" от Пьотр Илич Чайковски се е състояла на 4 март 1877г на сцената на Болшой театър в Москва. Оригиналната хореография е на Юлиус Резингер, но постановката претърпява неуспех. На 15 януари 1895г в Мариинския театър в Петербург е представен отново целият спектакъл. Хореографията този път е на Мариус Петипа и на Лев Иванов. Тази версия се утвърждава като класическата за произведението. Тя е в основата на повечето последващи постановки на "Лебедово езеро" и до днес. Ролите на Одета и Одилия обикновено се изпълняват от една и съща балерина и това се смята за една от най-тежките балетни роли.
Съдържание:
Сюжетът е по мотиви от старинна немска легенда за прекрасна девойка, превърната в бял лебед. В четирите действия на балета се редуват реални и фантастични картини.
Празнувайки своето пълнолетие в парка на двореца, принц Зигфрид се весели с приятели. Прелитащо над парка ято лебеди го привлича след себе си. Той отива в гората и там, на брега на езерото, сред лебедите принцът вижда танцуващата на лунна светлина Одета. Одета е омагьосана от злия магьосник Ротбарт и е с човешки облик през нощта, но се превръща в лебед през деня. Денем тя е царицата-лебед и има корона на главата. Покорен от нейната красота и потресен от разказа ѝ, Зигфрид се кълне на Одета във вечна любов.
На бала в замъка, по волята на Кралицата - майката на Зигфрид - той трябва да си избере жена. Но принцът е равнодушен към всички присъстващи, докато не се появява Одилия - дъщерята на Ротбарт, която магьосникът е преобразил да изглежда точно като Одета. Зигфрид я мисли за Одета и изборът му пада върху нея. Разбирайки скоро каква грешка е направил, Зигфрид отива при езерото и моли Одета за прошка, но не я получава. Издърпвайки короната от главата на Одета, Зигфрид предизвиква Ротбарт.
Има няколко версии на финала. В приказката, бурните вълни на разбушувалото се езеро поглъщат Одета и Зигфрид. В друг вариант на сюжета Ротбарт предизвиква вълните. В руската версия, Зигфрид влиза в бой с Ротбарт и го побеждава.
Проклятието е премахнато, лебедите се превръщат в прекрасни девойки, а Зигфрид и Одета са щастливи. Според друга версия, Одета изчезва в езерото и Зигфрид я последва. Те се събират в смъртта, а злият Ротбарт е унищожен. Девойките-лебеди са вече с човешки облик.