Олеся Пантикина поставя култовата танцова драма по оригиналната хореография на Маргарита Арнаудова. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите - на Ана-Мария Токаджиева, по оригиналните идеи на Мария Трендафилова. В главните роли ще танцуват Анелия Димитрова, Веса Тонова, Фиорди Лоха, Станко Танев и Ивайло Янев.
В "Нестинарка" участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера - Стара Загора, в която танцуват артисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Тайван и Южна Корея, както и децата от ДЮСОБ "Маргаритки" и представители на Прабългарската школа за оцеляване "Бага-Тур".
"Нестинарка" е първото голямо българско балетно заглавие, което влиза в репертоара на международната трупа на балета на Старозагорска опера. Заслугата легендарният спектакъл, поставен в тази т. нар. "голяма версия" в Софийската опера от 1986г, да се възстанови в Стара Загора е на Силвия Томова, артистичен директор на балетната трупа.
Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-а годишнина от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.
"Възраждането на спектакъл като "Нестинарка" е много голям проект. Той е решен полифонично, участва огромен ансамбъл и изисква изключителни солисти. Възстановката му е много сложна работа, а и аз гледам на нея наистина като възстановка на оригинала, а не като възможност за собствена творческа изява. Свела съм моята намеса до абсолютния минимум." - казва Олеся Пантикина, хореограф на спектакъла и дъщеря на Маргарита Арнаудова.
"Нестинарка" е първата творба на Марин Големинов, поставена на сцената на Старозагорска опера през 1967г, с хореография и постановка Нина Кираджиева (гост), диригент Веселин Ненов и художници Нева и Никола Тузсузови (гости). Следващата премиера е на 20 Септември 2005г, с хореография, постановка и режисура на Петър Луканов (гост) и художник Иван Савов (гост).
Осем са самостоятелните балетни спектакли, поставени от Маргарита Арнаудова на сцената на Старозагорска опера, нейна е и хореографията в операта "Таис" от Масне.
"Нестинарка" на Държавна опера - Стара Загора в XXI век е забележително събитие - за града, за България, за света. Всяко движение и жест, изваяни от Маргарита Арнаудова преди 30 години, са толкова модерни и днес. Този балет, тази танцова драма би имала огромен успех по цялото земно кълбо, където и да бъде поставена. Особено в XXI век. Той, казват, е векът на духовността. Индустриалната революция е избухнала, техническата революция е победила.
"Борбата?! Тя се води в човешката душа и когато изкуството разказва с най-категоричния език на света за тази борба, всички разбират за какво иде реч. Страстите в човешката душа!"
"И след 78 години от своето създаване, "Нестинарка" съхранява своето модерно начало, здраво втъкано в творбата на българския композитор. Положена на основите на експресията, танцовата драма разкрива двуначалието на българската душа - езичеството и християнството. Извикана за нов живот, хореографията, създадена приживе от голямата Маргарита Арнаудова, възкръсна на сцената на Старозагорската опера. Музиката сякаш е изведена от дълбините на времето от композитора с образната тъкан и пластичност, постигнати от човешкото тяло. Постановката на сцената на Старозагорската опера е доказателство колко силна и завладяваща може да бъде една сценична творба, когато вземаш от друг образен свят най-силното, най-яркото, използвайки възможностите на човешкото тяло да постигне границите на финеса в своите движения или гротеската като друг език в пластичния изказ на същото това човешко тяло." (Донка Йотова, в. "Национална бизнес поща")
Сюжетът на Нестинарка е чудна смесица от староезически представи и по-нови християнски преживявания. Върху широката основа на народния обичай се развива личната драма на главната героиня Демна. Действието се развива в едно нестинарско село в Странджа и село в югозападна България.
Първо действие
Пролог: Демна е изпълнена с трепетно очакване. Днес е денят на св.св. Константин и Елена. Тя за първи път в живота си ще играе върху огъня в чест на св. Константин, на когото се е обрекла.
Първа картина: Демна излиза сред нивите, опиянена от радостно чувство. Не забелязва приближилия се момък. Другоселецът Найден, който отива в нестинарското село да наблюдава игрите върху огъня, изненадващо застава на пътя й. Между тях пламват чувства. Разделят се след като Найден изтръгва от нея обещание да му пристане.
Втора картина: Светилището. Старейшините - Старецът нестинар и Струна изнасят иконата на св. Константин от мястото, в което тя се е съхранявала в нощта преди празника и я понасят към оброчището. Демна в унес пристъпва след иконата.
Трета картина: Шествието. Шествие от нестинари съпровожда иконата до мястото на игрите, където ги чака разпалената жарава. Найден е ням свидетел на странното зрелище. Старецът обикаля огъня в молитва към св. Константин за закрила от бедствие и плодородие. Струна раздухва тлеещите въглени.
Четвърта картина: Танц върху огъня. Струна като трескава нагазва в жаравата. След нея една по една са "прихванати" другите нестинарки. Развихря се екзалтиран нестинарски танц върху огъня. Демна усеща в тялото си непознати сили и се хвърля в огнения харман. Смаян Найден мисли, че тя ще изгори, разбутва навалицата и я грабва от огъня.
Интермедия без музика.
Любовта на Демна и Найден става все по-силна. Демна е пристанала на Найден и той я води вкъщи.
Второ действие
Пета картина: Жътва в селото на Найден. Найден води невестата си към родния си дом през житните ниви.
Шеста картина: Селото на Найден. Майката на Найден и цялото село се струпва да посрещне младоженците. Всички са любопитни да видят булката. Неочаквано се появява Струна, за да й напомни за обета й към св. Константин, който тя е престъпила. Злите езици на клюката не закъсняват - булката е магьосница - нестинарка.
Седма картина: Домът на Найден и Демна. Демна е сама. Клюката е отровила сърцето на Найден. Когато се връща вкъщи той е пиян и гневен. Сляп е за страданията на Демна. Тя е отчаяна, и загубила всичките си надежди за семейство и щастие. Струна е тук, за да утеши кръщелницата си, но единствения път, който е в състояние да й посочи - е този към огъня.
Осма картина: Денят на св. св. Константин и Елена в селото на Найден. Една година по-късно. На мегдана млади и стари играят хора. Най-добрият танцьор е Кольо, приятелят на Найден. Демна е тъжна и Кольо се мъчи да я разведри. Усетила радост от празника, за първи път от година насам, тя се хваща за хорото и дори се надиграва с Кольо. Жегнат от ревност Найден се нахвърля върху Кольо. Хорото се разтурва.
Епилог: Демна в умопомрачение се връща в дома си. Тя е убедена, че всички злини й се случват задето се е отметнала от обета си към св. Константин. Вижда пламъците в огнището и се втурва към него, за да стъпи боса в огъня. Пред очите й се смесват различни образи. Демна изгаря в живия огън в ръцете на Найден.
-52%
-33%
Петък вечер
Дебелянов и ангелите
Изследвания
Семейно щастие с Луи
Комедия
-30%
Почистване на лице