Гледайте Калин Врачански в "Парижката Света Богородица" - на 9 Март в Театър "София"

Театър "София" има с какво да изкуши ценителите на театралното изкуство - невероятен спектакъл по безсмъртния роман на Виктор Юго с участието на любимеца на публиката Калин Врачански!

Гледайте "Парижката Света Богородица" на 9 Март от 19:00ч - за 7лв, вместо за 14лв!

Повече за спектакъла:

Автор: Виктор Юго
Сценична версия и постановка: Лилия Абаджиева
Музикална картина: Лилия Абаджиева
Драматизация: Димитър Стоянович
Сценография: Васил Абаджиев
Участват: Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юлиян Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Антон Григоров, Николай Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова, Майя Остоич

“Парижката Света Богородица” като драматическа поезия и съдържание на човешката индивидуалност
В предговора към “Съзерцание”Виктор Юго пише: “Тук е разказана една човешка съдба ден след ден. Но това животът на един човек ли е? Да, но също така и живота на другите хора. Никой от нас няма честта да притежава живот, който е само негов. Моят живот е вашия, вие изживявате това , което изживявам аз, съдбата ни е еднаква.”

“Парижката Света Богородица” (1831) е роман, вдъхновен от духа на романтизма. В него има всичко необходимо за човека – вяра в доброто, възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят - между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят , в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух.

В завещанието си на 31 август 1881 година Юго пише:
"Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на Вселената.
Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.
Душата е безсмъртна.
Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.
Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта."

"Спектакълът, който ще видите и ще съпреживеете с нас тази вечер, E животът на духа, преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание.

Дали във времето, в което живеем разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата..."
Лилия Абаджиева

"Животът ни е двойствен — свой свят има си
сънят, разделящ двете тъжни имена —
живот и смърт; свой свят сънят
си има — царство на реалност странна.
В развоя си съдържа той дихания,
сълзи и мъки, радостни отсенки.
Засенчва будните ни мисли той
и облекчава будните дела.
Разделя същността ни, става част
от нас самите и от нашто време.
Какво е минало? Какво са сенките?"