Четири стихийни актриси с ИКАР 2016 в емблематичния спектакъл "Театър, любов моя!" от Валери Петров - на 12 Март, в Театър 199

Режисьор: Касиел Ноа Ашер
Пространство: Красимира Серафимова
Музика: Емилиян Гацов-Елби
Глас: Стефан Щерев
Песента изпълнява: Силвия Станоева
Костюми: tochka/Касиел Ноа Ашер
Фотограф: artisipho

С участието на: Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля, Стефка Янорова

С премиерата на спектакъла през 2015г е отбелязана 50-годишнината на Театър 199, а от тогава до сега има над 100 изиграни представления в България и чужбина и многобройни отличия.

Пиесата е написана от Валери Петров по разкази на великите български актриси Таня Масалитинова и Славка Славова, които я играят под режисурата на Младен Киселов и изписват това заглавие със златни букви в историята на българския театър.

"Театър, любов моя!" е представление - изповед за актьорската професия с много обич, нежност и ирония.

"Маски навсякъде, маски различни,
маски красиви за грозни сърца,
маски невидими, плътни, отлични,
които приличат досущ на лица,
маски - откакто се помним, защото
ний роби на фалша сме и той е наш крал,
и така е гласяло и латинското мото
на театъра, в който е Шекспир играл:
"Totus мundus agit histrionem",
тоест "актьорствува целият свят".
Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним
в един таен, безкраен и велик маскарад…"
Валери Петров

"Театър, любов моя!" не е представление. То е лична, съдбовна среща на четирима непознати.
- Касиел Ноа Ашер

Награди:
• "Театър, любов моя!" - награда на публиката за спектакъла на Зимния театрален фестивал "Сцена, палитра, слово" - Пловдив 2017г.
• Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля, Стефка Янорова - награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми - Враца 2016;
• Красимира Серафимова - награда за сценичната среда на Националния фестивал на малките театрални форми - Враца 2016;
• Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля, Стефка Янорова - награда за женска роля на Международния фестивал "Друмеви театрални празници - нова българска драма" - Шумен 2016;
• Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля, Стефка Янорова - награда "Икар" 2016 за поддържаща женска роля;
• Емилиян Гацов - номинация "Икар" 2016 за музика.

Отзиви:
"Четири инстинкта за живот, наречен Театър - Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Стефка Янорова и Лилия Маравиля са нещо повече от актриси в спектакъл. В стихийния, дълбоко интимен и биографичен проект Театър, любов моя! - новата премиера на 199, известните имена се отделят от познатата парадигма на "актриса в роля" и с атавистичен размах махат от себе си наслоените маски, обелват ролите си като стари рани и вграждат съдбовно сенките си в сцената. Великолепната пиеса на Валери Петров, изпълнена в стихове, този път звучи в други нюанси, ескизи и състояния на самотата, радостта, скръбта и страха. Дълбоко скрити, но земетръсни чувства, свързани с благословията и проклятието на Актрисата.

Представлението се движи като сън, в който спомени и раздели, срещи и мечти се сблъскват фронтално, за да задвижат като в стара алхимична лаборатория - магията, наречена театър."
- Патриция Николова, sofialive.bg;

"Лили, Каси, Стефка и Краси са удивителни актриси - с чар, харизма, ум и ярка чувственост. Много различни като темперамент, а в каре - буквално взривоопасна смес. Бих ги нарекла женският дрийм тийм в театъра. Всяка една от тях е достойна да изиграе Кралица Елизабет или Мария Стюарт. И пак ще им е малко."
- Кремена Димитрова, edna.bg;

"Актрисите бродират своите лични истории върху поетичния текст на Валери Петров, писан някога специално за Славка Славова и Таня Масалитинова и възроден по случай 50-я юбилей на Театър 199, където е игран за първи път. Днес сцената (и тази в "престижното уютно мазе" на "Славянска" 8, и иначе) е вече друга, лицата са различни, но заразата театър продължава да е същата."
- Анелия Янева, kultura.bg;

"Спектакълът е колкото любовно ансамблово съчетание, толкова и конкурентно надиграване между солисти."
- Георги Каприев, в. "Култура";

"Театър, любов моя!" учи, разказва и разсмива, но едно от най-смислените неща на постановката е това, че ще ти създаде спомен. Ще я усетиш и изживееш и никога няма да се превърне в една от онези постановки, които си гледал, но нищо не си разбрал и запомнил."
- Александра Александрова, goguide.bg