Четири стихийни актриси с ИКАР 2016 в емблематичния спектакъл "Театър, любов моя!" от Валери Петров - на 5 Октомври, в Театър 199

Нежно съчетание между поетичния текст на Валери Петров и своеобразния му прочит на младата актриса и режисьор Касиел Ноа Ашер. Това не е представление, а лична и съдбовна среща на четирима непознати!

Повече за спектакъла:

Режисьор: Касиел Ноа Ашер
Пространство: Красимира Серафимова
Музика: Емилиян Гацов-Елби
Глас: Стефан Щерев
Песента изпълнява: Силвия Станоева
Костюми: tochka/Касиел Ноа Ашер
Фотограф: artisipho
Участват: Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля, Стефка Янорова

"Маски навсякъде, маски различни,
маски красиви за грозни сърца,
маски невидими, плътни, отлични,
които приличат досущ на лица,
маски - откакто се помним, защото
ний роби на фалша сме и той е наш крал,
и така е гласяло и латинското мото
на театъра, в който е Шекспир играл:
"Totus мundus agit histrionem",
тоест "актьорствува целият свят".
Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним
в един таен, безкраен и велик маскарад..."
(Валери Петров)

"Театър, любов моя!" не е представление. То е лична, съдбовна среща на четирима непознати."
(Касиел Ноа Ашер)

Награди
• "Театър, любов моя!" - награда на публиката за спектакъла на Зимния театрален фестивал "Сцена, палитра, слово" - Пловдив, 2017г
• Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова - награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми - Враца, 2016г
• Красимира Серафимова - награда за сценична среда на Националния фестивал на малките театрални форми - Враца, 2016г
• Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова - награда за женска роля на Международния фестивал "Друмеви театрални празници - нова българска драма" - Шумен, 2016г
• Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля, Стефка Янорова - награда Икар 2016г за поддържаща женска роля
• Емилиян Гацов - номинация Икар 2016г за музика

Отзиви
"Четири инстинкта за живот, наречен Театър - Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Стефка Янорова и Лилия Маравиля са нещо повече от актриси в спектакъл. В стихийния, дълбоко интимен и биографичен проект Театър, любов моя! - новата премиера на 199, известните имена се отделят от познатата парадигма на "актриса в роля" и с атавистичен размах махат от себе си наслоените маски, обелват ролите си като стари рани и вграждат съдбовно сенките си в сцената. Великолепната пиеса на Валери Петров, изпълнена в стихове, този път звучи в други нюанси, ескизи и състояния на самотата, радостта, скръбта и страха. Дълбоко скрити, но земетръсни чувства, свързани с благословията и проклятието на Актрисата.

Представлението се движи като сън, в който спомени и раздели, срещи и мечти се сблъскват фронтално, за да задвижат като в стара алхимична лаборатория - магията, наречена театър."
(Патриция Николова, sofialive.bg)

"Лили, Каси, Стефка и Краси са удивителни актриси - с чар, харизма, ум и ярка чувственост. Много различни като темперамент, а в каре - буквално взривоопасна смес. Бих ги нарекла женският дрийм тийм в театъра. Всяка една от тях е достойна да изиграе Кралица Елизабет или Мария Стюарт. И пак ще им е малко."
(Кремена Димитрова, edna.bg)

"Актрисите бродират своите лични истории върху поетичния текст на Валери Петров, писан някога специално за Славка Славова и Таня Масалитинова и възроден по случай 50-я юбилей на Театър 199, където е игран за първи път. Днес сцената (и тази в "престижното уютно мазе" на "Славянска" 8, и иначе) е вече друга, лицата са различни, но заразата театър продължава да е същата."
(Анелия Янева, kultura.bg)

"Спектакълът е колкото любовно ансамблово съчетание, толкова и конкурентно надиграване между солисти."
(Георги Каприев, в. "Култура")

"Театър, любов моя!" учи, разказва и разсмива, но едно от най-смислените неща на постановката е това, че ще ти създаде спомен. Ще я усетиш и изживееш и никога няма да се превърне в една от онези постановки, които си гледал, но нищо не си разбрал и запомнил."
(Александра Александрова, goguide.bg)