Спектакълът "Лъч" по мотиви на Уилям Шекспир - на 26 Юни в Club Studio 5

Един вълнуващ спектакъл, в който образите на Шекспир се влюбват, разлюбват, търсят, споделят, откриват, водят войни, носят маслинова клонка, смеят се и плачат.

Повече за представлението:

Творчески екип:
• Постановка: Клара Армандова;
• Мултимедия: Beardfrost productions;
• Сценография: Георги Аврамов;
• Костюми: Яна Дворецка;
• Музика: Симо Лазаров;
• Хореография: Десислава Николова;
• Сценичен бой: Камен Иванов;
• Участват: Станислав Пеев, Елиян Аройо, Невена Денчева, Дона Вълова, Пепа Николова, Мартин Камбуров, Томас Динеков, Ирина Станимирова.

Ако мислите, че Шекспир не е предусетил какво се случва в съвременна България, много се лъжете.

"Лъч" поставя въпроси, които са значими за вас.

Ето например как реагира на спектакъла журналистката Елиана Митова:
"Защо децата ни завършват училище и се юрват по света без обратен билет? Защо се мразим, без да има причина? На тези и на други въпроси отговаря спектакълът ЛЪЧ " - Елиана Митова във в-к Минаха години

Чрез "Лъч" ние продължаваме да питаме: Има ли любов сред цялата омраза, която ни заобикаля? Можем ли да опазим любовта си? На каква цена? Жажда за хармония в един разединен свят. Хармония?.... Какво е хармония?

"Лъч" няма мощен държавен спонсор. Съответно - няма и тежък, отвличащ вниманието декор. Построен е единствено върху професионализъм, любов и мотивация.

Постановка и сценична версия: Клара Армандова

Използвана е музика от "Ромео и Жулиета" на Прокофиев, и оригинална музика, написана специално за ЛЪЧ от Симо Лазаров.

Клара Армандова е завършила Магистратура по режисура в Университета в Лийдз, Великобритания, през 1992г. През 1994г е удостоена с наградата за най-добър режисьор на Международния Театрален Фестивал в Единбург за постановката й на "Ромео и Жулиета" в театъра на Европейска Фондация "Демарко". След 1994 работи активно като режисьор във Великобритания и САЩ. Постановките й са отбелязани в английската преса като "изключително силно въздействащи върху сетивата със своята визуалност напомняща картините на Караваджо, със своето движение и разнообразие в гласовата тоналност" (М. Релич в The Scotsman, Октомври, 1994г), "филмова музикална картина" (Д. Грийнуд в Bradford Telegraph, Септември, 1994г).