Посмейте се! "Да разлаем кучетата" с Васил Михайлов, Стефка Янорова и Георги Кадурин - на 14 Декември, в Театър Българска армия

Театър Българска армия ви кани на една чудесна постановка! Разлайте кучетата с най-новото заглавие в афиша и страхотна отстъпка!

Гледайте "Да разлаем кучетата" на 14 Декември от 19:00ч! Изберете място:
• на II балкон - за 6лв, вместо за 12лв;
• на партера - за 8лв, вместо за 16лв.

Повече за постановката:

"Да разлаем кучетата"
от Емил Атанасов
режисьор – Иван Урумов
сценография и костюми – Нина Пашова
музика – Добрин Векилов - Дони

"Февруари 2012г, се бях качил на една стълба и боядисвах апартамента на мой приятел. Забелязал съм, че щом се зададе някоя криза на хоризонта, аз се качвам на стълбата и започвам усърдно да боядисвам, шпакловам, въобще бояджилък някакъв. Така съм преборвал не една и две кризи. Няма да ме уплаши и тази, си казвам, айде де. Търкалям си валяка по тавана и си мисля, мен криза не може да ме плаши, добре, другите хора какво правят? Не всеки може да бъде бояджия, тънка работа е тази. Гледам, умълчал се народът около мен, настръхнал, стиска зъби и мълчи. Друг народ да беше, щеше отдавна да скочи на протест. Нашият – не! Една година по-късно, през февруари 2013, разгеле на народа му писна най-сетне и взе да вдига глава. Но 2012 г. нямаше такова нещо. Ами ако се върнем по-назад преди 2012 – пак същото мълчание и овчедушие.

Мисля си аз за народопсихологията, боядисвам си кротко, телевизорът работи като фон и тогава – като сега си го спомням, започнаха новините навръх Беси понеделник: „Така и така... еди-кое си българско село осъмна с жандармерия...“ Опа! Става нещо. Хвърлих баданарката и започнах да следя репортажа. От една страна – кукери, от другата – екоактивисти и гости от Брюксел, по средата - жандармерията налага кукерите. Аз знаех за този обичай, но си мислех, че щом Европа ни е забранила да си въртим кучетата един ден в годината, нашите са кротнали и са се предали, а те – не! Браво! Юнаци! Създали революционни комитети и тайно и полека съхранили обичая да тричат кучета. Еко защитниците обаче, ги разконспирирали и ги изпортили на Брюксел. Брюксел натиснал властта и жандармерията – бой! До този момент никоя медия не беше ни разкривала за втората част на обичая, как кукерите мажат хората с кучешки екскременти за здраве и берекет. Може би, от криворазбрано чувство за свян? Как така, велик народ като нашия, ще има толкова просташки обичай. Тази година обаче, една жена изскочи разчорлена от един селски двор и заплаши репортерката с думите: „Да ми се махаш от тук! Щом е за здраве и берекет ще се мажа с каквото си ща! Искаш ли и теб да мацна? Да видиш колко е хубаво?!“ Грандиозно! Така народът ни не се е опълчвал на Великите сили от Съединението на България насам. Останалото беше лесно и бързо. Българите се бунтуваме, само когато ни забранят да се мажем с лайна. Това на първи прочит. Каква драма, какво нещо?! Ами ако взема да разчопля нещата, това отвсякъде погледнато си е готова пиеса. И написах „Ден за тричане“.

С тази си скромна творба, искам да кажа на всички - всяко зло, всяка криза може да бъде преборена само ако останем верни на традиции и история. Нека до уши да сме затънали в говната, нека големите ни казват какво да правим, ние обаче трябва да се бунтуваме! Трябва ежегодно да тричаме и гоним бесовете от този свят! Защото пропуснем ли, дори и един, единствен път да го направим – СВЕТЪТ НАС ЩЕ ТРИЧА! Всичко ще се разпадне и ще отиде по дяволите... и ..., жална ни майка тогава..."

думи на автора Емил Атанасов

Участват:
Васил МИХАЙЛОВ, Иван НАЛБАНТОВ (гост), Стефка ЯНОРОВА,
Борислав СТОИЛОВ (гост), Георги КАДУРИН, Милен МИЛАНОВ,
Мирослав КОСЕВ, Веселин АНЧЕВ, Тигран ТОРОСЯН, Георги КЪРКЕЛАНОВ, Гергана ДАНДАНОВА, Анастасия ИНГИЛИЗОВА, Мирослав ПАШОВ