Кукленото представление "Защо мишките не могат да четат" - на 28 Април в Театър "Ателие 313"

Автор: По идея на френската куклена актриса Жули Дорди
Режисьор: Атанас Илков
Участват: Наталия Лечева

Пиленцето, Зайчето и Мишлето са първокласници. Но различната нагласа, с която тръгват на училище създават различни недоразумения и перипетии. Но за огромното желание няма невъзможни неща. Всичко завършва благополучно.

Идеята за приказката е на френската актриса Жули Дорди. Режисьорът Атанас Илков я разработва и написва драматургията на спектакъла "Защо мишките не могат да четат". Историята е простичка: три дечица - Пиленцето, Зайчето и Мишлето са първокласници. Но още първия ден те тръгват към училището с различно настроение. Пиленцето едва дочаква изгрева на слънцето, защото съзнава, че в училище ще научи какви ли не интересни неща. Зайчето иска да се похвали какъв силен и смел спортист е. Единствено Мишлето не желае да ходи на училище. Когато стигат до реката, Пиленцето и Зайчето търсят как да я преминат. За Мишлето това препятствие става оправдание да не иде на училище. То прави всичко възможно да не премине реката като по този начин възпрепятства и приятелите си, които всячески се опитват да му помогнат. Дори нещо повече - те пострадват и от солидарност към приятелчето си също се връщат в къщи. Три поредни дни тръгват към училище и трите пъти се връщат, заради капризите на Мишлето. В процеса на приказката се подразбира, че огромна роля за случилото се има отношението на родителите, към предстоящото събитие, а именно - тръгването на училище. Не маловажна е и съпричастността на обществото представено в приказката от учителката и крокодила. Учителката, която с интересните си уроци по четене, пеене и математика, създава желание у учениците си, в случая публиката, към учение. И крокодила, който е доброжелателен към децата, но абсолютно незаинтересован от проблемите и желанията им.

За съжаление тази приказка е изключително актуална днес, когато се води усилен дебат в обществото относно образованието. Всичко това действа доста обезсърчаващо върху най-малките. Бихме искали чрез тази приказка да влеем оптимизъм и да създадем интерес към училището у малките ученици. Да наблегнем на ползата от учението.

Представлението създава училищна атмосфера. И тук имаме черна дъска и училищна катедра, върху която се разиграва и приказката. Разказвачът е всъщност учителката, която провежда часовете си с забавни уроци по четене, пеене и математика с учениците си и публиката. В междучасията тя разказва поучителната история, която се е случила с учениците й от горското училище. След наситеното с изненадващи декори, напрегнати приключения и забавни уроци спектакъл, остава поуката,че училището е удивително интересно място, което отваря вратите ни към света. Но за да бъде създаден интерес към това място, за да имат желание децата ни за учение и с да го посещават, ние възрастните имаме не маловажна и отговорна роля.