Свежен Младенов в моноспектакъла "Науру" от Иво Иванов - на 28 Януари, в Сити Марк Арт Център

Моноспектакълът се базира върху мотиви от първата книга на известния и обичан у нас журналист и писател Иво Иванов, който от повече от 20 години живее в САЩ. Това му е открило възможността, от която той щедро се възползва - да бомбардира читателите в привичния си, завладяващ стил на ударна вестникарска проза със съвременни спортни истории, разказващи за интересни събития и лица от заобикалящото го общество, независимо дали те са аутсайдери или шампиони-звезди.

Моноспектакълът "Науру" на 28 Януари от 19:30ч, в Сити Марк Арт Център:

Повече за моноспектакълът:

Действащи лица: 2
Обстановка (място на действие) : 1
Брой на репетициите: 25
Времетраене на спектакъла: 1 час и 15 минути

Автор: Иво Иванов
Драматизация: Руси Чанев
Сценография и костюми: Теодора Кирова
Музикално оформление: Слав Бистрев
Режисьор-постановчик: Валентин Ганев
Участва: Свежен Младенов
Продуцент: Сити Марк ООД

Успехът и провалът са основна тема в енергичната му проза. В нея звънтят нотки на сатирична ирония към американския начин на живот. Затова не е странно, че неговите разкази емоционално прелитат океана и завладяват нашия читател. Чрез Науру произведения на Иво Иванов за първи път се представят на театрална сцена.

Американски летищен терминал. В салоназа пушене има само седнали двама пасажери, непознати един на друг - корполентна млада жена, която пуши и млад мъж, който е със слушалки на ушите и гледа в таблета си. Когато прозвучава някакво повикване двамата трепват, младата дама гаси цигарата си и преди да излезе младият мъж я помолва на английски да му услужи с една цигара. Дамата му дава последната цигара заедно с пакета, а младият мъж се бърка да й плати. Но от ръцете му се изплъзва извадената монетата и докато той я търси под автомата за кафе, дамата, гледайки го с известна симпатия, хапвайки си освежителен бонбон, тя напуща, за да хване самолета си.

Младият човек е журналист. С незапалена цигара в уста той включва диктофона си и използвайки уединението и времето до повикването за неговия полет, започва да прави запис, очевидно необходим за работата му. По някое време той все пак запалва изпросената цигара като с това издава вълнението си. Той е 40-годишен човек, в отлична спортна форма, който явно е отказал цигарите, но в момента се колебае дали отново да пропуши. И тъй като е известно, че пушенето може би препятства напълняването, към което е податлив човек на неговите години, внимателен към физическата си форма, би захапал отново цигарите едва ли не с "медицинска" цел. Вълнението му, което се отразява и на напрегната интонация на записа му, издава някаква примесена с възхищение гузност, която той изпитва към своята "любима", задето я е изоставил. Сега, разтърсван от порой думи и мисли, лети към нея и нищо не може да го спре.

С изясняването на този епизод от личния живот на журналиста попадаме в чистия вид театър, където подобно професионално прехвърляне/ свързване личната съдба на героя с това, което говори във записа си изненадва и издава драматичния конфликт, заложен в замисъла на пиесата. С интимен патос е поднесен вълнуващия съвременника проблем в глобализиращия се свят, който все повече се изживява като личен - досегът от заплашителните последици на потребителската лакомия, превръщаш се в стихия, която едновременно привлича, отблъсква и дави собствения ни остров.

Моноспектакълът Науру се осъществява от актьор (Свежен Младенов), близък до възрастта и журналистическия темперамента на автора Иво Иванов - чрез три негови разказа, споени с театралното лепило на Руси Чанев, който е направил драматизацията, поставена на сцената на Сити Марк арт център след съвместния успех, който имаха наскоро с Копенхаген на Фрейн, от Валентин Ганев.