Посмейте се с "Михал Мишкоед (Зех тъ, Радке, зех тъ)" на 18 Април в Театър "Българска армия"

ЮНЕСКО и Европарламентът обявиха 2018 за година на културното наследство. Затова ДТ "Рачо Стоянов" посвещава своята нова постановка "Михал Мишкоед" на първото театрално представление в България. Нещо повече - всички роли ще се изпълняват от мъже!

Повече за постановката:

ЮНЕСКО и Европарламентът обявиха 2018 за година на културното наследство. В духа на това послание ДТ "Рачо Стоянов" посвещава своята нова постановка "Михал Мишкоед" на първото театрално представление в България. Нещо повече - поема предизвикателството да реставрира принципа на Шуменското представление, а именно всички роли да се изпълняват от мъже. Музиката и танците са на фолклорна основа, с нови текстове. Всичко е много българско и звучи изумително съвременно.

Иначе историите в тази комедия са две паралелни: в едната наивният и влюбен до уши Михал се оставя да бъде окраден до шушка от един изобретателен младеж и една алчна старица; в другата попреминалата годинките Мария се кани да роди, а доктор Никола подклажда абсурдните и надежди. И как ще завършат тези истории? Ами доста съвременно и доста логично. Смешно, смешно, та чак да ти стане жал.

Постановка: Невена Митева
Сценография: Радуил Серафимов Музика: Румелия Алексиева
Хореография: Лъчезар Захариев Консултант: Велизар Велчев

Смехът - казва българинът - бива чер и бял. А после добавя: който се смее, на себе си се смее! Посмейте се с една история за фаталната любов. Една комедия за любовта на богатия слабоумен Михал към хубавата, но влюбена в Славчо Радка. "Зех тъ, Радке, зех тъ!" е любовен вопъл, любовен стон, любовно изстъпление, любовна лирика. Уви, неосъществима, уви, невъзможна.

Младите актьори от театър "Рачо Стоянов" играят "както някога" - женските роли се представят от мъже, които в зората на българския театър мажели мустаците си със свинска мас и ги натупвали с брашно, за да приличат на жени...Старовремски работи, които в този спектакъл са направени по днешному.

Посмейте се, драги зрители, с героите на тази неувяхваща комедия, приготовлена от Сава И. Доброплоднаго през далечната 1853 година, дошла да ни каже още веднъж, че смехориите нямат възраст. И днес, прочее, продължава да се шири изобретателната хитрост, да взима парите на наивниците (вече с телефони и компютри) и да направи така, че да не се оженят за Радка.

И че никога не е късно човек да стане за резил!