Гледайте Христо Гърбов в комедията "Министърът женкар" - на 16 или 17 Ноември, в Театър "Сълза и смях"

Драматичен театър "Сава Огнянов" кани почитателите на театралното изкуство в София на една страхотна комедия с участието на Христо Гърбов!

Гледайте "Министърът женкар" на 16 Ноември и на 17 Ноември, от 19:00ч, в Театър "Сълза и смях" - за 9лв, вместо за 18лв!

Повече за представлението:

по "Новото пристанище" от Ст. Л. Костов

Постановка: Пламен Панев
Сценография: Цанко Цанев
Участват: Христо Гърбов (гост), Венцислав Петков, Йовко Кънев, Косьо Станев, Любомир Кънев, Ивайло Спасимиров, Надя Банчева, Ясена Господинова, Петя Венелинова, Татяна Цветкова, Дайана Михайлова

Женската прелест - десертът на властимащите

Не мислете, че един министерски пост е само разхождане из просторни кабинети, напрегната работа зад масивно бюро, щракане на фотоапарати и отговори на въпроси на нахални журналисти. Министерският пост е и обкръжение на върволица от приятели, роднини, близки и познати, които използват момента, за да се уредят по-богато и по-добре. Вратата не се затваря за просители на това или онова - сякаш цяла България се изсипва пред министерския кабинет.

Но в комедията на Ст. Л. Костов идва спасение - при главния герой министър Кочев се явява прелестното създание, наричано Малинка, и оттук насетне се завърта комедийната интрига - смесицата от любовна авантюра, стремеж към властничество, кариеризъм и жажда за пари така се омесват, че министерският пост изведнъж получава и други измерения. Великият комедиограф доказва, че в този живот има и непреходни неща, като любов, уют, семейно огнище, обич - явления, които са много по-човешки и искрени от "топлината" на министерското кресло.

Комедията на Ст. Л. Костов е написана през 30-те години, но все още министерското кресло е стабилно и чакащо поредния си стопанин, за да започне авантюрата власт-пари-любов. Женските прелести се оказват десертът на властимащите. Хубав десерт, нали?

Кочев: "Днес направих едно добро дело... Ах, сладка, мила женица!(Звъни.) Неочаквано... ненадейно... Щастие и за тях, и за мене. Ще изскоча най-после из моето старо пристанище! Сбогом, Ветке... сбогом, Буков! (Влиза Иван)... Няма да приемам... Отивам в Министерския съвет. Дай ми да се облека. (Иван му помага да се облече.)... А, Малинке, ах, сладурче!"