Балетът "Ромео и Жулиета" - на 13 Декември в Държавна опера Варна
В своята хореографска версия Сергей Бобров споделя със зрителя способи и техника, придобити от дългогодишния му опит в Болшой театър, както и от различни модерни школи. В сюжетната линия той разкрива елементи от Шекспировата творба, които до сега не са показвани в други балетни постановки.
Балетът "Ромео и Жулиета" на 13 Декември от 19:00ч, на Основна сцена в Държавна опера Варна:
| Варианти на офертата: | ||
|---|---|---|
| Място в зелена зона | 24 лв вместо 30 лв | Грабни |
| Място в синя зона | 32 лв вместо 40 лв |
Грабни
остават още 3
|
Хореография Сергей Бобров
Диригент Петър Тулешков
Сценография и костюми Ася Стоименова
Балет и оркестър на Държавна опера Варна
"Смисълът е в това" - казва хореографът, "че в операта либретото е езика на разказвача, а в балета това е хореографията. Тя трябва да е увлекателна, завладяваща и достатъчно красноречива, за да успее да предаде посланието и емоцията на произведението."
Сергей Бобров разказва за вдъхновението, което е получил от няколко глинени скулптури в Катедралата в Йорк, Англия, които са в основата на танцовата стилистика при клана КАПУЛЕТИ. За образа на МЕРКУЦИО хореографът разказва, че "не е просто друг РОМЕО, в моя спектакъл той има свой театър и там разсмива хората. МЕРКУЦИО се надсмива над РОМЕО и неговата любов, както и над чувствата между ТИБАЛТ и ЛЕЙДИ КАПУЛЕТИ, което обаче му коства живота."
Постановката ни пренася в красив карнавал, който постепенно се превръща в карнавал на Смъртта - Смъртта, която се прекланя пред ЛЮБОВТА - "Всички вие сте прашинки в сравнение с тази ЛЮБОВ! Тя е вечна!"
С годините творбата на Шекспир е била източник на вдъхновение за множество произведения в литературата, скулптурата, живописта, киното и музиката. За веронските влюбени са написани 14 опери (най-известните са на Белини, Берлиоз, Шарл Гуно), Чайковски пише увертюра-фантазия, Берлиоз - драматична симфония за солисти, хор и оркестър. Сергей Прокофиев (1891-1953) написва музиката към балета "Ромео и Жулиета" през 1935г, но поставянето му на сцена се оказва трудно. Замислен в тандем с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски като балет в четири действия, девет картини и със щастлив край, той сериозно озадачава постановъчните екипи и всички се отказват да я поставят. Музиката била твърде необичайна за своето време и среща съпротивление от страна на танцьорите и хореографите. За да улесни нейното възприемане, Прокофиев я оформя като отделни сюити и пиеси за пиано.
За първи път балетът е бил поставен през 1938г в театър Бърно, Чехословакия от балетмайстора Иво Псота, но получава широка известност след постановката на Леонид Лавровски в Кировския театър в Ленинград през 1940 г. Лавровски се готви за тази постановка, като изучава в Ермитажа художниците от епохата на Ренесанса, чете средновековна литература. Той моли Прокофиев да промени замисъла за тази хореографска драма и след много дискусии, композиторът пише музика за няколко нови танца и драматични епизода. Премиерата протича в изискана атмосфера на старинна мебел, гоблени и тежки скъпи завеси, дело на известния театрален художник Пьотър Вилямс, а в главните роли са Галина Уланова и Константин Сергеев.
Спектакълът е удостоен със Сталинска награда. През 1954г се снима филм-балет "Ромео и Жулиета" с участието на Лавровски, който е отличен с награда на филмовия фестивал в Кан. В тази нова редакция, балетът се превръща в една от най-популярните постановки на XX век.
Условия на офертата:
- Валидност на ваучера: 13 Декември 2024 (Петък).
- Ваучерът служи за билет и след получаването му е необходимо да резервирате конкретно място в залата. Това можете да направите чрез Grabo.bg - от страницата "Моите ваучери".
- Необходимо е да покажете QR кода на ваучера преди началото на събитието, за да бъдете допуснати в залата.
- Конкретните места, за които офертата важи, може да видите в приложената интерактивна схема при "Проверка на свободните места".
- Всички други глобални условия на Grabo.bg
Осигурено от Държавна опера Варна
Държавна опера - Варна е регистрирана на 6 Април 1947г и е официално открита на 1 Август същата година. Нейният първи директор е Стефан Николаев, а главен художествен ръководител е известният български певец Петър Райчев.
За кратко време под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов, Асен Манолов и художниците Асен Попов и Владимир Мисин се подготвя първата постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.
Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни заглавия.
Редица произведения се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са: "Така правят всички" от В. А. Моцарт - 1960г; "Кача и дяволът" от А. Дворжак - 1961г; "Годеж в манастира" от С. Прокофиев - 1962г; "Алберт Херинг" - 1964г и "Просяшка опера" от Б. Бритън - 1982г; "Норма" от В. Белини - 1972г; "Златното петле" от Н. Римски-Корсаков - 1973г; "Ариадна на Наксос" от Р. Щраус - 1975г; "Брачната полица" - 1977г и "Турчинът в Италия" от Дж. Росини - 1988г; "Едип цар" от И. Стравински - 1995г; на балетите "Спартак" от А. Хачатурян - 1977г; "1001 нощ" от Ф. Амиров - 1983г и други.
Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Държавна Опера Варна се обръща многократно и към оперетни творби - предимно от класиците на жанра: Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман. Поставят се също съвременни мюзикъли и много детски спектакли.
Организира от 2000г всяка година Коледен и Великденски музикален фестивал, а от 2010г и "Опера в Летния театър", ежегодно открива и участва активно в Международния музикален фестивал "Варненско лято", както и в редица други художествени форуми.
Гастролирала е в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия и др.
Показателни за престижа на Държавна Опера Варна са и многобройните гастроли на именити оперни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Иван Консулов, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Надя Кръстева и други.
От 1999г Държавна Опера - Варна се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си като държавен културен институт, под новото название Оперно-филхармонично дружество Варна.
С Постановление № 152 на Министерски съвет от 28 юли 2010г се обединяват Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество Варна в новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна с директор Славчо Славов. След обединението ДТ "Стоян Бъчваров" запазва името си, докато Оперно-филхармонично дружество Варна се преобразува в Държавна опера - Варна. След проведения конкурс от 20 декември 2010г директор на ТМПЦ Варна става Даниела Димова.
Още за разграбване:
-31%
Почистване на баня
-31%
Почистване на баня
-46%
Почистване на лице
-46%
Почистване на лице
Още оферти от Държавна опера Варна
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.