Нощувка със закуска и вечеря, плюс стрелба с лък или велообиколка в Тържишки манастир "Св. Пророк Илия" за промоционалните 18лв

Осигурено от Тържишки Манастир

Тържишкия манастир “Св. Пророк Илия”– образец на българската възрожденска архитектура!

Тържишкият манастир се намира на 30км. източно от гр. Враца. Кацнал е на малко възвишение край десния бряг на река Искър между гарите Мездра и Роман. Основан е през ХVI век и няколко пъти е опожаряван до основи. Исторически данни сочат, че възобновяването му е започнало през 1827г.

Още с влизането в манастира вниманието на посетителите се привлича от триетажните жилищни сгради, извисени върху 70 дървени колони. От възпоменателен каменен надпис, прикрепен към подпорната стена на църквата се установява, че те са строени през 1857г. от майстор Витю от с. Брусен. Такъв надпис е изрязан и върху една от напречните греди на обширните дървени чардаци. Внушителните размери и смелото архитектурно решение правят сградите рядък образец на българската възрожденска архитектура.

Сред широкия двор на светата обител, засенчен от високи дървета, е притулена малка еднокорабна, едноабсивна, старинна каменна църква полуцилендричен свод и малък притвор, притиснати от тежки каменни плочи. Архитектурният план дава основание да се предполага, че храмът е строен през ХVI - ХVII век, когато вероятно е и изографисан.

Макар и значително повредени, старинните стенописи предизвикват интерес с реалистичните си тенденции и богата архитектурна декорация. На 5 ноември 1972 г. стихиен пожар унищожава 2/3 от жилищната сграда. В продължение на повече от 15 години се възстановява манастирския фонд.

Сега наред са старинната каменна чешма и средновековната малка църквичка, се откроява и новопостроения през 1991 г храм, който в днешно време задоволява нуждите на поклонниците.

Строителството на сегашния манастир започва през 1851 година. Строител е Майстор Ватьо от село Брусен. Шест години манастирът е строен без каквато и да е техника. Материалът е превозван с волски коли и всичко е работено на ръка. Покривът е от каменни плочи. Завършен е през 1857 година. Осветен е на 15.IV.1857 година от Врачански епископ Доротей. Манастирът е давал подслон и закрила на Апостола на българската свобода Васил Левски, както и на Никола Обретенов.

Манастирът е горял 3 пъти, като през 1972 година са изгорели 2/3 от него. Унищожена е и стаята на Дякона, която не е възстановена. В манастира е живял и работил духовникът и книжовник Дамаскин Хилендарец, а по време на създаването на революционната организация, тук са пребивавали Васил Левски и Никола Обретенов (син на бабa Тонка). Те са организирали революционен комитет в село

Струпец, в който е взел участие и тогавашният игумен йеромонах Панталеймон. По поръка на Левски, Никола Обретенов престоява в манастира около един месец, с което спомага да укрепнат революционните комитети в село Караш, Курново, Видраре и др.След разрушенията, църквата е открита през 1824 година от Димитраки Тошев. От Гложенския манастир е извикан йеромонах Паисий, който става пръв игумен. Църквата е именувана „Св. Николай Чудотворец”. Архитектурния план дава основание да се предполага, че тя е строена през XVI-XVII век, когато вероятно е и изографисана.

Основите на черквата са кухи и от това се получава тайнствения акустичен ефект вътре в нея. До самата черква се намират три гроба, датиращи от 1888 година, както се вижда от надписите върху тях.