Индивидуална консултация с детски психолог, от ЛогоКъща С-ИВВЕНА

Да си признаем честно, малко от нас биха потърсили психологическа помощ за себе си или детето си. Чувството за срам и неудобство понякога пречи да се справим с проблема. Но нито игнорирането му, нито предразсъдъците ще ни помогнат. Симптомите, които в ранно детство са се появили, като преодолимо затруднение, най- вероятно ще ескалират до реален проблем в зряла възраст, който не просто ще смущава, а ще нарушава цялостната жизнедейност на индивида.

Въпреки нагласите ни, има събития в живота, които ни водят право в кабинета на специалиста:

Тръгване на детска градина.
Това е един от най-стресиращите моменти в ранна детска възраст. Понякога детето се адаптира по-трудно в новата среда и му е нужно време, за да привикне към хората и обстановката. Колкото по-зависимо е било от родителите си до момента(особено ако е изградило тревожна привързаност), толкова по-голяма е вероятността да срещне проблеми с адаптацията. Ако проблемът не изчезне след първите няколко седмици, е добре да се обърнеш за съвет към психолог.

Смяна на жилище
Новата обстановка, новият квартал (а понякога дори град), непознатите хора предизвикват чувство за безпокойство и тревожност у малкото. То изпитва несигурност и сега повече отвсякога се нуждае от вниманието и грижите ти.

Развод на родителите
Детето възприема семейството си като едно цяло и за него е непонятно как така изведнъж мама и татко ще живеят отделно, ще имат други партньори и пр. Обикновено разводът е неприятно преживяване, от което най-потърпевши са най-невинните - децата. Те често са буфер между родителите, което поражда напрежение, чувство на гняв и може да отключи агресивно поведение.

Нов член в семейството
Възможно е след появата на братчето или сестричката по-голямото дете да започне да се държи странно: да търси все повече твоето внимание, да е по-непослушно, да изпитва ревност или да се чувства пренебрегнато.Не е изключено дори да се върне към бебешкия си период, подражавайки на новороденото (отказва да се храни само, иска да бъде приспивано, повивано и т. н.)

Смърт на близък
Темата за смъртта е много деликатна, особено когато става дума за крехката детска психика. Да научиш човек да не изпитва болка от загубата на свой близък на практика е непостижимо. Апотискането на чувствата не е най-добрата стратегия. Важно е малкото да разбере, че смъртта е част от естествените процеси в живота и е нормално да скърби, когато въпросният човек вече го няма. А къде е отишъл - "При ангелчетата, които го пазят"- успокоителна мисъл, в която не е лошо да вярваме и ние.

Тревожни признаци:
Ако забелязваш изброените промени в поведението на мъника:
• станал е по-агресивен (спрямо родителите, другите, себе си)
• среща трудности при отделянето от мама и татко
• има промяна в храненето (отказ от храна)
• спи неспокойно, бълнува, буди се често, изпуска се по време на сън
• затворил се е в себе си
• не желае да играе и общува
• не довършва работата си докрай
• боледува много често

... може би е време да се обърнете към специалист.

Преди посещението при него обаче поговори с учителките на малчугана, ако посещава детска градина, и събери повече информация за неговото поведение, интереси, успехи и неуспехи. А у дома обсъди с мъжа си възникналия проблем, за да сте наясно какво очаквате от специалиста. Налага се да обясниш и на малкото необходимостта от посещение при непознат за него човек, без да го залъгваш. Добре е да знае, че всичко, което ще се случи, ще бъде в присъствието на мама или татко и никой няма да го нарани.

Следващата стъпка е да отидеш в кабинета на детския психолог, който е добре запознат с детайлите на детското развитие и чрез игрови техники би могъл да установи откъде идва проблемът и да създаде хипотези за решаването му или да даде насоки за психотерапевтична работа. Ако обаче детето има изоставане в развитието (физическо или психическо) и се нуждае от медикаментозно лечение, такова решение (и съответното лечение) може да направи само психиатърът.