07:00ч - тръгване от Бургас, Младежки дом;
08:00ч - кратка пауза на магистрала Тракия за кафе и отмора;
10:00ч - достигане до Араповски манастир и свободно време за разглеждане на светата обител и снимки;
11:00ч - отпътуване за Мулдавски манастир;
11:30ч - достигане до паркинга в близост до манастира и лек преход до самата сграда - 45 минути свободно време;
12:00ч - отпътуване посока Асеновград и свободно време за обяд - може да си приготвите храна за изпът;
13:30ч - посещение на Рибната църква и време за снимки;
14:00ч - отправяне посока манастир Свети Кирик и Юлита;
14:30ч - свободно време за разглеждане на манастирския комплекс;
15:30ч - отпътуване за Бургас с междинни паузи по пътя обратно;
19:30ч - приблизително време на пристигане в Бургас.
Араповски манастир
Араповският манастир "Света Неделя" е един от големите български манастири, който е играл изключително важна роля за духовното и политическо възраждане на българите през ХІХ век. Той е единственият български манастир, строен по време на османското робство сред полето. Намира се в землището на с. Златовръх, на осем километра източно от Асеновград. Основан през 1856 г. първоначално като обикновено монашеско общежитие край старото аязмо. Но само три години след това той израснал като цял манастирски комплекс. За негови основатели се смятат Архимандритите Софроний и Герасим. В средата на манастирския двор се издига внушителна трикорабна, триабсидна каменна черква с един купол и предверие. Тя е построена през 1859 г. и представлява интересен паметник на българската възрожденска архитектура, затова и в архитектурно отношение манастирът се отличава с голямо разнообразие, оригинални хрумвания и смесица от стилове и предпочитания в изграждането на двуетажни и триетажни сгради. Своеобразен акцент в манастирския комплекс е оригиналната жилищна кула, строена според неоспорено от никого досега предание от самия Ангел войвода от близкото село Новаково, широко известен като народен закрилник в този край от епохата на османското робство.
Мулдавски манастир
Мулдавският манастир "Св. Петка" е основан през 14в., но скоро след възникването си е опустошен от настъпващите османски орди. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името "Св. Параскева" са открити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 - 1538 година. По време на турското робство Мулдавският манастир е бил опустошаван неколкократно. Той станал жертва на турския религиозен фанатизъм по време на големите потурчвания на селата около Чепинското през 1666г. Впоследствие обителта е разрушавана и възстановявана няколко пъти, като за последно е възобновена през 1836г. от игумен Антим. Тогава били издигнати сегашната съборна църква и жилищните корпуси. През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888г. В Мулдавския манастир често отсядал апостола на свободата - Васил Левски и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна. През 1883г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.
Рибната църква
Църквата "Св. Богородица - Благовещение" в Асеновград, наречена още "Рибната", е най-забележителния православен храм в Асеновград. Намира се в Бахча махала и сякаш е закриляна от природния феномен, наречен Скалата. Този храм е посветен на Света Богородица и на нейния най-голям празник - Благовещение - оттам и името му. В днешния си вид той е построен през 1834 година. Навремето на мястото на този храм е съществувал малък параклис. Предполага се, че е носел същото име, бил построен някъде през от XII век. Смята се, че е издигнат заедно с църквата на Асеновата крепост. Днес от този параклис е останала единствено източната, абсидната стена. Църквата "Св. Богородица - Благовещение" има три входа - северен, източен и южен. Сградата е трикорабна, куполна, едноапсидна. Има две пристройки, които са изградени няколко години след нейното сътворяване. Сградата е потънала в двор с орехови дървета, липи, кипариси, чемшир, бръшлян и традиционния станимашки зокум. А до параклиса "Свети Йоан Кръстител" цъфти дори магнолия. В двора има две църковни сгради - едната е на Архиерейското наместничество на Асеновград. Другата е жилищна постройка, в която се помещава енорийският свещеник. Срещу нея е иконостасът на Светото Възкресение, където всяка година на Великден вярващите се събират, за да се поздравят с "Христос Воскресе". В основната сгада на църквата от стария параклис "Света Богородица" освен абсидата са останали няколко богослужебни книги, датирани от 1777 г., както и иконите - "Иисус Христос", "Йоан Кръстител" и "Свети Никола". Те са дело на различни майстори. Други икони са тази от Йерусалим, на Света Богородица Скоропослушница и на Свети Киприян. През 1966 г. се открива престолът на св. Елефтерий, а три години по-късно на св. св. Кирил и Методий. Но Чудотворната икона на Божията майка е безспорно най-известната сред тях. Очевидци твърдят, че рикът й помага на болни да се излекуват от тежки болести, изпълнява желания и извършва чудеса. Всяка година на Преполовение - 25-тия ден след Великден - огромно множество от хора от цяла България участва в пищната процесия, която отнася иконата на Света Богородица в Бачковския манастир.
Манастир Свети Кирик и Юлита
Високо сред гористите северни склонове на Родопите, на 3 км югозападно от Асеновград, е разположен Горноводенския манастир "Св.св. Кирик и Юлита". Той е основан по време на втората Българска държава, най - вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името "Св. Петка". По - късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 г.двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. В годините на османското владичество манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 г. от майстор Никола, по времето на игумена йеромонах Стефан и проигумена Теофан, е запазен възпоменателен надпис на български език, което показва, че по това време, въпреки гръцкото влияние Горноводенския манастир си оставал български. През 1906 г. манастирът е превзет от отряд лясковци и едва от 1930 г. официално е отново български. Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г. през 20-те и 30-те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943 - 1944 г. той е превърнат в концлагер. След 09.09.1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за хора с душевни недъзи. В периода 1983-1987 г. манастирът е преизграден изцяло и е превърнат в творческа база на Съюза на българските архитекти. Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат големия манастирски двор. Комплексът включва жилищни и стопански постройки, църква и отдалечени на 500 м. от тях аязмо и параклис. Сградите обособяват почти квадратен двор. Най-добре е запазено източното жилищно крило с централната фасада на манастира - една удължена и хармонично уравновесена фасада с поредица от прозорци, с тежка дървена порта в центъра и красив еркер над нея. В средата на манастирския двор се издига голяма триабсидна църква, покрита с тежки каменни плочи.
-51%
-41%
-50%
-56%
-50%
-20%
-40%
Мариус Куркински
Мъжко портмоне
-30%
Масаж на цяло тяло
-63%
За зъбите
Найджъл Кенеди
