Постановката "Чифлика край границата" на 15 или 18 Май, в ДТ "Йордан Йовков

Какво символизира за Йовков чифликът и как се борят хаоса и порядъка в света на героите му? Разберете как се изживява една вечната любов с постановката на Драматичен театър "Йордан Йовков"!

Гледайте постановката "Чифлика край границата" по Й. Йовков на 15 или 18 Май от 19:00ч в Голяма зала - за 7лв, вместо за 14лв!

Повече за представлението:

Чифликът у Йовков е въодушевено същество - има памет, пазител е на спомените. Затова той е главното действащо лице в тази драма, която се разиграва край границата. Но той е и самата граница на времената. Това особено чувство за граничност - подобно бученето на подземната река - виене с огромно драматическо напрежение. Иронията на съдбата възправя Нона и Галчев, един срещу друг - богатата чифликчийска щерка срещу бедния пограничен офицер. Така нявга е възправила Антица срещу Гърдьо. Тези фатални срещи отвеждат някои от героите до смъртта. Защото тяхната любов е обречена. Но затова пък те се втурват в нея задъхани, сякаш се боят, че отреденото им земно време не ще е достатъчно, за да изживеят вечната любов.

Така днешната "есенна" любов е проекция на отколешната "пролетна" страст. Само фонът е променен. Нявгашните ведри небеса сега са забулени от буреносни облаци. И в бурята Антица и Нона ще се слеят в смъртта - грешниците и светиците. Нона обиква Галчев, а не Йосиф. Антица се омъжва за Манолаки, а не за Гърдьо. Кой може да осъди сърцето за неговия избор? Кой може да укори Йовков, че това е случайност? Случайности у Йовков няма! В творбите му се борят две праведни сили - разрушителната - езическа и съзнателната християнска. Хаос и порядък. Зло и добро. Тия две начала определят вътрешния живот на героите. Това е езически реализъм религиозно-християнски осмислен. Борбата между доброто и злото е в основата на битието.

За това у Йовков няма бит. Той летописва битието. Макар, че го рисува с цялата му конкретност и релефност. При все това успява да ни накара да надзърнем и съзерцаваме мистичното чрез видимото, да прогледнем в невидимото, чрез външното - във вътрешното, чрез временното във вечното. Така необикновеното става обикновено. Тъкмо затова романът беше заклеймяван, че не бил отразил Септемврийското въстание. Кървавите дни на 1923 година са само трагичен фон. Бунтът на селяните не пита нито Галчев, нито Йосиф за нежните им чувства към чифликчийската щерка. Подобна нежност е чужда на разбунтуваните довчерашни ратаи и слуги. Вслушани в бунтарските проповеди на Йосиф те искат земята на чифлика. Докато обитателите на чифлика се уповават на Галчев - пазителя на установения порядък.

Йовков чрез тукашното, видимото, красивото, което привързва и заробва, се гмурва в отвъдното, невидимото, глъбинното, което развързва и освобождава душата. Затова и смъртите на героите му не всяват ужас. Смъртта е границата - начало и край на една драма от битието.

И ако Йовков рисува миналото,то не е защото го предпочита пред съвременността. А защото улавя сегашния миг така, че миналото започва да се възприема като бъдеще. Затова ще остане винаги връстник на всички поколения. Затова е класик от европейска величина.

Павел Павлов, 2015г