До пещера Орлова чука, Басарбовски манастир, Русе, Свещари и светилището Демир Баба теке! Нощувка със закуска и транспорт

Нека това лято ви донесе много нови емоции, като ви отведе до интересни и непознати кътчета на родината! Посетете северозападния край заедно с Нирамар Травел - очакват ви древни светилища, скални църкви, пещера с изворче в нея и още забележителни места!

Екскурзия до пещера Орлова чука, Басарбовски манастир, Русе и светилището Демир Баба теке на 27 - 28 Юни: 1 нощувка със закуска, плюс транспорт:

Офертата включва:
• Транспорт с лицензиран автобус;
• 1 нощувка със закуски в хотел 3* в района на Русе;
• Екскурзионна програма в Русе;
• Посещение на Ивановски скални църкви;
• Посещение на Тракийска царска гробница в с. Свещари;
• Екскурзоводско обслужване по време на пътуването и на всички обекти.

Допълнителни услуги (по желание и с доплащане):
• Входни такси за посещаваните обекти
- Басарбовски манастир - 4лв;
- Ивановски скални църкви - 5лв;
- Тракийска царска гробница - 10лв за възрастни, 5лв за учащи и пенсионери, деца до 7-годишна възраст и хора с увреждания влизат безплатно;
- Пещера Орлова чука - 6лв за възрастни, 3лв за учащи, студенти и пенсионери.

Програма:

1 ден
Отпътуване:
• от Добрич около 04:00ч от Стоматологията;
• от Варна около 05:00ч, ул. Антим I;
• от Шумен около 06:00ч, от паркинга на Била при минимум 12 туриста, при по-малко - от 5-ти км;
• от Разград около 06:40ч (мястото ще се доуточни до 5 дни преди отпътуване).

Отправяме се към пещера Орлова чука. Орлова чука е сред най-красивите пещери в България. Тя е дълга 13 500м и по този признак се нарежда на второ място в страната след пещерата Духлата. Откриването й става случайно през лятото на 1941г от овчар. Благоустройването й започва през 1959г, когато по склона й се изграждат 124 каменни стъпала и се пробива изкуствен тунел вход. През 1963г. Орлова чука е обявена за природна забележителност, а през 1965г за музеен резерват. От 1978г е обявена за археологически паметник на културата от национално значение. Пещерата е образувана в кредни варовици, отложени на дъното на някогашното Сарматско море. Намерените скелети на мечки, върхове на копия, кремъчни стъргалки, топор, късове от глинени съдове от епохата на енеолита говорят, че пещерата била обитавана от човека (200 000 - 40 000 години преди Христа). Пещерата е обитавана от около 10 000 прилепа. Тези пещерни летящи мишки са три вида - обикновен пискалив прилеп, който е уникален за цяла Европа, голям и малък подковонос. Тук са се оформили няколко пещерни галерии с обща дължина над 15км, разположени на 7 етажа. Изпъстрени са с множество сталактити, сталагмити и сталактони, като повечето от тях носят различни имена. Редица красиви сталактити се намират в Големия вестибюл, най-впечатляващият, от които е Големият сталактон, висок 3.5 метра. Там се намират Семейството - баща, майка и дъщеря, Трионът, пещерният Гейзер, Вретеното, Грамадата.
Едно от най-красивите места в пещерата е изворчето. Край него сталагмитите са млечнобели. Близо до него се намират Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците. Сипеите представляват 11 последователни зали. В някои от галериите могат да бъдат открити арагонитови кристали.

След разглеждане на пещерата се отправяме към село Иваново и Ивановският скален манастир. Основан през 20-те години на 13в от монаха Йоаким, който заедно със своите ученици построил първата скална църква. Тя, заедно с останалите църкви в местността образуват скалния манастир "Св. Архангел Михаил". През целия период на Второто българско царство манастира е поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280 - 1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в "Кръщелнята". Ивановските скални църкви, образуващи манастирския комплекс са един от 9-те тобекта в България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Свободно време за обяд.

Отпътуване за град Русе. Русе е град с 23-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище.Кратка туристическа програма в града - "Площадът на Свободата" - един от малкото в Европа, в който се събират 12 улици, с паметника на Свободата и Къщата с часовника, в която се е помещавала първата банка в града; сградите на Русенската Опера, Библиотеката и Историческият музей; Къщата - музей на Захари Стоянов и Къщата на Калиопа - една от най-красивите в града, която освен с красивата си фасада, пленява и с преданието, което се носи за нея; храма "Света Троица". Настаняване в хотела. Свободно време. Нощувка.

2 ден
Закуска. Освобождаване на хотела и отправяне към Басарбовски скален манастир. Басарбовският манастир "Св. Димитър Басарбовски" е единственият действащ скален манастир в България. Манастирът е създаден по време на Второто българско царство през 12-13 век, но става известен през 17-ти век, след смъртта на Св. Димитър Басарбовски (Нови), който приживе бил пастир и живеел скромно в скалите на днешния манастир. Светецът умира през 1685г. Има няколко легенди, свързани със Свети Димитър Басарбовски. Първата от тях разказва, че светецът се явил в съня на сляпа девойка от селото и й казал, че тялото му е в реката. Когато мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни, а девойката прогледнала и от тогава славата на светеца се разнесла из околността. Според друга легенда, мощите на св. Димитър Басарбовски трябвало да бъдат пренесени в Русия през далечната 1774 година. По това време в Румъния, която се намирала по път от България към Русия, имало чумна епидемия. Когато обаче, мощите на свети Димитър Басарбовски преминавали през Букурещ, хората там спрели да умират от чума. По тази причина жителите на града измолили от руските власти да оставят тялото на светеца в Букурещ, където се намират и до днес в Патриаршеската Катедрала "Св. Равноапостолни царе Константин и Елена".

Разглеждане на манастира и се отправяме към Свещари и свещарската Тракийска гробница. Тя е част от историко-археологически резерват Сборяново - уникален комплекс, който обхваща още няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град, мюсюлманското светилище - Демир баба теке, а също и изумителни природни красоти, съхранили редки растителни и животински видове. Гробницата е част от 100 те национални туристически обекта на България и е включена в списъка за културно наследство на Юнеско. Гробницата е открита през 1982 година. Това, което различава Свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това. Тя е построена през първата половина на III в. пр.н.е. Нейните размери са впечатляващи - дълга е 7.5 метра, широка е 6.5 метра, а височината ѝ отвътре е 4.45 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик.

Разглеждане на гробницата и се отправяме към сакралната гробница на алианския светец Демир Баба. Той е историческа личност, духовен водач и лечител. Цялата местност е в археологическия резерват "Сборяново", където историята събира на едно място траките, прабългарите и алианите.
Всяка година хиляди хора от всички религии посещават гроба на алевийския светец от 16 век Демир баба, за когото и досега се разказват легенди за величие. Една от тях разказва за незапомнена суша в района. Демир Баба чул молитвите на хората бръкнал с ръка в скалата, откъдето бликнал извор с животворна вода. В памет на чудото и до днес изворът се казва "Беш Пармак" или "Петте пръста". Мястото, на което е построено в началото на ХVІІ век текето Демир баба, е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000г преди построяването му. Иначе мястото има магическа сила и силно енергийно излъчване, почитано и до днес както от мюсюлмани, така и от казълбаши и християни. Гробницата светилище е издигната директно върху тракийско светилище от 4-ти век, където е преди години е имало оброчище и манастир. Тя представлява седмоъгълна сграда с квадратно преддверие, покрита с полусферичен купол. Самият гроб на светеца е разположен в средата на помещението, ориентиран на югозапад. Изграден е от тухлен зид с дървена надземна част, а дължината му е 3.74м. Дървеният ковчег винаги е затрупан с дарове и се показва единствено на алиански поклонници. През 1927-ма година е обявено за българска старина и тук е имало както кръст, така и полумесец. На мястото се преплитат вековни ритуали, практикувани и до днес за здраве и сбъдване на желания. Свободно време за почивка и обяд в района на Исперих.

Отпътуване за съответния град. Пристигане надвечер.